Майчинският инстинкт – митове и реалност II
 Изпрати
Пет истини за майчинския инстинкт
1. Майчинският инстинкт не е достатъчен за правилното отглеждане и възпитаване на детето.
Дори и на животните са необходими познания за това как да осигурят храна за малкото, опит в улова, силно развити инстинкти за самосъхранение, за да опазят и себе си и него от заобикалящите го опасности и т.н. Има представители на животинския вид, които компенсират липсата на майчински инстинкт с плодовитост. За да не се превръща в машина за бебета, пред човека стоят много предизвикателства за преодоляване и познания, които трябва да усвои, за да отгледа своето потомство.
2. Заради майчинския инстинкт жената цял живот се притеснява за детето си и пробужда в съзнанието си невероятни батални сцени.
Народът казва „Малко дете-малки проблеми, голямо дете-големи проблеми”. Всъщност дали са малки, или големи, това няма никакво значение. Проблемите винаги рефлектират в безсънни нощи, притесненията и уплаха. Всъщност страховете на майката за това какво може да сполети рожбата й са несравними по сила и образност. Често дори се стига до крайности. Провокирана от 10-минутното закъснение на детето си, майката си представя ужасяващи автомобилни катастрофи, болести, побоища дори и смърт. Желанието да закриля и да бди над детето си следва майката през целия й живот. Именно неговата сила поражда силата и на страховете. Тези прояви, разбира се, са обвързани и с характера на родителите. Проявата на умереност и здрав разум всъщност биха били полезни и за двете страни.
3. Майчинският инстинкт може да провокира феноменални прояви.
Историята познава доста изумителни случки, при които майката проявява нечувани сили без никакво логично обяснение – да повдигне автомобил, тежащ стотици килограми, когато детето ненадейно се е озовало под него, да пробяга дълго разстояние за изумително кратко време, да събуди уменията си да плува, ако животът на детето е в опасност. Поставянето на нуждите на детето над всичко понякога провокира способности у майката, които самата тя не подозира, че притежава. Те не се обясняват със законите на физиката, а по-скоро остават в онази част на живота, в която здравият разум остава на втори план, за сметка на силните чувства.
4. Майчинският инстинкт е обусловен и хормонално.
Ако си представяте обаче, че просто може да изпиете една опаковка синтетични хормони и от незаинтересована майка да се превърнете в модел за подражание – лъжете се. Връзката между майчинския инстинкт и хормоните е по-скоро като заобиколен селски път, отколкото като директна магистрала. Но много често селският път е по-сигурен начин за стигане от точка А до точка Б. Майчинският инстинкт се обуславя от хормона пролактин, заради което той често е наричан хормон на майчинството. Неговото действие е свързано с лактацията на гърдите на майката. Пролактинът е отговорен и за известното безпокойство, което при кърменето активира бдителността на майката и й помага да постави на първо място нуждите на бебето. Самият акт на кърменето изгражда специална близост между майката и детето. В този смисъл засилената лактацията, която гарантира обилна кърма, предполага повече такива моменти и респективно по-близка и здрава връзка майка-дете. Окситоцинът е другият хормон, свързан с майчинския инстинкт у жената. Наричан е и хормонът на любовта. Синтезът на окситоцин се увеличава, когато има физически контакт между майката и бебето – гледане очи в очи, докосването кожа до кожа. Отделянето на окситоцин спомага за спокойствието на майката и инстинктът й да се храни добре. А нейното здраве и тонус гарантират това и на детето.
5. Майчинският инстинкт не изключва яда
Майката много обича детето си, грижи се за него, но често 24-часовите бдения около креватчето му й идват в повече. В такъв случай тя насочва яда си именно към източника на нуждата от грижи – бебето. А когато и умората каже тежката си дума, раздразнението вече е налице. Въпреки изчетената предварително литература никоя майка не е подготвена за яда и безсилието, които понякога изпитва. Заради тях тя се чувства виновна, а преплитането на силна майчина любов с дразнения в различна степен, съвсем усложнява ситуацията. Първоначалното раздразнение и ядът са съвсем нормални явления, но тяхното съществуване не е противотежест на майчинския инстинкт. Напротив – чувствата могат да съществуват успоредно. Разликата е в това, че с установяването на определен режим, ядът изчезва, но не и майчинският инстинкт. С годините той може само да се усилва.
|
Коментари
2010-06-22 #9  Инна Георгиева хаха Роси  Еми тва е . Аз като казвам, че е като китайско проклятие 
2010-06-21 #8  Росица Притеснението си остава за цял живот - сигурна съм в това. И ако като малки са ни мислели да не ни сгази кола или да не паднем, като по-възрастни се почват едни страхове от рода да не е вдигнала кръвното и да й е прилошало. Като знам какви дивотии аз самата съм вършила и съм казвала на майка ми, че няма защо да се притеснява, как да не се притеснявам аз, че детето ми ще ги натвори същите, че дори и в повече 
2010-06-21 #7  Инна Георгиева Аз и сега, когато отида да я видя и изляза тя не може да спи спокойно. Вуйчо ми е на 50, но баба продължава да се притеснява. Не вярвам да е свързано с доверие.
2010-06-21 #6  Iskra Май само аз не съм имала проблеми със закъснянията  . От най-крехка възраст (13-14 годишна) започнах да бродя по нощите, но майка ми никога не се е притеснявала. Само да уточня, че тя сигурно е най-страхливия човек и постоянно се е притеснявала да не ме сгази кола, да не падна от някъде, да не се удавя...но що се отнася до това смяташе, че съм отговорена и съобразителна и може да ми има пълно доверие. Оказа се напълно права, а метода на възпитание напълно успешен. Затова и аз съм настроена да дам пълна свобода на детето си.
2010-06-21 #5  Цвети баба ми проклела майка ми - "а дано да имаш дъщеря и нея да я търсиш с поглед от терасата и да се ослушваш за асансьора" хехе така станало. Представяте ли си едно време без мобилен телефон - излезе ли, въобще не знаеш какво става...сега поне може да се обаждат децата 
2010-06-21 #4  Инна Георгиева Ех, това вечно притеснение със закъснението...
И на хиляда години да си - не изчезва в майка ти 
Но както казва моята майка, "ще видиш какво е" /почти като китайско проклятие/ 
2010-06-21 #3  wildprincess Прекрасна статия!  Всичко е истина и май няма какво повече да се добави!  И е написано не само с познание ,но и от сърце! 
2010-06-21 #2  kasi чудесна статия 
2010-06-21 #1  Цвети съгласна съм с всяка дума тук, просто е вярно всииичко 
|
|
Четвъртък 7 Юли 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Служител за пример
Да разпознаеш любимеца на шефа в офиса не е никак трудно. Обикновено това е човекът, който се нагърбва...
  Житейски уроци от нашите деца
Да бъдеш родител – това не означава само да изпиташ най-голямото щастие. Децата пробуждат в нас стремежът...
 Тайните на ранното закаляване
Започва се съвсем от рано – „облечи го, ще настине”, „краката му боси, то от там се започва”, „по една...
  Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
 Добрият събеседник
Какъв е той?
Добрият събеседник ще създаде в нас чувството, че сме единствени на света. Пламенният жар,...
  Жертва сте на слухове?
Безспорно слуховете са най-старото информационно средство в света и независимо дали ни харесва или не,...
  Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
  Нова работа през лятото
Лятото е време за отдих и забавяне на оборотите. Служебните ангажименти се изпълняват някак по-лежерно,...
  Когато мъжете готвят...
...ние жените затаяваме дъх. Не говоря за тези мъже, които умеят да приготвят само бъркани яйца и сандвичи,...
 Органайзър за диадеми, фиби
Няма ред вкъщи с тези две момичета и това е! Диадеми, фиби, ластици, ключодържатели, гривничка от еди...
  Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
 За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
|