Ритуали от началото на връзката, които да задържим във времето

Има ли рецепта за щастие, когато сте двама? Обикновено сами за себе си знаем кои неща ни правят щастливи и как да поддържаме хармония с вътрешното си Аз. Когато обаче сме двойка, не рядко губим онези малки навици, които могат да ни дарят голямо щастие, без дори да си даваме ясна представа, че точно те го правят. Помните ли как се държахте в началото на връзката си? Колкото и да не ви се вярва, ако запазите някои от първоначалните си навици като двойка, е в пъти по-възможно да останете завинаги заедно, отколкото ако всеки поеме в своята „посока”, смятайки, че онези „нещица” са само за влюбени. Не, не са. И точно те ви правят и винаги ще ви правят едно цяло, затова - припомнете си ги.

Заедно навън - хванати за ръка
Родителите ми са пример за щастлива двойка, която обаче никога не съм харесвала на улицата навън, поради навика им да вървят на метър един от друг. Всъщност, това е така, защото баща ми е „фен” на бързото ходене, докато майка ми никога не е обичала да препуска и то на токчета. Всъщност, това не е оправдание и все пак - поне, докато сте още млади - спазвайте този навик - вървете рамо до рамо, хванати за ръка. И помнете, че в това няма нищо срамно, защото любовта трябва да е причина да се гордеем.
И като казахме гордеем, правите ли го?

Гордеете ли се с партньора си?
Ако сте забравили да го представяте на случайно срещнати нови познати или на позабравени стари приятели, ако не обръщате особено внимание на това, че е до вас и не се интересувате от мнението му пред други хора, ако не го прегръщате и целувате на публични места (разбира се, не прекалено ентусиазирано), дали Той или Тя биха се чувствали добре? Не забравяйте, че когато избирате този, който желаете да бъде до вас, той се превръща във ваша половинка, която трябва да обичате пред всички, а не само у дома. Често двойките правят грешката да бъдат „обичащи се” само насаме, без да си дават сметка, че тази отчужденост навън, в един момент се настанява помежду им и вкъщи на дивана. Тук трябва да вмъкнем и една огромна грешка, която никога не бива да правите, за да задържите щастието помежду си - освен, че трябва да се гордеете с партньора си, никога не бива да му правите публични забележки и да го злепоставяте пред останалите хора.

Поздравите, целувките и усмивките
Помислете над това какво правите сутрин, събуждайки се в едно легло. Единият тръгва към кафе машината, другият още се излежава. Единият си прави кафето, сяда да прегледа сутрешните новини на лаптопа, докато другият е под душа. Следва обичайното забързано подминаване по коридора. Единият бърза да се изсуши и облече, другият говори по телефона. Накрая може и да не разберете кой кога е излязъл. Не звучи никак приятно, особено, когато знаете, че вечерта ще се приберете у дома убити от умора и че съвсем няма да имате време един за друг. Защо просто не свикнете да си пиете кафето заедно сутрин, разменяйки си няколко хубави думи, пожелавайки си приятен ден и целувайки се за довиждане? Тези навици може да ви изглеждат не до там важни, а всъщност са задължителни, за да се чувствате щастливи и неразделни.

В леглото - по едно и също време
Едно от най-неприятните неща, с които съм се сблъсквала през живота си е заспиването на партньора ми вечер на дивана пред телевизора или компютъра. Няма нищо лошо в това някоя вечер някой от двамата да не издържи и да задряма пред телевизора и в последствие да реши, че спалнята му е далече, а му се спи твърде много. Когато, обаче превърнете тази си дрямка в навик, сериозно рискувате да убиете връзката си. В крайна сметка, за какво са ни тези общи легла, ако не, за да ги споделяме? И изобщо не е задължително да го правим, за да се отдаваме на интимни занимания (все пак има дни, в които изобщо не ни е до това и е напълно нормално), а за да усещаме партньора до себе си. Ако си създадете режим и заспивате гушнати по едно и също време, ще сте в пъти по щастливи. Трябва да се грижим за близостта помежду си, за да имаме пълноценна връзка. По цял ден не сте заедно в по-голямата част от времето. Ако и по цяла нощ сте сами, за какво тогава ви е този партньор?

Не забравяйте телефонния му номер
Помните ли как беше в началото? Чувахте се поне по два пъти на ден и то само, за да питате партньора си как му минава денят. В един момент заживяхте заедно, всеки се впусна в непрестанни ангажименти и разговорите по телефона започнаха да се свеждат до „не забравяй да купиш хляб” и „кога ще се прибереш?”. Наскоро една позната ми сподели, че и се сторило странно, че половинката и звъннал, за да я пита как е. Затова не спирайте да се питате как сте, да си пращате по някое мило съобщение през деня, за да не ви се струва странно един ден, че най-близкият ви човек се интересува от вас. Дори понякога да не ви е до това, нима не бихте се почувствали по-добре, ако ви се обадят и ви кажат нещо хубаво?

Общите занимания
Не позволявайте времето да ви отдалечава един от друг и да мислите, че сега вече „можете да си правите, каквото искате”. Поне веднъж в седмицата излизайте заедно, открийте онова нещо, което харесва и на двама ви - поне едно трябва да има, и го практикувайте. Ако смятате, че прекарвате достатъчно време през седмицата заедно вечер на дивана, да речем и си заделяте уикендите за себе си, знайте, че скоро ще имате повече от излишно време само за вас самите. Разбира се, че не бива да пренебрегвате индивидуалните си хобита, но имайте поне едно общо, което всеки път да ви напомня, че сте двама и така искате да останете.

Да си казвате, че се обичате, да си правите комплименти и да се грижите един за друг, също са дреболиите, които не бива да пропускате. Едно от най-приятните неща, които можеш да чуеш в мразовит зимен ден е нетърпящото възражения: „сваляш го това якенце и обличаш палтото”,



Казват, че навиците могат да убият всяка връзка. Зависи за кои навици говорим, обаче. За жалост, когато изкараме по-дълго време с даден партньор, започваме да не се страхуваме от не до там приятните ни навици и дори ги вадим на показ. По този начин приятните отиват на заден план, което ги превръща в почти непотребни....дотогава, докато не осъзнаем, че имаме потребност от партньор, който постоянно си е там...но не и до нас.