Разпределение на домашните задължения

Живеем в доста странен съвременен свят, в който не малка част жени се опитват да ни убедят, че задължения като чистене, гладене, пране и готвене, вече са „досадности”, които не би трябвало да вършат те, още повече - само те. С всеки изминал ден жените започват да се чувстват все по-уверени и амбицирани да бъдат много повече от обикновени майки и домакини.

В това няма нищо лошо, разбира се, но не и когато забравим, че освен успешни в работата си, трябва да си останем и жени. Всъщност, какво по-хубаво от това да бъдеш майка и да се посветиш изцяло на това удоволствие поне в първите две или три години от живота на детето си? „Тенденцията” жената да не се чувства жена, когато е у дома, заровена в купища неизпрани дрехи и с бебе на ръце, все повече заприличва на сцена от филм на ужасите за не малка част от дамите.

Защо ви казвам всичко това? Наскоро бях потресена от думите на една позната, която съвсем откровено заяви, че тя не готви на партньора си и почти не чисти у дома, освен, ако и той не участва, защото не била слугиня и имала да върши много по-важни дела.



Нима една от ролите, която трябва да изпълняваме не е именно тази - да осигурим чистота, уют и красота в къщата си? А нима по този начин не радваме и мъжа до нас? Тук, разбира се стои въпросът каква част от тези домакински задължения трябва да се вършат винаги от нас и за каква сме напълно в правото си да искаме помощ?

Как да разделим домашните задължения помежду си

Строгото разпределяне на задълженията на "женска" и "мъжка" работа. Тук обаче, както се досещате, възниква проблемът, че готвенето се осъществява почти ежедневно, докато душът се сменя веднъж на няколко години, че и по-рядко. Този вариант си остава особено нечестен, ако делим задълженията си на мъжки и женски. Женските задължения са ежедневни, рутинни, що се отнася до децата - изискват време и усилия, а мъжките - по-инцидентни и не особено незаменими, що се отнася до децата - обикновено игра и забавления. Така в 90% от случаите дамите са напълно експлоатирани. Нека си го кажем отново, съвсем злободневно - ежедневната женска работа е в пъти повече от ежедневната мъжка. И макар да има мъже, на които готвенето, например, да им се удава по-добре, в голяма част от семействата това класическо разпределение на мъжка и женска работа е твърде сериозен проблем, от който водят началото си много семейни неволи.

Да си съставим списък със задълженията от ежедневието и да ги разделим по равно и според физическите ни възможности и желание да ги вършим. Например, ако ние тежим 45 килограма с мокри дрехи, не би трябвало да се налага да мъкнем тежки торби с покупки, да местим кашони или да носим багажа - дребни жестове, но много важни. При това разпределяне, по равно и предварително изяснено, караниците в стил „аз смених крушката, ти трябва да пуснеш прахосмукачка”, остават на заден план. Понякога обаче, при такова разделение се появява пречката „несвършено както трябва”. И да има огромно желание от страна на мъжа ни да прибира прането, ако го прави така, че то да се мачка, усилието му губи полезност. Ако обясняваме как да го прави и показваме постоянно, то в един момент по-добре да го свършим сами. И може би правим грешка, защото така мъжете много умело се научават да бягат от задължения: "Защо не проснеш сама прането, толкова добре го правиш и без това".

Без списъци, без разпределения и без разправии - всеки помага с каквото може и когато може. Този „принцип” работи само, ако и двамата партньори са достатъчно отговорни и изпитват желание да помогнат, да бъдат нужни във всеки един момент. Ако единият постоянно се оправдава с нещо, а другият си намира причина да излезе точно в деня за чистене, тогава за помощ трябва отново да се обърнем към списъците и открити разговори по темата "Кой какво върши у дома", който много често свършва с кавга.

В действителност всичко е въпрос на усещане и нагаждане. Дали ни доставя удоволствие спонтанно да пребоядисаме терасата, или мъжът ни изненада с интересна рецепта - всичко е добро, щом се приема добре. Разпределянето на задълженията не е толкова тежка задача. То просто идва от само себе си, когато:

На първо време обмисляте, преди да съдите и упреквате. Особено важно е в началото на съжителството. Ако сравните представите си за ред и чистота, огледате какви са навиците му, предишния му начин на живот, възпитанието му. Ако те са твърде различни от вашите, бъдете толерантни и се учете един от друг. Не се опитвайте да налагате своето и да командвате.

Съществува баланс в отношенията ви като цяло - ако сте балансирали разбиранията, чувствата и мислите помежду си, то няма да ви е трудно да си създадете „режим” и по отношение на домакинските задължения. За съжаление или за радост тази химия просто се случва или не.

Обсъждате и дискутирате всичко помежду си и преодолеете предразсъдъците. Изключително неприятно е, когато една жена се вживява в ролята на принцеса, заявявайки: „Това не е работа за мен”, а мъжът: "Това е женска работа, няма да я върша". Оставете мъжа сам да прецени поведението си, не се изтъквайте като нещо повече от него.

Задълженията не се приемат като задължения, а като обща работа за вършене. Често дори е приятно, защото тези дейности ви сближават, а и можете да се учите един от друг. Реално повечето домакински задължения могат да се правят съвместно - единият чисти с прахосмукачката, след него другият минава със стирката.

При всички положения трябва да има баланс между "давам" и "получавам" по отношение на къщната работа. Усещате ли се потиснати, не чувайки и едно благодаря след изгладената риза (което направихте с удоволствие, по собствено желание), не виждайки и един жест на внимание, показващ ви, че сте ценени, отговорностите към дома се превръщат в безотговорност към цялата ви връзка. Знаете, че често малките спънки се оказват най-големите препятствия и в един момент битовизмът надделява, ако изпуснем баланса от контрол.

Разбира се, че някакво разделение на отговорностите винаги ще има - жените сме по-добри в едни дейности, мъжете - в други. Всеки достатъчно разумен и интелигентен човек може сам да прецени какво и колко прави той и съответно - партньорът му. И понякога, дори цял ден да е работил неуморно в офиса, вечер с удоволствие ще помогне на другия да спретнат една бърза вечеря. В действителност всичко се свежда до липсата на егоизъм, голямата доза уважение и чувството за сплотеност. И любов.