Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Никой не иска да играе с мен"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават с нови другарчета на площадката, да споделят играчки, да решават конфликти - репетиция за бъдещия им живот в социума. Рядко обаче предлагаме алтернативи и решения, когато има криза в общуването - детето няма приятели (понякога не смее да ни признае), не желае да се сприятелява или бива изключено от мини социума - детската площадка, градината.

Както внушаваме на детето, че е добре да е сред приятели и да бъде общително, трябва да му внушаваме, че е напълно наред, ако не желае. Децата трябва да свикват с негативните емоции, да ги приемат и да умеят да са сами, да скучаят. Това е много важно за самочувствието му, когато настъпят тези кризи. Защото те рано или късно ще дойдат. И колото по-рано, толкова по-добре. Защото в училището няма да сме до тях да ги утешаваме, нали? Но ако такова нещо се случи преди училищната възраст - всичко е в нашите ръце.

Напълно е нормално детето да е по-интровертно, да има флегматичен темперамент, да не желае да е център на внимание - приемете го и действайте според това, а не според своите представи как трябва да бъде.

Напълно е нормално детето да изпитва гняв към децата, които го отхвърлят, да е натъжено, да му се плаче и да се самосъжалява. Дайте му право да изпитва тези чувства и заедно ги преодолейте, за да изработите механизъм как да се справя само.

Напълно е нормално също вас да ви дразни това, че детето ви е отхвърляно. Това е част от родителското его, което всеки притежава, и е много удачен момент и вие да си помислите защо се чувствате така. Дали не го свързвате с вашето детство.

Когато сте приели (а в последния случай - и отработили) тези нормални чувства, ще ви обземе спокойствие, гарантирам, и ролята на родител ще дойде естествено. Вие сте тези, които ще помогнат на детето да се справи, ще му предложите утеха, алтернативи, ще канализирате емоцията му. Тоеа е част от родителството и може да се справите.


Какво да правим, когато детето е отхвърлено от другите деца:

Утешете дете с прегръдка. Няма значение къде се намирате. Седнете, клекнете, ако трябва, на тротоара до него, и го прегърнете. Децата затова го споделят - за да се почувстват сигурни и обичани. Ако не получат очакваната реакция, просто ще спрат да ви споделят и това ще стане модел.

Приемете ситуацията с цялата сериозност на света, без да преувеличавате и драматизирате. Изслушайте внимателно и задайте въпроси, за да е ясна цялата картинка. Без това да проличава съмнение в думите, без да отсъждате кой крив, кой прав. Опитвате се да разберете какво е станало.

Размишлявайте заедно защо се е стигнало до отхвърляне - кой какво е казал/направил, другият защо така е отговорил/реагирал. Помогнете на детето да проследи логиката на събитията. Например: Непознати деца играят на нещо заедно, вашето дете се е приближило и е предложило друга игра. Те не се съгласяват и продължават без повече да му обръщат внимание. Често децата реагират агресивно и може да ударят някое от другите деца или да се опитат да провалят играта им.

Предложете алтернатива за този или евентуален сходен случай - нормално е децата да отхвърлят непознато дете в хода на течаща игра. Вариант за вашето би било да попита на какво играят и дали може и то да се присъедини. Ако го включат и играта им омръзне, може тогава то да предложи своята идея. Ако не го включат, да се отдалечи и да предложи на други деца своята игра, може да намери своя банда за игра. А може да се занимава с нещо свое, дайте тук идеи, за да не блокира, като приеме за нормално, че тези деца в момента на тази площадка не искат да играят с него, но това не са всички деца и това не е винаги, когато детето е на площадката.

Емпатията е ключово умение и благодарение на нея детето опознава и своите емоции. Като помагаме на детето да види от чуждата гледна точка, ние не му предлагаме да се примирява, да се насилва да е такова, каквото не е, само и само да се хареса, но да разбира защо нещо се случва така или иначе. Както възрастните, така и децата често реагират негативно, агресивно, отхвърлящо заради свои си страхове и травми. Те нямат нищо общо с нас и не бива да ги приемаме лично.

Неутрализирайте самосъжалението, което често се появява в такива моменти. Децата често казват: "Никой не иска да играе с мен, защото съм тъп, скучен. Другите са по-интересни, моите игри са тъпи. Аз съм грозна/нямам хубави играчки". Говорете на детето, че понякога това няма нищо общо с него самото, че то има свои достойнства, че то е интересно и има какво да предложи като идеи за игра. Дайте му примери за успешни заигравания на площадката или в градината, когато е било похвалено. Една провалена игра не бива да води до кардинални изводи и без да се напомпва излишно самочувствието му, както и без да се влиза в самосъжалителния му тон, може да бъде убедено в това.

Ако става дума за целенасочено изолиране от определена групичка и особено ако това става под надзор на учител, наложително е да поговорите с него и да се потърси диалог с родителите на тези деца. Тормозът рядко започва толкова рано, но се случва група деца да нарочат друго и да се държат наистина зле с него. Това никога не бива да остава без реакция от наша страна.



Какво не бива да правим:

Да омаловажаваме ситуацията, особено пък ако се повтаря. Понякога преувеличават, понякога търсят просто внимание, понякога откровено лъжат, понякога отказват да търсят грешката в себе си, но това е съвсем нормално и с времето се учим да разпознаваме кога са искрени и кога - не. Във всеки случай, когато детето е видимо разстроено, трябва да го утешим и следвайки горните идеи, можем да открием истинската причина. Но в никакъв случай, ако детето каже "Никой не иска да играе с мен, нямам приятели", не можем да подминем.

Да реагираме гневно и твърде емоционално. Нито да се ядосваме на своето дете, нито на другите, нито да обвиняваме или да нападаме. Нито да изискваме то да се върне в неудобната ситуация от някакъв криворазбран стремеж да му дадем житейски урок. Разумно и чрез говорене, отдалечаване, ако трябва, от ситуацията, но спокойно и разумно трябва да е всичко.

Да се разправяме с децата и да им търсим сметка защо са изключили детето ни. Аз лично никога не говоря на чуждо дете в отсъствие на родител, освен ако не е някаква сериозна и застрашаваща ситуация. Дeцата трябва да се оправят сами помежду си, с техния ресурс и емоции, на техния език. Не можем да предпазим детето си и не бива да реагираме вместо него, правим му само лоша услуга. Можем само да бъдем негов пристан и утеха, негов коректив и авторитет, но не като рушим неговия и отнемайки му възможността да получи своя урок само.

Децата отрано трябва да разберат, че това се случва в живота, че невинаги ще бъдат харесвани и популярни, че винаги ще срещат хора, които ще ги отхвърлят, и вероятно, съзнателно или не, те също ще изолират хора, които копнеят да са в компанията им. Но да се каже единствено "Такъв е животът" не е роля, която изчерпва нашата реакция като родители. Да, животът е такъв, но ние трябва да ги научим как да се справят. Не от нашата гледна точка и нашия опит - независимо дали имаме много приятели и сме популярни, или сме затворени и интровертни, а според техния темперамент, както те ни подсказват за приемливо. Нашият опит не бива да бъде натрапван, но от него извира нашия авторитет и той е опорната ни точка за всичко. Трябва обаче да си даваме сметка и да бъдем отворени към тях, към тяхното време.
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Понеделник
2
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си
Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила в този живот? Дали пък всички ние нямаме една основна?...
Как да предизвикаме мъжете да споделят чувствата си и защо не го правят?
“Мъжете също изпитват чувства. Например- глад.” Тази шега отразява една всекидневна истина - голяма...
Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
Защо е полезно за бебето да го носим по-често?
Изобретенията като количка за бебето или проходилка са измислени сравнително наскоро, тогава как са отглеждали...
Домашното насилие над деца
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми неангажиращо спомена, че с партньора й обмислят „започването“ на семейство: -...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Как се променят жените, когато не са обичани?
Любовта може да се ражда за няколко минути, да се гради бавно, но да умира до края на дните ни. Няма...
От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
Често се чувстваме неразбрани и ние самите не разбираме околните. Лично за мен това е проблем, който...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
Понякога очакванията ни, свързани с любовта, са далеч по-прекрасни от онова, което се случва в действителност....
Реално за виртуалната любов
Дори най-върлите противници на виртуалната реалност не могат да отрекат – Интернет създаде нова ера в...
Педофилия в интернет
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Обичам повече едното си дете - II
Едното дете прилича на даден родител ( или и на двамата ). Когато децата поотраснат и оформят характер...
Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла
Колкото и розово и красиво да е всяко начало на романтичната връзка, с времето тя се подлага на множество...
Нуждаем ли се от равноправие?
За последното столетие жените постигнаха големи успехи що се отнася до равноправието между половете....
Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
Семейни забавления за студени дни
“Няма нищо по-хубаво от лошото време”, е заглавието на романа на Богомил Райнов, но в ежедневието определено...
Приятелите, лошите и добрите думи помежду им
„...И тогава мечката казала: дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя”. Всеки си спомня тази...
Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки и татковци, но и лекари, общественици, публични...
Приятелството между мъж и жена
Голям процент от хората са на мнение, че приятелството между мъж и жена е мисия невъзможна по простата...
Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени,...
Малкото дете и тати - връзка от самото начало
Днес има всевъзможни материали, книги, семинари по родителство. Всеки разкрива чрез цитати, теории и...
Играчките на децата по света
Вашите деца получиха ли мечтаните подаръци? За Коледа, за рождените им дни, стараем се да ги направим...
Какви права ни дава любовта?
Всеки има нужда от любов. Новороденото постоянно търси майчините ласки, момичетата проявяват интерес...
Най-полезният сладолед
В жарките горещи дни сладоледът ни дава свежест и наслада. Но всяка жена, поне малко загрижена за линията...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
Жените, които никога не млъкват
Една карикатура в книга по приложна психология много добре олицетворяваше многословието на жените и се...
Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня...
Как да отучим детето си от бързата храна - I
Обикновено не отдаваме голямо значение на това, с какво се храни нашето дете. През деня ние сме на работа,...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook