Истината и детето

“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...” Детето е способно постоянно да ви засипва с въпроси и точно когато сметнете, че сте дали всички възможни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти винаги когато пита, детето вече знае нещо по въпроса и има предполагаеми отговори по темата. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо случайно или пък да го е прихванало от разговор в семейството. В такъв случай най добрият първоначален отговор също е въпрос. Например - ако пита как се е родил, контрирайте с – „А ти как мислиш?” Така може да добиете представа в каква степен детето е запознато с истината за процеса и доколко представите му са плод на въображението или все още част от приказен свят.

Родителите често се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на колко метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкова въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили подобно питане. А всъщност няма нищо чак толкова странно. Детето се интересува от абсолютно всичко, свързано и с живота, и със смъртта. То иска да вникне в различните събития, които се случват около него, в някой по-дълбоко и подробно, в други не толкова.

Когато даваме отговори на въпросите, трябва да се съобразяваме с някои особености. Важно е максимално да се придържаме към истината. Другото условие е да не даваме повече информация, отколкото детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите трябва да се опитат да усетят и да не преминават. Дали ще отговорим на любопитството, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем смешен или по-лошото - много объркващ за отговор.

Децата са много добър лакмус за смущенията на родителите си. Всяко проявено тяхно притеснение прави интереса към въпроса още по-голям. Детето забелязва, че има неща, които се крият от него и именно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го намери на улицата или от чужди хора, а информацията от там може да е опасна, изопачена или неточна.

Да се отговаря на въпроси, свързани със секса или любовта, трябва да става толкова естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, ако му покажем, че да е искрено е нещо хубаво. Така се градят основите на честни отношения родител-дете, в които няма място за лъжи. А в тези отношения родителите не се сърдят заради зададени въпросите. Спокойствието на детето се определя и от това дали отговорите се дават с желание, решително, без потайности и увъртания. Бягайте възможно най-далеч от отговора „Ти още не разбираш”. Самият въпрос сигнализира, че тази област на познанието вече не е чужда на детето.