Провалът – разочарование или мотивация

Когато се провалите в нещо, мотивирате ли се още повече за постигане на по-добри резултати, или разочарованието ви кара да се съмнявате в способностите си и изоставяте заниманията си? Защото провалът е медал с две лица. Може да е от истинско злато, да действа повдигащо на духа, може и да е поръждясал и да води до тотална депресия.

Дори да звучи парадоксално, неуспехът може да даде много по-силен старт от успеха. Това не означава умишлено и целеустремено да се проваляме, само за да си вземем нужната доза насърчение. Нито че някой има нужда първо да се провали и чак тогава да свърши работата качествено. Неуспехът може да е онзи силен ритник, от който имаме нужда понякога, за да се мобилизираме отново. Той може да действа по-скоро като съзидателна, отколкото като разрушителна сила.

Ако нещо не се получи, вероятно причината е била в това, че не сме преценили добре размера на направената крачка. Понякога тя е твърде малка, за да бъде напредък. Друг път е твърде голяма за нас самите и правейки я, падаме. Важно е да можем обективно и правилно да преценяваме възможностите си спрямо дадена ситуация. С тази предварителна мярка изтриваме една от възможните причини за бъдещ неуспех. Провалът често е резултат от стопиране на развитието и разчитане на стари познания и слава. Това всъщност е най-коварната шега, която той може да ни изиграе. За да бъде постоянно информиран и в крак с новите технологии и обществени интереси, човек има нужда от непрестанно усъвършенстване и приемане на нови знания.

От друга страна, успехът действа опияняващо. И аналогично с алкохолното опиянение, разфокусира, разконцентрира и може да се превърне в предпоставка за последвал неуспех. С реален поглед върху ситуацията и премерени действия можем да се задържим здраво на земята и да избегнем опасното летене из облаците.

Сам по себе си един неуспех не е страшен. Дори да е съпроводен с голямо разочарование, дни на тъга и много проляти сълзи. Но ако се повтаря, значи трябва да направим по-подробен анализ на ситуацията и да открием причината. Някъде нещо не работи ефективно. Трябва да разберем къде е то, дали в нас самите, дали в колегите, дали в лекуващия ни лекар или в неизвестни за нас фактори по трасето.

Най-важното е след първоначалното разочарование и самообвинения да не се отказваме, а да се стремим да дадем всичко от себе си не просто за успех, а за максимален резултат.