Не усложнявайте неща, които може да са прости

Случвало ли ви се е да казвате, че животът е твърде сложен, че взаимоотношенията ви с партньора са объркващи, че разбирателството с хората е труден процес? Често ни се струва, че реализацията ни като личности и дори чисто физическото ни оцеляване са изключително сложни лабиринти, в които освен да се изгубим, друго не можем да постигнем. А всъщност постигането на всяко едно нещо е толкова сложно, колкото сами изберем да бъде. Има хора и ситуации, които наистина е трудно да разберем, но има и такива, които сами правим неразбираеми. Дали е възможно да живеем по-просто във всяко едно отношение и как може да се случи това?



Завишени предварителни очаквания
Прекалени анализи
Засилено драматизиране
Сравнения с чуждия живот и състезания да сме като някого
Желание да имаме контрол над всичко
Стремеж да се харесаме и угодим на другите
Недоволство и мрънкане
Съдим себе си

Понякога (твърде често дори) решението на даден проблем е лесно и може да избоде очите ни, но ние тръгваме по сложни пътеки в опити да разнищим всичко докрай и да открием някое друго истински вярно (за нас си) решение. А истината е, че никога не знаем то дали е вярно или грешно. Само времето може да ни покаже какво е. Сякаш дълбоко в себе си вярваме, че за да ни помогне нещо, то трябва да е трудно и да се борим дълго за него. Съвсем не е така, обаче. Добре е често да си припомняме, че най-хубавите неща и решения идват най-бързо и са най-простите. Как да видим тях, обаче?



Помнете, че опростените и изчистени неща са далеч по-ефективни и правят живота ни по-лек. Множеството ангажименти ни стресират и ни карат вечно да бързаме и правим нещо, без да ни остава време да се насладим на живота истински, затова съветът тук е просто да се освободите от част от тях. Ако постоянните домакински задължения след работа ви натоварват, поделете ги с партньора си или просто не изисквайте от себе си всеки ден да ги вършите- чиниите винаги могат да бъдат измити и на следващия ден, а храна може и да поръчате, без да се налага да готвите. Сведете пазаруването до веднъж или два пъти седмично- така няма вечно да набавяте това или онова. Понякога ходенето до магазина е наистина досадно занимание. Чистенето винаги трябва да е споделено- партньора, децата- нима те не цапат? Ако пък живеете сами, със сигурност не ви се налага да го правите толкова често или ако го правите, просто спрете да се вманиачавате. Запомнете, че когато хората обръщат твърде голямо внимание на битовизмите, те просто нямат за какво друго да се „хванат“. Съсредоточете се върху онова, което може да ви достави удоволствие, защото задължения винаги ще има, но животът е в свободата да правиш онова, което искаш. Открийте тази си ваша свобода и имайте повече време за нея. Така и отговорностите ще вършите по-бързо и с желание. Още сега- седнете и набележете 10 неща, които може да промените в ежедневието си, за да го направите по-свободно и по-просто.

Разкарайте множеството вещи, които също усложняват ежедневието и пространството ви - колкото по-малко са те, толкова повече въздух ще има да дишате и толкова по-лесно ще ви е да ги намерите. Когато всяка вещ в дома ни се ползва и стои на мястото си, време за търсене не губим, а подредеността ни дава спокойствие. Важно е да помним, че трупането на вещи е не само икономически неизгодно, а и вредно за дома и усещанията ни. Понякога „да имам и това“ се превръща в нещо, което ни носи фалшиво удоволствие. Предметите и дрехите се забравят и захвърлят лесно от ума ни, но остават да пречат в дома ни. Ако реално се замислите и загледате във всичко, което притежавате, ще установите, че поне 50% от нещата не са ви необходими и не ги ползвате или ползвате твърде рядко.

Освободете се от хората, които усложняват живота ви- има такива, нали? Хайде да не се лъжем! И те обикновено са онези, за които все нямате време, а тяхното постоянно напомняне, че не ги удостоявате с внимание, ви напряга, изнервя и изобщо…защо ви е нужно? Когато виждате някого, защото трябва или защото така сте свикнали, това е абсолютно излишен навик. Отървете се от него. Срещи с хора, за които нямате време, не са ви необходими. Отделяйте време за онези, които наистина обичате и които си заслужават. И най-малкото усещане, че някой краде от времето, което искате само за себе си или за среща с някой друг, е сигурен знак, че този човек не ви е необходим.

Подредете вътрешния си свят, за да опростите външния - потиснатите негативни чувства, болните амбиции, противоречивите желания, както и липсата на желание да се сблъскате очи в очи с тях- всичко това ви обърква и унижава собствената ви личност. Не го допускайте. Извадете страховете си, поставете ги на масата и се справете с тях. Само ваша е тази задача и ако вие не я свършите час по-скоро, животът ще ви изглежда все по-сложен и откровено жесток.

Не бъдете заети, а продуктивни! Стремете се към онова, което наистина ви носи удовлетворение, а не към това, което трябва да се свърши. Аз например съм типичен пример за човек, който знае, че трябва да свърша толкова много неща (ежедневно), но не на всяка цена, ако те отнемат от времето ми, прекарано с дъщеря ми или партньора ми. Те са ми по-важни. Заделяйте време за положителните чувства, които създавате у хората, а след това и за чисто формалните неща. Винаги трябва да има първо, второ и трето. Едновременното вършене на пет неща ви кара накрая да сте свършили едно „голямо нищо“. Ако смятате, че докато готвите, може да проверявате домашното на детето си или докато работите да проведете истински откровен разговор с партньора си, ужасно сте се заблудили. Не вършете нищо наполовина. Така не опростявате, а усложнявате всичко.

Не си поставяйте прекалено високи цели. Помнете, че признанието, което ще получите за дадена работа не е важно. Важно е вашето усещане. Можете да бъдете доволни от добре свършената работа винаги, независимо каква е тя. Не ви е необходима твърде висока стълбичка, за да покажете, че можете да се катерите. Всеки от нас е различен и има различни цели. Може за някои вашите да са минимални или незначителни, лишени от смисъл дори. Ако на вас обаче ви носят удовлетворение, всичко е наред. Сравняването с другите никога не ви носи абсолютно нищо. В единия случай се чувствате принизени, в другия превъзхождащи. Нито едното, нито другото чувство са полезни, за да вървим в нашата си посока. И да живеем живот, който е далеч по-лесен, отколкото си мислим, че е.



Сякаш всеки от нас ги знае тези правила, но никой не ги спазва. Опитайте да си ги наложите. Едно по едно. Защото определено ще ви накарат да се почувствате по-добре и дори да заживеете изцяло нов живот. Не забравяйте, че животът сам по себе си е прост. Ние сме тези, които го усложняваме по един или друг начин.