Дарителството - тук и сега

В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили някъде смисъла на благодеянието из криволиците на разни житейски битки, дали то просто не е от актуален интерес или вече е натоварено с твърде нетипични нюанси, можем само да предполагаме.

Всъщност корените на българските дарителски традиции се губят далече в националната ни история. Някога всички от селото и най-вече първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в нужда. Църквите и училищата са строени с дарени средства, като дори битува специална почетна титла „ктитор” за дарителите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните образи като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската църква.

Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи.

Едно проучване на организацията Български дарителски форум дава обобщена картина на нагласата ни да помагаме. Може би в голяма степен българите сме изгубили доверие в ефективността, прозрачността и смисъла на дарителските кампании. Може би дългият списък с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на дарителя, но все още огромна част от нас даряват.

Ето как:

Цели 78% от участниците в анкетата отговарят, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, но в противоположния полюс са онези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали директно на човек в нужда. Значителен е броят на дарителите чрез СМС и чрез закупуване на благотворителни картички. Очевидно начинът на събиране на средствата е много важен. Когато той е по-достъпен, не толкова времеемък и може би по-забавен, атрактивен и свързан с популярни лица, хората наистина са склонни да помагат.

Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „Какви са мотивите на компаниите да даряват средства” като почти половината от хората считат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските предпочитания за подкрепа на каузи клонят категорично към социалната и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, болни хора, закупуване на апаратура), като значително по-нисък процент подкрепят културата, образованието и др. Вероятно тези области се считат за основна грижа на държавата, с която дарителите не биха желали да се ангажират.

Най-често размерът на даренията е между 5-50 лева (46%) или до 5 лева – (40%).

Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е твърде различна отпреди 3 поколения. Даряват хора с всякакви възможности, като е странно, че една значителна част от дарителите живеят на ръба на бедността. От хората с повече възможности това са онези, които са създали сами своя бизнес и „знаят както 2, така и 200”. Те вероятно са в състояние да съпреживеят по-добре нуждите на хора без средства за решаване на основни проблеми. Остава въпросът дали следващото поколение след това на първоначално натрупания капитал ще има различни мотиви, защото човек, който е израсъл в разкош и лукс, трудно би разбрал недостиг от 10 000 за тежка операция.
В това отношение стоят много примери от задокеанската дарителска култура. В Америка филантропията е атрибут на едрия бизнес и носи културна или образователна насоченост. Ако там хората, които са направили състояние, често са започвали от нулата, то с днешна дата те напълно са в състояние да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, подкрепа на малцинствата в един мултикултурен свят са сред най-популярните каузи там.

Както тук, така и навсякъде по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и чувството за принадлежност към определена общност. Човек не би отделил от средствата си дори петаче, ако не може да съпреживее чуждото нещастие и ако не се чувства свързан с всички от общността, в която живее. Каузата също е много важна. Днес, когато има остър дефицит на хуманни ценности, дарителството реабилитира човещината и добротата.

Дарителските нагласи вероятно ще преживеят нови етапи на развитие. Ако инцидентните кампании за набиране на средства по определен повод – епидемии, наводнения, природни бедствия и др. апелират към импулсивното ни чувство, то една трайна дарителска готовност ще търси начини, които имат по-дълбок и дълготраен ефект.

И накрая един наистина любопитен случай:
Най-големият дарител на храм „Св.Александър Невски” се оказва не друг, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като милостиня из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би осигурил за себе си спокойни старини, но избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни значението на думата „дарител” в онази празнина от Wictionary по най-ясния, пълен и простичък начин.