(Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели

Четат ли децата? Какво четат? Какво е качеството на детската литература? Какво да направим, че да четат повече? Как децата да заобичат книгите и четенето? Въпроси, които вълнуват не само родители и издатели, учители по БЕЛ. Загрижената общественост винаги е намирала повод да демонстрира превъзходство за децата и книгите. В масовото мнение децата не четат или ако четат - то това е модерна, комерсиална, напомпвана от маркетинга на издателствата литература, която е второ качество и повърхностна. Която не приучава към ценности, не развива богатството на езика, не носи стойност, която остава. На дъното на това разбиране винаги стоят комиксите.

Според масовото мнение комиксите са картинки с толкова малко текст, че едва ли може да се нарече и литература, в повечето случаи се разказват за супергерои - флагмани на голямата лоша американска поп култура и в тях няма нищо съществено като послания. Макар много от нас да помнят прекрасните издания на списание "Дъга", те пак се вписват в соц носталгията. Нищо, че авторите им продължават да творят, точно в областта на комикса.



Окуражават четенето. Когато детето се учи да чете, то често се плаши от цяла страница, изпълнена с текст. Комиксите създават положително отношение към четенето, защото и малкото прочетено поражда удовлетворение от изпълнена задача. Това прави детето смело и инициативно, отворено към книгите с текст, които можем да му предлагаме по всяко време.

А има деца с обратния проблем - четат бързо, нетърпеливи са и (евентуално) не осмислят напълно текста. Комиксите помагат да се задържи вниманието и да осмисля по-добре сюжетната линия. Много често такива деца скучаят, докато четат, не обичат еднообразието и не могат да се задълбочават. Комиксът е отлично решение и в този случай.

Картинките помагат за образното мислене. Комиксите се четат, но само обстойно гледайки нарисуваното, детето схваща цялата история. Така се стимулира и въображението и се разчупва процеса на вникване в образи. В училищните години този тип четене, при който погледът шари из цялата страница, помага на детето при ученето с диаграми, схеми, карти и т.н.

Комиксите са начин да се вкара повече изкуство в живота на детето. Някои комикси са близо до класическите жанрове изобразително изкуство - живопис, графика. Ако четете заедно комикси с детето си, можете да говорите не само герои и послания, но и художествените качества на графиката, дизайна и оформлението.

Децата с проблеми в ученето като дислексия може да намерят неочаквана подкрепа у комиксите. Те са мотивирани от кратките текстове, различния шрифт и картинките да посягат с удоволствие към книгите изобщо. Деца, които имат състояния в спектъра на аутизма, могат да учат повече за емоциите, за връзката между думи и емоции, за отношенията, защото в комиксите те са по-изчистени от нюанси и лицата отразяват какво мислят или чувстват героите.

Колкото до комиксите със (супер)герои - нека не прибързваме да ги определяме като "втора ръка литература". Те са поп културен феномен, който има свой контекст, обяснение и развитие. Децата, а и не само те, винаги ще търсят просто, еднозначно обяснение за добро и зло, ще искат да се идентифицират с героя и ще се борят с него срещу злодея. Те ще искат да се вдъхновяват от силни мъже и жени, които населяват свят, близък до техния. Много от тях са аутсайдери, отблъснати или неразбрани от обществото, което е състояние, познато на много от тийнейджърите и понякога точно тези герои, а не класиците им помагат да справят със самотата.

Както има добри и не толкова добри книги, така има добри и не толкова добри комикси и графични новели. Всички знаем за супергероите Батман, Супермен и Спайдърмен, Жената чудо, Батгърл и Капитан Марвел, но комиксите далеч не са мултивселените на DC и Marvel. Така че не отминавайте в книжарницата етажерките с комикси, когато търсите нещо ново и интересно за детето си и не се лишавайте от техния ресурс в името на това детето да обича да чете.