Житейски уроци от нашите деца - II

Да се избавим от егоцентризма
„Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата” – това е най-неочакваното откритие за 30-годишната Елена, след като родила своите момченца. „Когато се появиха моите близнаци, всички предишни грижи и проблеми отидоха на заден план. Причината за това е, че вече по-малко се концентрирам върху себе си и обръщам повече внимание на близките.” Смяната на приоритетите ни помага да отворим очите си за случващото се около нас. Тогава помощта за болно дете или загрижеността за бъдещето на планетата се превръща от абстрактна благотворителност в дело, което вземаме присърце. Безспорно родителството ни прави по открити към болките на другите и съответно способни на великодушие и алтруизъм.

Да бъдем честни
По навик говорим с децата, така както е прието в света на възрастните - с неистини, недомлъвки и противоречия. Дълбокото разочарование в техните очи обаче ни кара да се осъзнаем. Те просто имат нужда да бъдем честни и верни на себе си – в противен случай всяка наша дума, постъпка или изискване ще се поставят под съмнение. Разбира се, съблазанта да премълчим за някои неудобни събития, да скрием чувствата си или да манипулираме „за добро” малкото същество е голяма. Но независимо от възрастта си, децата усещат притворството...и без колебания ни дават да разберем това. Дали с неудобни въпроси, дали с мнимо заболяване или промяна в поведението. В такъв случай трябва спешно да дадем обяснение и да кажем Истината.

Децата са нашето огледало – мигновено ни показват, кои наши постъпки и реакции не отговарят на заявленията ни. Те ни карат да се замислим доколко сме откровени – със себе си и околните, и ни мотивират да се освободим от всеки фалш.

Да им дадем свобода
Нашите деца порастват и ни предстои да ги пуснем на воля – в пряк и преносен смисъл. „Моят син Николай беше запленен от сноуборда” – разказва 42- годишната Анета. – „У мен обаче всички видове зимен спорт предизвикват ужас, тъй като съм преживяла тежък инцидент по време на ски. Когато той поиска да се запише на тренировки, аз използвах случилото се като предлог да му откажа. Таткото също застана на моя страна. Но синът ми продължаваше да мечтае и говори само за това. Най-накрая, след дълги колебания, намерих сили и му подарих сноуборд за 14-ия рожден ден.”

Разбира се, да дадем свобода на обичното си същество, означава да преживеем много страхове, да преодолеем много тревоги. Но ако успеем да се справим с това, ще дадем на детето си пространство за самореализация. „Сега виждам сина си уверен и щаслтив” – продължава Анета – „и си мисля, че това е неоспоримо доказателство, че не бива да обсебваме детето си със своите собствени страхове. Само непосредственият опит, изпъстрен както с успехи, така и с неминуеми провали, изгражда нашето любимо същество като личност. "

В стремежа си, да излязат изпод нашето крило, децата освобождават нас самите. Ние сме длъжни навреме да им предадем отговорността за собственият им живот, а не е ли най-добрата награда - да видим как нашето пиленце уверено разперва крила за своя първи полет.