Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Обещанието - думите като договор


Обещанието е договор, подписан със силата на думите. Поне така го възприемат хората, които се чувстват отговорни за онова, което изговарят и вършат на дело. Затова и те едва ли биха го дали току-така, лековато. Защото знаят, че носи последствия, то е ангажимент. Никъде не написан, не подпечатан и не заверен при нотариус. Няма как да бъде обжалван и пред съд. Обещанието е нещо, което съществува в някакъв смисъл виртуално. То е в силата на мисълта и на думите, на човешката воля и характер, без някаква материална следа. Но изпълнено, е един от най-безспорните знаци за лоялност, за точност и коректност. Когато казваш, че нещо е направено „на едната дума“, означава, че е сторено бързо и много точно. Носи смисъла на похвала и май на... лека изненада, че нещата могат да случват и така.

Кой не би искал да си има работа тъкмо с такива хора – като ти кажат, че ще бъдат на определено място в даден час, да са там. Като обещаят, че ще свършат една работа, че ще се обадят по телефона или ще те отменят в нещо, да знаеш, че безусловно ще стане. Колко по-лесен и удобен би бил животът, ако общувахме само така. Проблемът е, че всички искаме да се отнасят към нас по този начин – щом нещо е обещано, да се изпълни, а самите ние не рядко сме немърливи, разсеяни или просто несериозни към обещанията си. Обещанието е нещо, което за пореден път опира до доверието. Изпълнението му създава и засилва вярата в човека отсреща, а когато остава само на думи – я подяжда и руши.

Особено често със силата на обещанията комуникират малките деца. Изразът „честна дума“ е техният подпис в този словесен документ. От опит знаем, те си търсят до дупка обещаното от възрастния, който, уви, понякога е готов да обещае почти всичко, за да тушира трудна ситуация с малчугана. И после – нищо. Смятаме, че това е вълшебната думичка, с която бързо и лесно да се отървем от досадните настоявания на малкия човек. И така първи правим презентация на що е това безотговорно обещание. Педагозите казват, че не е редно да караме малките деца да ни обещават. Това е тежест, която не е по силите им. Сигурно е така. Ала в детските отношения именно обещанието е разменната монета, която върви. Тези хлапашки диалози звучат наивно, но и мило, и чисто.

С порастването ни става изграждането на характера. Всеки поема различна посока на развитие, с различна тежест на отделните особености на личността. Хората са в една или друга степен лекомислени или отговорни, вечно закъсняващи и въобще спазващи уговорките отгоре-отгоре или точни във всяко отношение. Когато допускаме някой близо до себе си, когато той ни е скъп и го обичаме, го приемаме такъв какъвто е, с доза снизходителност към недостатъците. Ала всеки предпочита да има работа с хора, на чиято дума може да се разчита. Едва ли са възможни сериозни бизнес отношения без спазване на поети, макар и само на думи ангажименти. Така нещата се случват бързо, постигат се скоростни резултати, печели се човекът отсреща като коректен партньор.

Вярно е, не винаги и не всяко обещание може да бъде изпълнено. Възможно е да не сме преценили силите и възможностите си, то да е дадено под напора на странични обстоятелства или просто ситуацията да се е променила. Ако искаме да продължават да ни смятат за хора, на които може да се вярва, най-добре е честно да обясним причината нещата да не се случат. Когато човек е истински дори и в отстъпленията и грешките си, а не се крие, лъже или подличко лавира, вероятността да ни разберат е огромна. Да се греши е толкова човешко, колкото и да се прощава. Животът е непредвидим, той е еднакво и сложен, и прекрасен в тази своя непредвидимост. И въпреки това – предпочитам мъчно дадените обещания – поети трудно, защото са изречени с убеждението, че трябва да бъдат изпълнени. Предпочитам ги пред изречените със скорост, равна на скоростта им на забравяне.
Виж още статии за:   Общуване · Личността · лъжата ·
Коментари
2011-08-09 #5
Инна Георгиева
Хахах, да и така звучи добре
2011-08-09 #4
Светлана Чамова
Аха, очевидно му придаваш смисъла на клетва с елементи на възвишеност. Нещо като "ще те обичам цял живот". Или "ще бъда верен на краля", ако си рицар, да речем. А всяко нещо съществува в пълното богатство от ситуации - от най-делнични до съдбовни - обещанията също. Да си държим на думата в ежедневието, също не е малко. Защото далеч не на всеки можеш да разчиташ - от едното ухо, през другото минава.
А за големите обещания, напр., когато оставях цигарите преди години, това дори не съм си го обещавала, защото нямах гаранция дали ще го изпълня. Просто се стремях и го исках и стана постепенно. Думите "никога" и "винаги" са ми много страшни с тяхната окончателност.
2011-08-09 #3
Инна Георгиева
Може би Светле, придавам в съзнанието си нещо повече за "Обещавам". Или по-скоро наистина тържествена декларация ползване за нещо по-специално и то такова, което не мога да направя в момента, но няма да забравя, омаловажа и т.н. нещо, което е толкова истински важно, че дори времето и обстоятелствата няма да променят крайния резултат, към който ще се стремя. Нещо, което приемам да го извърша като за мен си.
Колкото хора обаче, толкова и интерпретации
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Истината и детето
· Детските лъжи и кражби - II
· Детските лъжи и кражби - I
· Въображаемите ни врагове
· Бавно научавам...
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
Виж още статии за:   Общуване · Личността · лъжата ·
Понеделник
2
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Откраднато щастие
Има много съвети за това как да превърнем празника в истинско вълшебно преживяване и какви са триковете,...
Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Тайните на ранното закаляване
Започва се съвсем от рано – „облечи го, ще настине”, „краката му боси, то от там се започва”, „по една...
Флирт не е безобидна игра
Изследвания твърдят, че мъжете флиртуват повече от жените. Истината обаче е, че голяма част от тях нямат...
В помощ на ученика: Как учениците да съчиняват истории по-добре
Идеалната цел на часовете по български език и литература е да научи децата да изразяват мислите си устно...
5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
Да научим детето да играе само
За всички е известно, че детето опознава света, подражавайки на възрастните. За да има впечатления и...
Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
Често се сблъсквам с майки, които обичат да разнищват темата дали децата им са непослушни, защото просто...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook