Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Никой не иска да играе с мен"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават с нови другарчета на площадката, да споделят играчки, да решават конфликти - репетиция за бъдещия им живот в социума. Рядко обаче предлагаме алтернативи и решения, когато има криза в общуването - детето няма приятели (понякога не смее да ни признае), не желае да се сприятелява или бива изключено от мини социума - детската площадка, градината.

Както внушаваме на детето, че е добре да е сред приятели и да бъде общително, трябва да му внушаваме, че е напълно наред, ако не желае. Децата трябва да свикват с негативните емоции, да ги приемат и да умеят да са сами, да скучаят. Това е много важно за самочувствието му, когато настъпят тези кризи. Защото те рано или късно ще дойдат. И колото по-рано, толкова по-добре. Защото в училището няма да сме до тях да ги утешаваме, нали? Но ако такова нещо се случи преди училищната възраст - всичко е в нашите ръце.

Напълно е нормално детето да е по-интровертно, да има флегматичен темперамент, да не желае да е център на внимание - приемете го и действайте според това, а не според своите представи как трябва да бъде.

Напълно е нормално детето да изпитва гняв към децата, които го отхвърлят, да е натъжено, да му се плаче и да се самосъжалява. Дайте му право да изпитва тези чувства и заедно ги преодолейте, за да изработите механизъм как да се справя само.

Напълно е нормално също вас да ви дразни това, че детето ви е отхвърляно. Това е част от родителското его, което всеки притежава, и е много удачен момент и вие да си помислите защо се чувствате така. Дали не го свързвате с вашето детство.

Когато сте приели (а в последния случай - и отработили) тези нормални чувства, ще ви обземе спокойствие, гарантирам, и ролята на родител ще дойде естествено. Вие сте тези, които ще помогнат на детето да се справи, ще му предложите утеха, алтернативи, ще канализирате емоцията му. Тоеа е част от родителството и може да се справите.


Какво да правим, когато детето е отхвърлено от другите деца:

Утешете дете с прегръдка. Няма значение къде се намирате. Седнете, клекнете, ако трябва, на тротоара до него, и го прегърнете. Децата затова го споделят - за да се почувстват сигурни и обичани. Ако не получат очакваната реакция, просто ще спрат да ви споделят и това ще стане модел.

Приемете ситуацията с цялата сериозност на света, без да преувеличавате и драматизирате. Изслушайте внимателно и задайте въпроси, за да е ясна цялата картинка. Без това да проличава съмнение в думите, без да отсъждате кой крив, кой прав. Опитвате се да разберете какво е станало.

Размишлявайте заедно защо се е стигнало до отхвърляне - кой какво е казал/направил, другият защо така е отговорил/реагирал. Помогнете на детето да проследи логиката на събитията. Например: Непознати деца играят на нещо заедно, вашето дете се е приближило и е предложило друга игра. Те не се съгласяват и продължават без повече да му обръщат внимание. Често децата реагират агресивно и може да ударят някое от другите деца или да се опитат да провалят играта им.

Предложете алтернатива за този или евентуален сходен случай - нормално е децата да отхвърлят непознато дете в хода на течаща игра. Вариант за вашето би било да попита на какво играят и дали може и то да се присъедини. Ако го включат и играта им омръзне, може тогава то да предложи своята идея. Ако не го включат, да се отдалечи и да предложи на други деца своята игра, може да намери своя банда за игра. А може да се занимава с нещо свое, дайте тук идеи, за да не блокира, като приеме за нормално, че тези деца в момента на тази площадка не искат да играят с него, но това не са всички деца и това не е винаги, когато детето е на площадката.

Емпатията е ключово умение и благодарение на нея детето опознава и своите емоции. Като помагаме на детето да види от чуждата гледна точка, ние не му предлагаме да се примирява, да се насилва да е такова, каквото не е, само и само да се хареса, но да разбира защо нещо се случва така или иначе. Както възрастните, така и децата често реагират негативно, агресивно, отхвърлящо заради свои си страхове и травми. Те нямат нищо общо с нас и не бива да ги приемаме лично.

Неутрализирайте самосъжалението, което често се появява в такива моменти. Децата често казват: "Никой не иска да играе с мен, защото съм тъп, скучен. Другите са по-интересни, моите игри са тъпи. Аз съм грозна/нямам хубави играчки". Говорете на детето, че понякога това няма нищо общо с него самото, че то има свои достойнства, че то е интересно и има какво да предложи като идеи за игра. Дайте му примери за успешни заигравания на площадката или в градината, когато е било похвалено. Една провалена игра не бива да води до кардинални изводи и без да се напомпва излишно самочувствието му, както и без да се влиза в самосъжалителния му тон, може да бъде убедено в това.

Ако става дума за целенасочено изолиране от определена групичка и особено ако това става под надзор на учител, наложително е да поговорите с него и да се потърси диалог с родителите на тези деца. Тормозът рядко започва толкова рано, но се случва група деца да нарочат друго и да се държат наистина зле с него. Това никога не бива да остава без реакция от наша страна.



Какво не бива да правим:

Да омаловажаваме ситуацията, особено пък ако се повтаря. Понякога преувеличават, понякога търсят просто внимание, понякога откровено лъжат, понякога отказват да търсят грешката в себе си, но това е съвсем нормално и с времето се учим да разпознаваме кога са искрени и кога - не. Във всеки случай, когато детето е видимо разстроено, трябва да го утешим и следвайки горните идеи, можем да открием истинската причина. Но в никакъв случай, ако детето каже "Никой не иска да играе с мен, нямам приятели", не можем да подминем.

Да реагираме гневно и твърде емоционално. Нито да се ядосваме на своето дете, нито на другите, нито да обвиняваме или да нападаме. Нито да изискваме то да се върне в неудобната ситуация от някакъв криворазбран стремеж да му дадем житейски урок. Разумно и чрез говорене, отдалечаване, ако трябва, от ситуацията, но спокойно и разумно трябва да е всичко.

Да се разправяме с децата и да им търсим сметка защо са изключили детето ни. Аз лично никога не говоря на чуждо дете в отсъствие на родител, освен ако не е някаква сериозна и застрашаваща ситуация. Дeцата трябва да се оправят сами помежду си, с техния ресурс и емоции, на техния език. Не можем да предпазим детето си и не бива да реагираме вместо него, правим му само лоша услуга. Можем само да бъдем негов пристан и утеха, негов коректив и авторитет, но не като рушим неговия и отнемайки му възможността да получи своя урок само.

Децата отрано трябва да разберат, че това се случва в живота, че невинаги ще бъдат харесвани и популярни, че винаги ще срещат хора, които ще ги отхвърлят, и вероятно, съзнателно или не, те също ще изолират хора, които копнеят да са в компанията им. Но да се каже единствено "Такъв е животът" не е роля, която изчерпва нашата реакция като родители. Да, животът е такъв, но ние трябва да ги научим как да се справят. Не от нашата гледна точка и нашия опит - независимо дали имаме много приятели и сме популярни, или сме затворени и интровертни, а според техния темперамент, както те ни подсказват за приемливо. Нашият опит не бива да бъде натрапван, но от него извира нашия авторитет и той е опорната ни точка за всичко. Трябва обаче да си даваме сметка и да бъдем отворени към тях, към тяхното време.
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Коментари
2022-11-16 #2
Инна Георгиева
Здравейте, ние родителите можем да сближаваме децата като излизаме някъде на сладкарница заедно, на кино също така. Защото към днешна дата най-често те въобще може да не са се виждали пред блока, както бе при нас. В първите месеци в училище си иска време за нагаждане.
2022-11-13 #1
П.Вълчева
Здравейте, дъщеря ми е в първи клас и всички момичета и отнемат съответно момичето,с което се е заиграла и после я отбягват.Не я пускат в компанията на останалите,не я канят на рождени дни.
Тя се принуждава даже да се унижава .Тя е много емоционално и контактно ,жизнерадостно дете.
Какво бихте ме посъветвали да и говоря и как да действам в подобна,неприятна ситуация?
Благодаря ви предварително!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Сряда
7
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Флирт не е безобидна игра
Изследвания твърдят, че мъжете флиртуват повече от жените. Истината обаче е, че голяма част от тях нямат...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Пъзел за най-малките - Народните будители за деца и родители
С Цвети си говорехме за наближаващия 1 ноември - Ден на народните будители. Хрумна ни че, малките деца...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
Мъжете обичат разнообразието и изненадите в секса. Рутината ги отегчава и често отблъсква. Дали мъжете...
Синдромът на доброто момиче
Имате ли чувството, че винаги поставяте желанията на другите на първо място, че близките ви ви манипулират...
Чувството за вина като начин за манипулация
Манипулацията чрез насаждане на вина не е висш пилотаж, но определено се изискват познания и умения,...
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
Нуждаем ли се от равноправие?
За последното столетие жените постигнаха големи успехи що се отнася до равноправието между половете....
За таткото - с любов
Замисляли ли сте се какъв образ има таткото в очите на децата ни? Как ние възприемаме партньора си в...
Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени,...
Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
Независимо от възрастта, независимо от поколенията, има неща от живота, които всяко дете трябва да започне...
Нито св. Валентин, нито Трифон Зарезан - просто отпразнувайте женското приятелство
Обичайното разделение на две всяка година става все по-тривиално и дори вече отегчително. Вместо да се...
Еуфорията на влюбването
Влюбването е почти мистично изживяване. То ни покорява изведнъж, възражда сетива ни и преобръща целия...
Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
Недоволството и обикновеното мрънкане
Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна II
Приятелското отношение със свекървата е възможно, но е нужно да се правят компромиси. Когато виждате,...
Несигурни в любовта
В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна....
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
Първите констатации, получени в резултат на сътрудничество между Сиатълския детски изследователски институт...
Какви права ни дава любовта?
Всеки има нужда от любов. Новороденото постоянно търси майчините ласки, момичетата проявяват интерес...
Модерният татко
Преди години, когато ние бяхме деца, гледката на баща, бутащ бебешка количка, беше такава рядкост, че...
Как детето ни да се справи с тормоза в училище
Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Болката от миналото, щастието в бъдещето
Това заглавие е само илюзия на едни почти поетично звучащи думи. Имаш ли търпение да ги прочетеш? Ние...
Добрите резултати в училище започват от вкъщи
„Написа ли си домашното“? – едва ли има някой, който да не е чувал този въпрос през ученическите си години....
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Кои билки да избягваме през бременността
Колкото и да сме нехайни към собственото си здраве, когато се зароди нов живот в нас рязко променяме...
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
Защо децата трябва да поемат отговорности?
Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекалено разглезени деца. Ако и вие, като осъзнат родител,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook