Майките и техните вини

За съжаление множественото число в заглавието не е грешка. Те са толкова много – не му отделям достатъчно време, върнах се рано на работа, не успях да кърмя дълго, или обратното не успях да го отбия навреме, не наддава достатъчно, сигурно сбърках нещо в захранването, ограничавам го прекалено, много съм строга или пък обратно прекалено много го глезя и т.н., и т.н. Чувството за вина има способността да ни побърква и съсипва, да изцежда и малкото сили, които са ни останали и в крайна сметка да вгорчи и отрови моментите прекарани с децата ни. Прочетените книги за правилното им отглеждане и възпитание и филмите, в които след като героят бива подложен на психоанализа се оказва, че винаги проблемът са корени в детството му те кара да си убедена, че ако в нещо сбъркаш това ще е непоправимо и най-малко ще провали живота на детето ти.

Според специалистите обаче самият факт, че се притеснявате дали сте добра майка, всъщност вече ви прави такава. Звучи добре като начало, нали?

Преодолейте страха – нормално е когато нещо ни е за първи път да се притесняваме дали ще се справим. Възможно е да преодолеете това чувство ако още по време на бремеността четете книги и посещавате курсове, разговаряте с близки хора, които вече имат деца и на които можете да се доверите. Така ще се чувствате по-подготвена за това, което ви предстои, ще може да изберете как да отглеждате детето си, кое е важно за вас и ще се стремите да го постигнете. Ще си изясните приоритетите и няма да позволявате да ви вменяват чувство на вина, хора, избрали да следват други принципи на отглеждане и възпитание.

Оставете детето да ви води – не следвайте стериотипи. Всички сме толкова различни, така е и с децата. Всяко има нужда от различна грижа, затова нека то ви води. Отпуснете се и послушайте вътрешния си глас, майчиното чувство, което ще ви подскаже кое е най-доброто за вашето дете. Ако то има нужда да бъде гушкано и целувано, направете го, какво от това, че ще има хора, които да ви обвинят, че ще го разглезите. Нека ви подскаже какъв да бъде режимът му, кога да се отбие, кога да го захраните и с какво.

Всяко дете има различен темп на развитие – тези непрекъснати сравнения и дори съревнования – колко наддадохте, по колко ядете, ама вече не сте ли се захранили, кога му поникна първото зъбче, още ли не сте проходили...Всяко дете се развива с различно темпо. И разлика от един или два месеца не е фатална. Ако след като се консултирате с лекаря си, той ви увери, че няма медицински проблем, успокойте се. Не изпитвайте вина. Това не означава, че сте лоша майка или не сте направили нещо както трябва. Просто всички деца са различни.

Вината ни прави несигурни – а това не е добре за детето. То иска да чувства авторитета ви, ще е спокойно, че вие знаете какво вършите. Ако се притеснявате и в гласа и поведението ви да прозира несигурност, това ще го обърка.

Наслаждавайте се – наслаждавайте се на времето прекарано с детето ви. Откривайте света отново с него, виждайте го през неговите очи. Забавлявайте се заедно. Най-важното е то да е щастливо и спокойно. Правете нещата така, че вие с него да се чувствате добре, а не околните.

Време за себе си – имате нужда да се откъснете от непрекъсната грижа около бебето, да глътнете малко въздух, да се видите с приятелки. Но когато го направите чувството за вина започва да ви гризе. Психолозите казват – щастливите майки, отглеждат щастливи деца. По-добре е да се отделите за малко, ако от това имате нужда, за да се върнете заредени с нови сили. Може и да нямате нужда да излезете, а да се наспите добре, например. Да си вземете бавна и продължителна вана. Направете го. Не чувствайте вина, че се отделяте от детето. Ако сте депресирана и изнервена няма да му се отрази добре.
Или ви се е наложило да започнете работа. Вината, че не отделяте достатъчно време на детето си ще съсипе и малкото моменти, които имате възможност да прекарате заедно. Важно е качеството на прекараното време, а не количеството. Покажете на детето си, че го обичате и се насладете на миговете, които прекарвате заедно.

Прощавайте си - научете си да си прощавате. Вие сте човек, и нищо човешко не ви е чуждо. Ще допускате грешки. Това, обаче което не трябва да допускате е вината да съсипе вас и връзката с детето ви. И най-важното, което трябва да направите е да покажете на детето си, че го обичате. И ако то расте щастливо и очичките му се смеят, значи сте изпълнили целта си.