Майчинският инстинкт – митове и реалност

Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците на човешкото тяло, и розов облак от сладки чувства. То е не само нов етап в живота на жената, а една цяла вселена, в която планетите от Млечния път са подредени абсолютно наобратно. Заедно с розовия облак обаче често ни помитат неочаквани поврати, съмнения, лоши настроения, раздразнителност, песимизъм, съмнения и отчаяние. Много от нещата, за които до момента на случването им само сме чели, като например майчинският инстинкт, на практика не се оказват такива, каквито сме си ги представяли. Затова е хубаво да виждаме нещата и в розовите, и в тъмносивите им краски, с положителните и отрицателните им страни, като развенчаем митовете и открием реалността.

Пет мита за майчинския инстинкт

1. Майчинският инстинкт ще се появи веднага щом вземете бебето на ръце.
Има жени с вроден талант да разбират нуждите на бебето още от самото начало на живота му, винаги знаят защо плаче и какво да направят, за да спре. Но има и такива, на които е нужно повече време, за да свикнат с новото същество в живота им. Да, то е било в утробата ви цели девет месеца, но живата връзка лице в лице (или в случая по-често уста в гърда), е много по-различна. Майчинският инстинкт не се появява сякаш някой е замахнал с вълшебната пръчица. Връзката с детето започва да се изгражда от първото поемане на ръце и продължава през целия живот. Това, че не изпитвате мигновена привързаност и себеотричаща любов към детето си, не означава, че сте лоша майка. Със срязването на пъпната връв се ражда друга връзка – реална, емоционалната, двустранна. Често майките са учудени от липсата на прилив на чувства, защото 9 месеца са чели, гледали и слушали, че това ще е най-специалният и красив момент в живота им. Надеждите, с които са живели, и представите, които са си изградили, изведнъж се разминават с реалността и това ги кара да се съмняват в инстинктите си на родител. Като всяко начало и това е трудно. Нужно е време, търпение и също толкова усилия, за да започнете с лекота да разчитате всички сигнали, които дава бебето, и да им реагирате адекватно.

2. Ако си мечтаете за лично свободно време, кафе с приятелки и разходки по магазините, сте лоша майка.
Раждането на бебето е нещо абсолютно ново и различно от всичко, случвало ви се досега. Но означава ли, че с този факт тотално ще зачеркнете живота си преди това? Цели 25 години (30 или на колкото имате дете) сте живели по един начин, който ви е харесвал, избрали сте сами и сте се чувствали добре. Раждането на бебето не е разделителна граница „преди” и „след” (това е във възможностите единствено на бебето Исус), то е просто друга посока, обогатяваща живота ви с нови емоции, случки и т.н. Тези желания не са доказателство, че ви липсва майчински инстинкт. Носталгията по миналото е нещо съвсем нормално. И ако в началото е трудно и животът ви се върти единствено и само около кърменето и смяната на памперси, то с времето нещата намират своя ритъм. Постепенно ще успеете така да планирате деня си, че между всичко това наистина да ви остава време и за кафе с приятелки, и за разходка по магазините.

3. Бебето е цялата ви вселена и нямате нужда от нищо друго.
Ако един актьор стане известен с ролята си в точно определена пиеса, спира ли да играе във всички останали? Със сигурност не! Ролята на майка, която се грижи за своето малко съкровище, може да е главна за вас дълго време, но съвсем не означава, че е единствена. Това, че имате и други интереси и желания, не ви класира в листата на лошите майки. Ако беше така, рискувахте след първите няколко месеца да ограничите речника си само до „гу-гу”, „пиш-пиш” и „Ай, на мама бузанката!”. Може с раждането на детето си майката да става различна – по-силна, по-отговорна, по-сериозна, но важното е, че си остава личността със същото силно желание да учи езици, нови компютърни програми, да чете книги, да се разкрасява, да пътешества... Като обръща внимание на вътрешния си свят тя всъщност запазва баланса му.

4. Никоя друга майка не изпитва такава любов, умора, раздразнение или благоговение пред малкото човече като вас.
Замислете се колко са майките по целия свят. Колкото и уникално да ви се струва случващото се с вас, то се случва на още милиони жени по света. Наистина вашият специален момент си е само и единствено ваш, но той се случва под различна форма на още много други майки. Те също обичат, милеят, притесняват се, изморени са от грижи и често са тъжни, също като вас. Това, че изпитвате такива чувства, идва да покаже само, че майчинският ви инстинкт е пълноценно развит. Но тъй като той не е явление, характерно само за определени географски ширини, за определена раса или възрастова група, приемете факта, че земното кълбо е опасано от здрави нишки любов майка-дете. Разбира се, вашето гардже винаги ще си остане най-рошавото!

5. Ако любимата ви поза за спане е ембрионалната, ще имате силно развит майчински инстинкт.
Има теория според която позата подсказвала, че сте чувствителна личност с желание да се грижите за околните. Ако тази поза ви е удобна за спане – наслаждавайте се на приятния си сън. Но не разчитайте на нея и чудодейните свойства, които й се приписват, за да имате добре развити рефлекси и неизчерпаемо търпение. Майчинският инстинкт е сложен природен механизъм, който не се отключва от позиционирането на крайниците върху леглото.