Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хиперактивни деца - говорим ли за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В последните години много сериозно се заговори за хиперактивността при децата. Някои я смятат за твърде сериозен проблем, докато други са на мнение, че такова състояние изобщо не съществува или че е твърде преувеличено, когато за него се заговори като за болест. Хиперактивността не е никак преувеличена като проблем, с който не малко родители се сблъскват, но понякога може да бъде сгрешена като диагноза и да става дума единствено за по-буйно и енергично дете, а не за дете със синдром на ADHD (английското съкращение на това състояниер, a на български е Дефицит на вниманието и хиперактивност).

Най-общо казано, хиперактивността се проявява като липса на внимание от страна на детето (то просто не може да изслуша от край до край едно ваше изречение), твърде голяма физическа активност, бърза реч и импулсивно поведение, които са видимо по-силно изразени отколкото у останалите деца. Когато не се диагностицира и не се лекува, този „проблем“ в поведението е в състояние сериозно да влоши взаимоотношенията на детето с останалите деца, комуникацията му с възрастните, както и резултатите му в училище.

Не са редки случаите, в които обаче ние сами предизвикваме поведение, „имитиращо“ хиперактивност, а то е чисто и просто резултат от наши действия.
Необичайно активни деца са и онези, които не получават достатъчно внимание от страна на родителя, без да бъдат „заклеймявани“ като хиперактивни.


Хиперактичн изглеждат (но може да не са) децата, на които им липсва:

Самоконтрол

Предполагам сте виждали деца, които на обществени места се държат така, сякаш са хванати от гората. Не реагират на думичката „не“ или ако реагират, то е след третото и извикване. Често родителите на тези деца са до толкова изнервени от факта, че отрочетата им ги излагат пред другите, че след непослушанието, което получават, те започват да се ядосват още повече и да крещят и дори обиждат децата си. Грешка номер едно. Преди да почервенеете от яд, си дайте сметка какво означава думичката самоконтрол и не я налагайте на децата си, преди да са навършили шест и дори седем години. Постигането на самоконтрол изисква време, а обучението в самоконтрол се нуждае от наистина огромен брой повторения през целия предучилищен период. Нещо като с кученцата е. Преди да го научите да не пишка вкъщи, трябва да го изведете поне сто пъти навън. Затова, недейте да наказвате детето си заради това, че трябва малко по-често и повечко пъти да повтаряте думичката „не“. Децата са различни. Едни ще се подчинят по-бързо, други ще се борят с нея дълго във времето, но това не означава, че страдат от хиперактивност. Ако, обаче и след седем годишна възраст ви е много трудно да овладявате детето си, добре е да се консултирате със специалист.

Търпение

Сблъсквали сте се с ревящи деца на опашка на касата на магазина, предполагам? Повтаряте за пореден път „още малко изчакай“, а то се дърпа и плаче. Не издържате, със сила го дръпвате за ръката и през зъби изръмжавате нещо неприятно. Резултатът е още по-нервно и съпротивляващо се на чакането дете. До болка познато. До към 4 годишна възраст ми беше почти невъзможно да чакам с дъщеря ми на опашка в магазина. Никога не е крещяла или буйствала, но тихичко си поплакваше всеки път. По този повод бих искала да ви накарам да се замислите дали вие обичате да стоите на опашка и колко човека познавате, които обичат да го правят? Аз лично на секундата мога да посоча поне трима приятели, които откачат, чакайки повече от десет минути. Единия път дори не успях да си купя билет за кино заради една такава позната, която на 13тата минута на опашката пред киното, просто каза „стига“ и се отказа да гледа съответния филм в този ден. Затова…проявявайте малко повече разбиране към малките. Те нямат търпение и дори и като големи не е задължително да го притежават. Намирайте им занимания, вместо да им се карате. Когато ги накарате да преброят камъчетата на гривната ви, докато чакат на опашка или покупките в кошницата, едва ли ще стигнете до извода, че са хиперактивни.

Внимание

Нима всеки от нас не се нуждае от внимание и не се радва, когато му се обръща такова? Най-елементарният пример- замислете се какво правихте, когато бяхте малки и родителите ви имаха гости? А какво правят вашите деца в тази ситуация и във всяка друга, в която не се чувстват забелязвани? Бях кротко дете, но усетех ли, че мама и татко са ангажирани с всичко друго, но не и с мен, ставах същински дявол. Помня как майка ми, улисана в подготовка за рождения ми ден и не забелязваща ме, изведнъж чу как изкрещях и се разревах с глас. Просто паднах от облегалката на дивана в старанието си да и покажа какво мога, а тя дори не беше в същата стая. Затова, ако имате „хиперактивно“ според вас дете, което не се спира, опитайте се да проследите неговата хиперактивност и кога тя е най-голяма. Дали пък не му липсва малко повече внимание? Замислете се и над това дали го изслушвате докарай, когато ви разказва нещо или твърде бързо ви доскучава? Гледате ли в телефона си, когато дъщеря ви се прибере от училище и започне да ви разказва кой и как си изпуснал таблата с обяда в стола? Помислете върху някои ваши дребни пропуски, които децата винаги забелязват, защото точно те имат очи за всичко. Липсата на внимание и занижената комуникация родител-дете е определяща за поведението на почти всеки малчуган.

Не веднъж и два пъти съм се сблъсквала с майки, които твърдят, че децата им са хиперактивни, без дори да са се посъветвали със специалист. Ако в действителност имате сериозни такива съмнения, задължително заведете детето на лекар. Но ако се оплаквате от факта, че вчера детето ви е паднало на площадката два пъти, а днес още един и за вас това е нещо ненормално, помислете пак. Повярвайте, хиперактивните деца определено се различават от останалите. Срещала съм две такива дечица, които нямат нищо общо с щуротиите и разсеяността на връстниците си. Бъдете нащрек и отговорни, не давайте диагнози, без дори да сте се потърсили професионална помощ. И на първо място- научете се да се вглеждате в себе си, в своите реакции. Премерете първо своята нервност и избухливост, преди да кажете, че детето ви притежава в повече такава. И говорете - много говорете с децата си. За тях любящото общуване е най-ценното, което можете да им предложите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Лято е, но да не се отпускаме
· Типове поведение, които вредят на увереността
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· 7-те най-добри ползи за здравето от мента
· 8 храни, които помагат за облекчаване на симптомите на алергия
· Куркумин – грижа от природата за вашето здраве
Четвъртък
23
Май 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво печелим, когато губим?
Това е част от диалектиката на живота – докато печелиш едно, губиш друго. И обратното, разбира се. Пропускането...
Най-големите ни грехове - II
Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си...
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
7 дразнещи навика на поколение Z
Πoвeчeтo пpeдcтaвитeли нa пoĸoлeниeтo Z (poдeнитe мeждy 1995 и 2010 г.) нe пpизнaвaт eтиĸeтa...
Светлина за очичките на Ани - II
- Държавата не се ли ангажира с деца като Ани? Защо се налага сами да търсите изход? - О, това просто...
Първата играчка
Първата детска играчка е малко по-различна от просто подарък. Тя, както подсказва името, е първата играчка,...
За критиката, критично: Как да приемаме оценки - II
Понякога човек се подвежда и наистина има нужда от приятелско сръчкване, съвет от колега или от някой...
Да, вечерям сама
Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? "Вероятно е на среща...
"Здравословен обяд за ученика" - хапки-сърца, овесени бисквити и кисело мляко с касис
Това е ден четвърти от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Нито св. Валентин, нито Трифон Зарезан - просто отпразнувайте женското приятелство
Обичайното разделение на две всяка година става все по-тривиално и дори вече отегчително. Вместо да се...
Кой написва музиката за "Върви, народе възродени" и какъв е пълният й текст
За Химн на българската просвета е обявена песента "Върви, народе възродени" по стихове на Стоян Михайловски...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Ще ти кажа нещо... II
Защо пазим тайни? Има хора, които просто обичат да се обграждат с мистериозност, а има и такива, които...
Защо не бива да качваме снимки на децата си онлайн?
Днес социалните мрежи са навсякъде. Споделяме всичко - от съкровени мисли до последния си обяд. Обявяваме...
Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ
С дрехите всичко е просто и ясно. Щом даден мъж ви ухажва, най вероятно харесва стила ви. Или още по-добре...
Ще пълзим напред!
Пълзенето – първото самостоятелно придвижване на бебчо преди да проходи. Много родители предпочитат да...
Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш...
Жените, мъжете и техните пари
Жените, казват, сме имали известна слабост към богати мъже. Някой може с лекота да обвини действителността...
Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми неангажиращо спомена, че с партньора й обмислят „започването“ на семейство: -...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
Мъжете обичат разнообразието и изненадите в секса. Рутината ги отегчава и често отблъсква. Дали мъжете...
За предразсъдъците без гордост - I
„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен...
Привързаност с граници
Вероятно най-страшното, което може да си представи почти всеки от нас, е загубата на нещо или някого....
Заекването при децата - тревоги и решения
Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото...
Ренесансът на майките
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката...
Детето и правото му на избор
Животът често ни поставя в ситуации, когато е необходимо да направим избор. Качеството - да можеш да...
Научете детето си на ... щастие
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим...
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
Присъда: „Стара мома”
Ако си направите труда, да попитате някой мъж, на колко години е старата мома, сигурно точно като мен,...
Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook