Виновни или просто различни - II

Бягат от привързаността
Мъжете трудно се разкриват и сякаш се привързват против волята си. За да разберем, къде се корени техния страх от близостта, трябва отново да се върнем в невръстните им възраст. В първите години от живота на бъдещите „силни” мъже, майката е всичко за тях и както си мислят, и те за нея. Някъде във възрастта между 3 и 5 години обаче те откриват своята грешка – в семейството се появява друго дете, майката се връща на работа или просто осъзнават каква е ролята на бащата. Те трудно преживяват тази загуба и вече избягват отношения, които могат да им донесат подобно разочарование. Затова мъжете се концентрират върху решението на професионалните си задачи и оставят отношенията в двойката на заден план.

В другата крайност е поведението на повечето жени. То с право може да се нарече тревожна привързаност. За тях най-важното е да се чувстват едно цяло с партньора. Резултатът е класическата ситуация – тя е устремена към него, а той бяга.

„Нуждаят се само от това”
Жените правят секс за да получат любов, а мъжете се признават в любов, за да правят секс. Това, разбира се, е анекдот, но много вярно представя приоритетите на двата пола. Затова женският упрек: „само за това си мислиш”, може да се преведе, като: „Когато правим секс, оставам с чувството, че би могъл да правиш същото с всяка една друга. Но когато ми казваш, че ме обичаш, аз се чувствам единствена и неповторима”. Очевидно е, че мъжете и жените влагат различен смисъл в сексуалността. За първите секса е потребност, а за вторите – неделима част от любовта.

„Всичките мъже са полигамни”
Изневярата на партньора кара жената, да се усъмни в самата себе си, в собствената си женственост и привлекателност. Реакция, немислима за всеки един мъж. Той по-скоро би се измъчвал от въображаемите сексуални сцени между партньорката му и съперника. Присъщото разделение между секса и любовта в мъжките представи имат още едно неприятно последствие за техните половинки: представителите на силния пол са полигамни „по природа”. Жената, дори да разполага с цяла колекция от любовници, винаги има само един на сърцето, около когото организира целия си живот. Затова пък мъжът, дори влюбен до уши, никога не се посвещава напълно на партньорката си. Една-единствена за него е само майката.

От кога започват недоразуменията
Очарован от женствеността на някоя прекрасна непозната мъжът прави първата крачка. И с този опит за сближаване започват недоразуменията. Той мисли за удоволствия, тя – за любов. Жената иска да бъде плътно до него, мъжът се нуждае от дистанция. Затова често забравя, да се обади на любимата, а тя го упреква за това. Мъжът на свой ред не разбира, в какво точно се е провинил. Недоразуменията могат да продължават до безкрай. Но вместо да ги обвиняваме, не е ли по-добре, да има дадем право, просто да бъдат различни? Нали, именно такива ги обичаме.