"Нов татко", нови правила

Писали сме вече по темата за самотните майки и за това колко е трудно да намерят истински мъж, който освен всичко друго, да бъде и добър и отговорен "втори татко" за децата им. Далеч сме от мисълта, че този мъж може (а и не мислим, че е редно) напълно да замести истинския баща, особено когато детето има регулирани и редовни срещи с родителя. Ролята на новия ни партньор, обаче е неоспорима- той е основна фигура в семейството и като такъв няма как да бъде изолиран от света на детето- грижи, радости и проблеми. Като главно действащо лице у дома, той е и този, който „има думата“. Дали, обаче понякога не му позволяваме твърде много „думи“ и решения, които засягат живота на доведеното му дете по не особено приятен начин. Какви взаимоотношения не бива да допускаме между него и децата ни и колко власт трябва да му дадем? Не е трудно да поставим границите. Стига да знаем къде.

Комуникацията
Разбира се, че трябва да я има и партньорът ни да общува с детето или децата ни. Важно е тя да бъде умерена, обаче. Твърде многото въпроси и вживяването в ролята на истински родител, не са за предпочитане. Не бива детето да се чувства притиснато да отговаря каква оценка е получило в училище или да му бъдат давани наставления по какво да седне да учи или кога да си оправи стаята. Като за начало чисто приятелското отношение, свеждащо се до „как мина днес денят ти“ и „мога ли да помогна с нещо, за да си поправиш лошата оценка по математика“, е най-правилно. Ако виждате, че партньорът ви твърде много се намесва в живота на детето и дори раздава заповеди, задължително поговорете с него, преди да се е стигнало до изрази като „ти не си ми баща, за да ми казваш“. Веднъж чуете ли този израз от отрочето си, бъдете сигурни, че взаимоотношенията му с вашия партньор не са никак добри. Не го допускайте!

Интересът
Да се интересува от света на детето, от неговите училищни сполуки и несгоди и да споделя своите интереси с него, са сред задълженията на един втори „татко“. Ако виждате, че партньорът ви предпочита вечер да гледа телевизия в собствената си компания, докато вие четете и пишете домашни с децата, поговорете с него. Много е важно да имате моментите, в които сте семейство и се подкрепяте във всичко. Ако всеки има свои интереси и никога не му остава време за общи такива, нещо определено не е наред. Ако партньорът ви ходи да тренира някакъв спорт, докато вие се „мотаете с детето“ в парка и това се случва постоянно, помислете сериозно върху връзката си. Или я подобрете, или забравете за нея. Защото семейство означава заедно. Независимо чия кръв носи детето ви.

Грижата
Наскоро срещнах двойка, в която мъжът твърдеше, че задълженията и грижата за нейното дете, са само нейни. С това едва ли ще се съгласи една достатъчно образована и интелигентна жена, защото ако партньорът ни не ни помага в тази отговорност, голяма е вероятността да не ни помага и в останалите. И тук не говорим за това ние да нямаме никакво време за децата си, а него да го ползваме за детегледачка. Но е недопустимо при неотложен ангажимент от наша страна, той да откаже да ни помогне, взимайки детето от детска градина, например. И по принцип да избягва всякакъв ангажимент, свързан с децата. Думата семейство включва всички и грижата за всеки един от това семейство. Няма твои и мои деца (в случай, че и той има свои). Няма липса на време, когато обичаш. Ако един мъж страни от детето ви и го е сложил в графа „изцяло твоя грижа“, той страни и от вас и не е далеч моментът, в който ще му дойдете в повече и вие самата.

Отношението
Ако преди сте допуснали детето ви да вижда как баща му обижда майка му и очевидно сте избягали от тази ситуация, не позволявайте за нищо на света отново да се вкарате в подобна. Новият ви мъж не бива да ви пренебрегва, критикува на всеослушание и да не зачита мнението ви, да не ви уважава винаги и във всяка ситуация. Това е закон, който не трябва да бъде нарушаван. Попадайки отново в същата среда само че с различен мъж, детето ви ще се чувства два пъти по-нещастно, отколкото е било с биологичния си родител. Другото, което не трябва да позволявате е „новият“ татко да говори против истинския татко. Каквото и да е мнението му, нека то остане скрито за детето. Емоционалните сътресения, които може да понесе един малчуган, слушайки нередни думи спрямо който и да било от родителите си, са огромни.

Големите решения и финансите
Както „таткото“ не бива да навлиза твърде навътре в света на детето, така и не трябва да се допуска той да бъде безгласна буква. Кога и къде ще ходи то на лагер, какви курсове ще посещава, къде ще изкара лятната ваканция, какво иска да си купи, колко пари му трябват- всички тези важни решения е добре да бъдат съгласувани с него, макар и някои от тях да са изцяло свързани с биологичния баща. И като споменахме купуването, нека отбележим нещо важно по отношение на финансите, което зависи до голяма степен от платежоспособността на съответния партньор и все пак, нека не минаваме границите. Обидно е в едно семейство сметките и разходите да се делят до стотинка и това обикновено не се случва при истински обичащите се хора. Още по-обидно е обаче, когато детето ви поиска да му купите нещо, вие да се обръщате към партньора си, особено когато става дума за някоя по-голяма и скъпа покупка. Оставете на вас самата крайната дума по отношение на това какво може да се купува и какво не и поемете разхода. Чак тогава, когато мъжът до вас сам настоява да ви помогне с парите или да купи той съответния подарък, можете да му позволите. Каквото и да си говорим- нашите деца са си наши деца и не е никак лесно те да станат и негови. Да, когато ви цени и обича истински, той ще ги приеме и дори ще се грижи за тях, но в крайна сметка най-голямата отговорност и грижа си остава за вас. И ако ние жените бихме приели по-лесно чуждо дете, тъй като при нас много бързо се задейства майчинския инстинкт, при мъжете положението изобщо не изглежда по този начин.

Истината е, че не всяка от нас, независимо дали има или няма дете, е способна да изгради пълноценна връзка. Различията в характера и разбиранията често са толкова дълбоко вкоренени в нас, че е невъзможно да ги променим, особено след определена възраст. Затова детето всъщност е най-малкият проблем на една жена, която си търси нов партньор. Ако той я обича истински и ако и двамата са готови на компромиси, говорят много и винаги се опитват да изяснят даден проблем помежду си, едно дете би носило единствено радост в такава връзка. Да не забравяме и още нещо много важно, обаче- децата също имат нужда от много разговори и обяснения кое как се случва, защо се случва, какво трябва да очакват и как е правилно да се държат. Защото не рядко, новият партньор се старае наистина много, за да се хареса на детето, опитва се дори да измести истинския баща само, за да бъде приет на 100%, а срещу себе си продължава да вижда почти враг, въпреки усилията. Много деца не са готови да приемат всеки с отворени обятия, особено ако той заживее за постоянно с тях. Деца живели дълго време само с майките си, усещат новия мъж като заплаха, като натрапник, който ще им вземе мама и това е напълно нормално. А и прекаленото насилване на ситуацията и преиграването също могат да изиграят лоша шега. Малките имат очи за всичко и дори забелязват много повече неща от нас. Затова помнете най-важното- всичко става бавно, постепенно, с много обич и търпение и не, не е по-трудно тогава, когато имаш дете. Един истински мъж ще те приеме с всичкия ти „багаж“. А кръвта никога не е важна. Защото един баща не е баща заради нея. И това всички го знаем.