Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Никой не иска да играе с мен"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават с нови другарчета на площадката, да споделят играчки, да решават конфликти - репетиция за бъдещия им живот в социума. Рядко обаче предлагаме алтернативи и решения, когато има криза в общуването - детето няма приятели (понякога не смее да ни признае), не желае да се сприятелява или бива изключено от мини социума - детската площадка, градината.

Както внушаваме на детето, че е добре да е сред приятели и да бъде общително, трябва да му внушаваме, че е напълно наред, ако не желае. Децата трябва да свикват с негативните емоции, да ги приемат и да умеят да са сами, да скучаят. Това е много важно за самочувствието му, когато настъпят тези кризи. Защото те рано или късно ще дойдат. И колото по-рано, толкова по-добре. Защото в училището няма да сме до тях да ги утешаваме, нали? Но ако такова нещо се случи преди училищната възраст - всичко е в нашите ръце.

Напълно е нормално детето да е по-интровертно, да има флегматичен темперамент, да не желае да е център на внимание - приемете го и действайте според това, а не според своите представи как трябва да бъде.

Напълно е нормално детето да изпитва гняв към децата, които го отхвърлят, да е натъжено, да му се плаче и да се самосъжалява. Дайте му право да изпитва тези чувства и заедно ги преодолейте, за да изработите механизъм как да се справя само.

Напълно е нормално също вас да ви дразни това, че детето ви е отхвърляно. Това е част от родителското его, което всеки притежава, и е много удачен момент и вие да си помислите защо се чувствате така. Дали не го свързвате с вашето детство.

Когато сте приели (а в последния случай - и отработили) тези нормални чувства, ще ви обземе спокойствие, гарантирам, и ролята на родител ще дойде естествено. Вие сте тези, които ще помогнат на детето да се справи, ще му предложите утеха, алтернативи, ще канализирате емоцията му. Тоеа е част от родителството и може да се справите.


Какво да правим, когато детето е отхвърлено от другите деца:

Утешете дете с прегръдка. Няма значение къде се намирате. Седнете, клекнете, ако трябва, на тротоара до него, и го прегърнете. Децата затова го споделят - за да се почувстват сигурни и обичани. Ако не получат очакваната реакция, просто ще спрат да ви споделят и това ще стане модел.

Приемете ситуацията с цялата сериозност на света, без да преувеличавате и драматизирате. Изслушайте внимателно и задайте въпроси, за да е ясна цялата картинка. Без това да проличава съмнение в думите, без да отсъждате кой крив, кой прав. Опитвате се да разберете какво е станало.

Размишлявайте заедно защо се е стигнало до отхвърляне - кой какво е казал/направил, другият защо така е отговорил/реагирал. Помогнете на детето да проследи логиката на събитията. Например: Непознати деца играят на нещо заедно, вашето дете се е приближило и е предложило друга игра. Те не се съгласяват и продължават без повече да му обръщат внимание. Често децата реагират агресивно и може да ударят някое от другите деца или да се опитат да провалят играта им.

Предложете алтернатива за този или евентуален сходен случай - нормално е децата да отхвърлят непознато дете в хода на течаща игра. Вариант за вашето би било да попита на какво играят и дали може и то да се присъедини. Ако го включат и играта им омръзне, може тогава то да предложи своята идея. Ако не го включат, да се отдалечи и да предложи на други деца своята игра, може да намери своя банда за игра. А може да се занимава с нещо свое, дайте тук идеи, за да не блокира, като приеме за нормално, че тези деца в момента на тази площадка не искат да играят с него, но това не са всички деца и това не е винаги, когато детето е на площадката.

Емпатията е ключово умение и благодарение на нея детето опознава и своите емоции. Като помагаме на детето да види от чуждата гледна точка, ние не му предлагаме да се примирява, да се насилва да е такова, каквото не е, само и само да се хареса, но да разбира защо нещо се случва така или иначе. Както възрастните, така и децата често реагират негативно, агресивно, отхвърлящо заради свои си страхове и травми. Те нямат нищо общо с нас и не бива да ги приемаме лично.

Неутрализирайте самосъжалението, което често се появява в такива моменти. Децата често казват: "Никой не иска да играе с мен, защото съм тъп, скучен. Другите са по-интересни, моите игри са тъпи. Аз съм грозна/нямам хубави играчки". Говорете на детето, че понякога това няма нищо общо с него самото, че то има свои достойнства, че то е интересно и има какво да предложи като идеи за игра. Дайте му примери за успешни заигравания на площадката или в градината, когато е било похвалено. Една провалена игра не бива да води до кардинални изводи и без да се напомпва излишно самочувствието му, както и без да се влиза в самосъжалителния му тон, може да бъде убедено в това.

Ако става дума за целенасочено изолиране от определена групичка и особено ако това става под надзор на учител, наложително е да поговорите с него и да се потърси диалог с родителите на тези деца. Тормозът рядко започва толкова рано, но се случва група деца да нарочат друго и да се държат наистина зле с него. Това никога не бива да остава без реакция от наша страна.



Какво не бива да правим:

Да омаловажаваме ситуацията, особено пък ако се повтаря. Понякога преувеличават, понякога търсят просто внимание, понякога откровено лъжат, понякога отказват да търсят грешката в себе си, но това е съвсем нормално и с времето се учим да разпознаваме кога са искрени и кога - не. Във всеки случай, когато детето е видимо разстроено, трябва да го утешим и следвайки горните идеи, можем да открием истинската причина. Но в никакъв случай, ако детето каже "Никой не иска да играе с мен, нямам приятели", не можем да подминем.

Да реагираме гневно и твърде емоционално. Нито да се ядосваме на своето дете, нито на другите, нито да обвиняваме или да нападаме. Нито да изискваме то да се върне в неудобната ситуация от някакъв криворазбран стремеж да му дадем житейски урок. Разумно и чрез говорене, отдалечаване, ако трябва, от ситуацията, но спокойно и разумно трябва да е всичко.

Да се разправяме с децата и да им търсим сметка защо са изключили детето ни. Аз лично никога не говоря на чуждо дете в отсъствие на родител, освен ако не е някаква сериозна и застрашаваща ситуация. Дeцата трябва да се оправят сами помежду си, с техния ресурс и емоции, на техния език. Не можем да предпазим детето си и не бива да реагираме вместо него, правим му само лоша услуга. Можем само да бъдем негов пристан и утеха, негов коректив и авторитет, но не като рушим неговия и отнемайки му възможността да получи своя урок само.

Децата отрано трябва да разберат, че това се случва в живота, че невинаги ще бъдат харесвани и популярни, че винаги ще срещат хора, които ще ги отхвърлят, и вероятно, съзнателно или не, те също ще изолират хора, които копнеят да са в компанията им. Но да се каже единствено "Такъв е животът" не е роля, която изчерпва нашата реакция като родители. Да, животът е такъв, но ние трябва да ги научим как да се справят. Не от нашата гледна точка и нашия опит - независимо дали имаме много приятели и сме популярни, или сме затворени и интровертни, а според техния темперамент, както те ни подсказват за приемливо. Нашият опит не бива да бъде натрапван, но от него извира нашия авторитет и той е опорната ни точка за всичко. Трябва обаче да си даваме сметка и да бъдем отворени към тях, към тяхното време.
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Коментари
2022-11-16 #2
Инна Георгиева
Здравейте, ние родителите можем да сближаваме децата като излизаме някъде на сладкарница заедно, на кино също така. Защото към днешна дата най-често те въобще може да не са се виждали пред блока, както бе при нас. В първите месеци в училище си иска време за нагаждане.
2022-11-13 #1
П.Вълчева
Здравейте, дъщеря ми е в първи клас и всички момичета и отнемат съответно момичето,с което се е заиграла и после я отбягват.Не я пускат в компанията на останалите,не я канят на рождени дни.
Тя се принуждава даже да се унижава .Тя е много емоционално и контактно ,жизнерадостно дете.
Какво бихте ме посъветвали да и говоря и как да действам в подобна,неприятна ситуация?
Благодаря ви предварително!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Сряда
24
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Децата готвят с нас
Общоприетото схващане е, че децата не са добре приети в кухнята. Те цапат, разхвърлят, разсипват разни...
Идеи за ръчно изработени подаръци
Изборът на подаръци често се оказва голямо предизвикателство – къде заради изчерпаните идеи, къде заради...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Да надникнем в мъжкия мозък
Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем”...
Виновни или просто различни
С тях е трудно да се разговаря, особено за чувства и любовни отношения, те не са способни на вярност...
Липсата на цел
Възможен ли е смислен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този начин, но тогава това е съществуване,...
Козметиката, която можем да дадем на заем...на мъжа си
„Мъжете са лишени от суета - за тях това, как изглеждат, няма никакво значение!” Авторът на тази теория...
Идеологията, основана на пола (I част)
Представяме ви широкомащабен научен обзор по темата, публикуван в сп. „Philosophical Transactions B“...
Приятелството на работното място
„Прекарвам на работа две трети от времето си и без приятелските отношения с колегите не бих могла да...
Защо да наемем майки след изтичането на отпуска по майчинство?
Помня първото ми сериозно интервю за работа. Вторият въпрос на работодателя беше: "Имате ли деца и колко...
Отгледай уверено дете - II
По- голямото дете отвътре. При по- големите деца ( 4-7 г ), които вече чувствително разширяват социалните...
30-годишният девственик
Вероятно и вие сте попадали в тази ситуация– запознавате се много приятен, но малко срамежлив мъж. В...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Семейните ритуали - тайната на сплотеното семейство
Никога няма да забравя как за началото и края на всяка учебна година майка ми подготвяше за мен и сестра...
Любов като на война
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят...
За обидата и обидчивостта
Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро от този, към когото предполагаемо е отправена. Кога...
План Т
Преди време ако някой ме бе посъветвал да планирам ежедневието и дори месеците си, щях със сигурност...
Кога любовта се превръща в омраза?
Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени....
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел? - II
Сексуална ароматерапия На първо място е интимният гел. Дори да не е ароматизиран, той трябва да осигурява...
Как едно куче спаси живота на дете, болно от диабет
Героите на тази история са Люк и Джедай, но не става дума за "Междузвездни войни". Макар в нощта на 8...
Лятна ваканция в града
“Скукааа!” биха възкликнали вероятно повечето от вас. Да, така е, тя не може да бъде съперница на онази,...
7 причини да запишете детето си на библиотека
Празник на буквите, 24 май, завършване на първи клас и куп още поводи, за които се чудите какво да подарите...
"Дай ми назаем роклята си"
Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите...
За малките неща и жестове
Всеки ги има. Онези дни, в които едвам отваряте очи и не ви се иска нищо друго, освен отново да ги затворите....
Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
Най-щастливият ужас - родителството
На въпроса „кой е най-хубавият ден от живота ви?“, по-голямата част от жените с деца биха ви отговорили...
Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
10 закона за родители от Януш Корчак
През целия си живот Януш Корчак е убеден, че педагогиката е наука не за детето, а за човека като цяло....
Следродилната депресия - II
За да може максимално да се избегне допускането на следродилна депресия нека ви предложа някои не чак...
Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Мъжът МИ/жена МИ
Чувството за собственост по отношение на партньора или приемането му за даденост подлагат на изпитание...
Краят на приятелството
Подобно на любовта, приятелството върви ръка в ръка с усещането, че ще продължи завинаги, но също както...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Сама, с дете, търси любов
За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook