Служител за пример
(за любимците в офиса)
Изпрати
Да разпознаеш любимеца на шефа в офиса не е никак трудно. Обикновено това е човекът, който се нагърбва с най-много работа, поема задачи, които не влизат в задълженията му, винаги е на линия пръв и е готов да остане в извънработно време, рядко или никога не използва обедната си почивка, органайзерът му е претъпкан със задачи, които отметва всекидневно. Върши по няколко неща едновременно с лекота и еднакво добре. Има много и разнообразни умения. Още от вратата носи кафе в едната ръка и сандвич за обяд – в другата. Дори, когато се храни, оползотворява момента, като почиства служебната си поща от натрупани имейли. Поддържа себе си и работното си място в добър и представителен вид, чист и спретнат.
Изглежда така, сякаш никога не си губи времето, целеустремен е, кипи от енергия, изпипва всяка подробност, улавя и най-малките промени в настроението на колегите и ръководството, старае се да бъде отличник, обича да изпъква и да бъде хвален, знае как да се хареса и да се представи в добра светлина, познава и умело използва силните си страни, стреми се повече към издигането и престижа си във фирмата, отколкото към финансовите облаги. Изпълнява задачите си в срок, рядко е критикуван, а споменаването на името му буди едновременно респект и недоумение откъде намира сили да бъде такъв, какъвто е.
Професионалната му амбиция личи отдалеч. Има новаторско мислене и собствен стил. Умее да лансира идеите си и да ги реализира. Почти никога или рядко допуска незначителни грешки. Знае всичко за фирмата, в която работи, за конкуренцията, за всяко нейно звено дори още преди да е започнал да работи за нея. Следи новостите в бранша, отправя предложения и оставя впечатлението, че на него се крепи всичко.
Деен, стриктен и организиран. Никога не закъснява и изглежда така сякаш живее, за да работи. Винаги има делови вид, представителен е, в речника му присъстват само книжовни думи, тонът му е уверен и непоклатим, стойката – изправена.
Той е роден победител! Никога не мрънка, не псува, не се уморява, не клюкарства, владее емоциите си, изглежда така, сякаш е над нещата. Когато реши, знае как да привлече някого на своя страна.
Добър манипулатор е. Опознава хората около себе си и знае как да им влияе незабелязано. Независимо от поста, който заема, поздравява с усмивка всички – от чистачката до генералния директор на фирмата. Интересува се от проблемите на останалите, но рядко споделя за своите.
Старае си да си изгради непоклатимия имидж на човек, на когото винаги може да се разчита. Твърде често се насочва към ръководните постове, но само и само да придобие повече успехи. Не се задоволява с посредствеността и се дразни от липсата на ентусиазъм и креативност, опитва се да направи по-ленивите колеги „будни служители” и нерядко, подобно на отличниците в училище, си навлича гнева им. Впрочем, CV-то му е изрядно, а съдейки по успеха в безупречната му диплома, неотдавна той действително е бил сред отличниците и е бил също така толериран от учителите си, както сега от предоволния му работодател. Ако има конкурс за служител на годината, то той непременно би го спечелил!
Накратко, това е служителят - мечта за всеки работодател и ужасът на колегите му, които остават незабелязани и не могат да се мерят с „първенеца”.
Онези, които остават в сянката му, тайно му завиждат и им се иска да приличат поне малко на него и да направят нещо, което да бъде оценено и забелязано, поне веднъж...
Преди да му завидите обаче, имайте предвид, че какъвто и вид да си придава, нещата винаги имат две страни. Най-вероятно за поведението му си има причини и едва ли му е лесно да поддържа непрестанно този имидж, че нищо човешко не му е познато... Може би не говори за личния си живот, защото неговият се припокрива изцяло със служебния, а вечер не бърза да се прибере, защото няма при кого. Може би бори самотата или болката си, затрупвайки се с работа. Може би преживява нещо, за което изобщо не подозирате. Може би запълва някаква празнота в живота си. Може би това е неговият начин да компенсира онова, което няма, за да се чувства пълноценен. Или години наред е получавал упреци, че за нищо не става, докато накрая е решил да се докаже чрез професионалните си успехи... каквито и да са причините, няма олимпийски медал, спечелен без жертви и самодисциплина, така че да си служител за пример изисква много и струва много. Знае го всеки, който се е нагърбил с тежката задача да бъде номер едно.
|
Виж още статии за: Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Коментари
2013-09-01 #3 ТаРа: Успехът изисква жертви, а сам по себе си Късметът е НЕдостатъчно условие за да постигнеш успехи в професионален план.
През определени етапи от живота, всеки има различин приоритети и мисля, че не е задължително гореописания типаж, задължитлно да има някаква скрита (лична) драма в живота си.
Според мен често 'различното' е трудно-разбираемо за повечето хора ...
2013-07-07 #2 Engel Това са хора без личен живот според мен, може само да ги съжаляваме какво изпускат извън работата.
2011-11-10 #1 Цвети имах един колега, чието описание идеално се вписва с това, но само в положителните му черти, до "добър манипулатор". беше станал абсолютно незаменим за шефа, движеше всичките му неща, отделно задълженията си. и винаги беше оценен труда му и енергията, лоялността, просто шефът ни беше голям пич но елате го вижте като дойде време за пазарлъка за летните отпуски - не беше излизал от три!!! години за повече от два дни почивка. ясно е, че работи и в събота. това е цената му да бъде незаменим...и никой не искаше да е на негово място. монетата винаги има две страни
Виж още статии за: Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
|
|
Неделя 12 Януари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Не точица, удивителна искам да бъда!
"Ослепях от много думи, оглушах от тъмнина/Мойто тяло ми е тясно, ще се сгъна в точица." – този рефрен...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
Дама в лъскави доспехи – и преди, и след 8-ми март
Която от вас получила карамфил, получила, която не... нищо – догодина ще се сетят. Еуфорията има изумителното...
1001 нещастия
Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни...
Служебен роман
Всички знаем, че не бива да въртим любов там, където си вадим хляба. Не за друго, а защото бурните страсти...
Бягство от дома
Какво може да накара едно дете да избяга от вкъщи? Едно е сигурно – никой не бяга от хубавото. Домът...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Когато отпуската не включва пътуване
Понякога почивката през лятото се оказва време, което не знаем как да оползотворим. Когато парите не...
Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
|