Лекарства „на ръба” – антибиотиците

Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 г. от английския учен Александър Флеминг. През 1942 г. подобните на него медикаменти се обединяват под общото име антибиотици. Антибиотик буквално от старогръцки означава „срещу живото” и се имат предвид тези вещества или съединения, които потискат или унищожават живите патогенни организми в тялото – бактериите.

Оттогава досега антибиотиците имат бурно развитие, радват се на нестихващ интерес и научни разработки, които освен изолирането на нови вещества, целят и намаляване на страничните ефекти и намаляване на неминуемата резистенстност към даден антибиотик. Антибиотиците дори минават „на мода” пред 80те години, като революционно и едва ли не лечение панацея. И до днес едни и същи видове антибиотици лекуват същите болести – туберколоза, бронхопневмония, сифилис, диария, гонорея, респираторни заболявания, гнойна ангина, Лаймска болест, които са с бактериален причинител, някои от тях – смъртоносни, и не могат да се повлияят от какъвто и да е медикамент.

И макар това да е така и медицината много да напредва в разработките си, антибиотиците остават лекарства, обект за заблуди, неправилно предписване, неинформираност и лекомислие от страна на лекари и пациенти, както и често на недопустимо лекомислие в изписването и приема и. Те с право са лекарства „на ръба” на ползата.

Какво трябва да знаем за антибиотиците, преди да посегнем към тях, дори и вече с рецептата в ръка?

• Антибиотиците се делят на два вида, според действието си – широкоспектърни, които могат да унищожат множество бактериални култури и тясноспектърни – чувствителни са към грам отрицателните или грам положителните бактерии. Следователно – не всеки антибиотик е подходящ за всяка бактерия, дори широкоспектърните, както често се смята. Затова:

• Антибиограмата е задължителна. Това е изследване с посявка на секрет от мястото, където може да бъде открита „заподозряната” бактерия – гърлото, ушите, урината, изпражненията. То ще изолира точно вида на бактерията и ще даде няколко вида антибиотик, които да уцелят именно нея. Всеки един антибиотик без такова изследване е изстрел в тъмното и води до необоснован риск.

• Антибиотиците имат множество странични ефекти, някои от които изключително опасни за здравето – диария, гадене, бъбречна недостатъчност, непоносимост към светлината, намаляване на белите кръвни телца, които са воините на имунитета, жълтеница. За тях трябва да сме подготвени и да вземем мерки, ако се налага.

• Никога да не си изписваме антибиотик по собствено усмотрение. Дори и всяка зима да страдаме от зачервено гърло, първият път пред време лекарят да ни е изписал определен антибиотик, това не означава без консултация да го приемаме при същите симптоми. Бактериите се видоизменят, организмът е в постоянна динамика и нито един случай не е аналогичен на друг.

• Антибиотикът е поголовен убиец в средата на бактерията. Убивайки нея, той убива и по- чувствителната местна „флора и фауна”. В повечето случаи това води до дисбактериоза в червата и стомаха, кандидоза ( влагалището ), където равновесието на бактериите е от изключително значение. Затова да вземаме допълнително пробиотици, които да компенсират наличието на „добрите” бактерии в организма.

• При приема на антибиотици начинът, дозата и всичко, което е написано на листовката, е от особена важност. Обикновено те се изписват така, че да свършат до последното хапче. Ако ви е останало, значи нещо сте объркали в приема. Лечението не бива да свършва по- рано или да трае повече от предписаното, особено без консултация с лекаря, който го е изписал, тук именно дозата е лекарството.

• Антибиотиците натоварват изключително много черния дроб и бъбреците. Затова приемът на много течности, богати на витамини и на средства за общо укрепване на тези два „преработвателни” органа е от особено значение за здравето им след лечението. В тази връзка алкохолът и антибиотиците са класическа лоша комбинация. Приемът на какъвто и да алкохол води от просто неефективност на антибиотика до бъбречни нарушения, шокови състояния и антибиотикът не може да бъде обработен, а попаднал другаде в активно състояния, той може да има съвсем различен ефект.

• Никога да не спираме да се грижим за имунитета си. С приемът на антибиотик имунната защита рязко пада. В резултат, след като лечението е минало, сме още по- податливи на инфекции, отколкото преди него. Така се стига до порочен кръг, особено в ранна детска възраст и много деца, най- вече от поколението на „модните антибиотици”, страдат често и като възрастни от банални инфекции. Допълнителното засилване с естествени имуностимулатори – пчелни продукти, коластра, билки като енихацея, и каквото помага според вас, е повече от препоръчителен.

Може би най- широката заблуда в цял свят е убеждението, че антибиотиците лекуват вируси.
Това е категорично невярно и затова е нужно да се установи с точност, дали оплакванията са с вирусен или с бактериален произход. Една болест , като например пневмонията може да е с вирусен и с бактериален произход – в единия случай антибиотикът няма да помогне, в другия ще помогне. Вирусите не се повлияват от антибиотици, те нямат „жив” произход и са съвсем различни патогени. И борбата с тази уж лесна за доказване заблуда, изобщо не е лесна. Свидетели сме на ежегодни грипни щамове с екзотични имена, за които лекари масово изписват антибиотици, а пациентите масово ги приемат и така в действителност стават податливи на каквито и да е заболявания, включително върлуващия в дадения момент грип.

Неслучайно дори меркантилната Световна здравна организация предупреди през последния зимен сезон, лекари да спрат да изписват с лека ръка антибиотици, защото съвсем скоро ще се окаже така, че и най- безобидни инфекции няма да могат да се лекуват с антибиотици. Тъй като бактериите повишават резистентността си към обичайните антибиотици, тази тяхна устойчивост в случай на една дори и лека следоперативна инфекция може да доведе до фатален край.

Антибиотиците остават крайно противоречиви медикаменти, към които трябва да прибягваме само в краен случай, когато употребата им наистина е наложителна, особено ще се отнася до децата.