Въпрос на принципи

За някои хора казват, че са „принципни“... но какво означава това? Кое всъщност ни прави принципни и каква е собствената филофосия, която всеки от нас изповядва?

Принципите са това, което човек счита за правилно, спрямо собствените му възприятия за за живота и света. Те зависят от морала, възпитанието, религията, културата, средата, но и от собствената ни индивидуалност. Принципните хора имат база от възприятия и теории, които им служат като основа в определена ситуация и от тях зависи поведението им.

Но какво става, когато прекрачим собствените си принципи?

Рядко човек е чак толкова праволинеен, че в рамките на целия си живот да не прекрачи и надскочи себе си, да премине към нови хоризонти и да промени, преразгледа или подмени даден свой принцип. Опитът ни учи на много неща, както и грешките. Все пак, с принципи или не, никой не е идеален. Важното е да ги има, за да не се „изгубим“...

Принципите са нашата идентичност. Без тях сме безлични, повърхностни и несериозни. Липсва онази сериозна подправка, която ни прави неповторими и индивидуални, както никой друг.

Следването на определена съвкупност от принципи ни предпазва и насочва, показва ни верния път и не дава възможност да „кривнем“ от него. Те са нашият гарант, че ще можем да различим доброто от злото, красивото от грозното, укоримото от правилното.

Системата от принципи ражда нашата житейска философия. Всеки разбира живота по различен начин. За едни е приемливо едно, за други – то е направо немислимо.

Принципните хора (обикновено) са твърди във възгледите си и ги отстояват докрай. Ако за тях верността е основен принцип, нищо не е в състояние да ги отклони от нея. Същото важи и за лъжата, за кражбата, отношението към парите и материалния свят, за поетите обещания, за професионалните и религиозни принципи, дори за начина, по който протича ежедневието им.

Принципните хора знаят какво искат и как да го постигнат. Лесно е, защото имат база, на която да се опрат. Следвайки собствените си принципи, човек знае накъде отива и защо се е отправил именно натам. Ако се замислим, без принципите си ние не сме нищо друго, освен един от многото, не се открояваме и не сме ценни.

Принципите са правилата, които сами си създаваме – нормите, от които не искаме и знаем, че не бива да се отклоняваме, а дори и да го направим, знаем кое е правилно и къде трябва да се върнем, за да сме в хармония със самите себе си. Само следвайки същността си, можем да се чувстваме добре от това, което сме. Иначе водим вътрешна борба и имаме угризения, защото правим нещо, което не ни е присъщо – за принципния човек това е доста мъчително. Той просто не е „такъв“...

Но въпреки че принципите са отправната ни точка, когато трябва да взимаме милион решения в живота си, той все пак не е напълно праволинеен и нито можем, нито е нужно и ние винаги да сме. Въпрос на интелигентност е да прецениш с принципите докъде и кога е време да приемеш предизвикателството да постъпиш различно. Това не означава, че непременно си предал себе си. Просто си създал нов принцип. Поставил си ново начало. Осъзнал си нещо друго и си го включил в системата си от вътрешни правила, с които ръководиш собствения си свят.