Наистина ли не можем да надскачаме себе си?

Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си”, казват за някого и му слагат етикет "той е такъв и никога няма да се промени". С тези думи много често хората дебело зачеркват идеята, че невъзможни неща няма. И с това уверено слагат още една тухла във високата стената пред себе си. Редица мечти и смели постъпки са останали някъде там в представите ни, не за друго, а само защото не сме дръзнали да пристъпим отвъд себе си. Да правим нещо, което ни е непознато и непривично, е страшно, кара ни да се чувстваме несигурни. Това означава поставяне под въпрос на устои, убеждения и предразсъдъци, които освен решетки, често служат и за опори.


Можем, но не искаме или се страхуваме
„Не защото нещата са трудни, не дръзваме,
а защото не дръзваме, нещата са трудни“, Сенека


Понякога се страхуваме  да не би да изглеждаме глупаво или невежи, да не би да паднем, да не би да се изхабим от вземане на решения и постоянно опитване. Друг път просто не искаме да даваме всичко от себе си, не желаем да се отдадем в името на нещо. Предпочитаме да правим нещата по един и същи начин, да мерим хората с един аршин, никога да не допускаме “грешката” да излезем извън границите на едномерните си виждания. А ако някой попита “Защо?”, имаме готово оправдание - не можем да наскачаме себе си.

Наистина, една такава позиция освен оправдание има и своето обяснение. Надскачането трудно може да бъде във всичко и по много. Да, можем да се надскачаме, но можем и да отидем в другата крайност, да станем роби на амбициите си. Зад отказа да правим повече отколкото мислим, че можем стоят и различни страхове. Страхът от провал. Страхът да не бъдем съдени. Страхът, че сбъднатите мечти няма да са това, което сме очаквали.

И все пак колко би ни струвало да излезем извън зоната на комфорта си?

Премахването на ограниченията около нас иска сила и вяра. То е свързано и с усилена работа върху нас самите и върху умението ни да отстраняваме вътрешните си прегради. От нас зависи колко силно ще си позволим да вярваме в нещо, което изглежда невъзможно. В наши ръце също е и това доколко ще се поддадем на социалния натиск, когато развенчаваме митовете, че всеки си има предели и че не на всеки е дадено да постигне каквото желае. Всеки в даден момент е усещал, че на крилете на съкровените желания може да се отиде навсякъде, стига да се потруди достатъчно и да прояви постоянство. Когато истински вярваме в нещо, можем да надскочим не само себе си, но дори и бодливия плет от убежденията на хората, които не вярват в нас.

Как да стигнем отвъд себе си?

Походът отвъд нас самите иска освен воля и търпение, също и смелост да грешим, да се пречупваме. Едновременно с това той е свързан и с проява на съчувствие и разбиране към нас самите. Научавайки се търпеливо и непрестанно да храним същността си с неща, които имат смисъл и значение за нас, ние можем да станем по-силни в надмогването на възможностите си. Когато си изясним точно какво искаме и какво сме готови да дадем, за да го постигнем, започваме да правим неща, които не сме предполагали, че ще сме в състояние да вършим.

И накрая, въпросът за надскачането на нас самите не търси дълбокомислен отговор на това дали по принцип има невъзможни неща. Едно такова чудене е просто част от осъзнаването на това, че винаги в живота ни има място за нещото, което искаме да постигнем, стига само да не се страхуваме да скочим, за да си го вземем.

Всъщност има едно наистина невъзможно нещо. Знаете ли какво е то? Да се погъделичкаш сам.