Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши

Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи? Няма идеални хора, няма и идеални родители. И колкото по-рано осъзнаем този факт, толкова по-щастливи и добри родители ще бъдем. Понякога ежедневието е толкова динамично и стресиращо, че можем да си спестим някоя драма за това, дали сме добри родители, или не, и да отминем нататък. Кои са простимите грешки, тези, които не ни правят по-лоши родители? А защо трябва да си ги прощаваме?

„Нямам време.”
До болка познат израз. Коя ли майка в тичане от тостера до мивката и след това до огледалото в коридора сутрин, не е изричала тези думи? Знаем, че децата винаги избират най-неподходящия момент, за да ни покажат нещо или да ни разкажат история, за която им е нужно особено много време, поне по часовника на възрастните. Понякога наистина няма време, а те просто не се усещат, нямат това чувство. И няма нищо лошо в това да изричате точно този израз. Единственото условие е да не го употребявате постоянно и да не си служите с него, когато ви искат просто прегръдка и целувка. Добре е да давате и някаква точка във времето (скоро), когато ще имате време да изслушате, погледнете, разберете, поговорите и т.н. По този начин детето няма да се чувства отхвърлено и да мисли, че неговите нужди не са важни, а ще е наясно, че сега не е моментът, но такъв момент ще има, по възможност най-скоро.

„Нямам пари”
Защо трябва да се чувствате гузни и да съжалявате, след като сте отказали да купите поредната Барби на дъщеря си? Та нима можем да си купим всичко? Нима трябва да спестим от по-качествена храна, например, за да купим поредната, девета по ред, кукла? Разбира се, че всеки добър родител иска детето му да има всичко и е повече от щастлив, осигурявайки му всичко онова, което го радва, но дали това „всичко” няма да ни изиграе лоша шега в даден момент? Знаете отговора, сигурна съм. Затова постарайте се в магазина да не е всеки път „нямам пари”, но и да не смятате, че това е забранен израз, който ще ви направи непълноценен родител. Ако не осигурявате достатъчно време и любов на детето си, и всичките пари на света няма да ви стигнат, за да го направите истински човек. Тук, обаче ми се иска да вмъкна нещо особено важно - ако нямате пари да се забавлявате на въртележките в парка, просто не водете детето си там, още по-малко, когато е с друго дете, чийто родители имат пари. Не го дразнете излишно. Гледката на плачещо дете, защото приятелчето му има, а на него не му купуват, е особено травмираща. Нея определено е нужно да я спестите на малчугана си.

„Изчакай. Не сега. По-късно.”
Ама разбира се, че не може да ви покажат току що измайсторената фигурка от пластилин и да се очаква да изразите мнение, докато водите важен разговор с колежката си по телефона или докато сте в тоалетната. А дали не ви се е случвало когато готвите и сте с твърде мазни ръце, да ви викнат спешно да „превключите” компютъра на друго филмче? Колко обичайно! Просто се старайте да не повтаряте повече от веднъж дневно тези изрази. Ако цял ден е „по-късно” и накрая просто кажете „не остана време, лягай си”, детето ви няма как да не се почувства пренебрегнато и неразбрано. Но от друга страна то трябва да е наясно, че възрастните имат един друг „свят”, който не винаги включва децата и че този „свят” е наистина важен и не трябва да бъде мразен. Не е нужно да се прехласвате и по всяка дреболия. Така децата не оценяват по-значителните си успехи.

„Казах ли ти?!”
Почти всяка от нас повишава тон, ядосва се и дори заплашва с наказания. И в това също няма нищо травмиращо, стига да спазваме някакви граници. „Казах ли ти?!” е един от най-често употребяваните изрази, който сам по себе си не можем да заменим с друг. Ако наистина сте казали на детето си да слезе от облегалката на люлката, защото ще падне, а то не го е сторило и след това се е прекатурило и ударило, съвсем нормално е от устата ви да излязат думите „казах ли ти”. Предупреждението тук, обаче е следното - ако става дума за падане и някакво нараняване, не избухвайте и не викайте, а утешете детето и обяснете, че сте го предупредили за негово добро. "Ето затова мама ти каза да внимаваш" - това изречено със спокоен и равен тон, който кара детето да се вслушва и запомни думите. Най-лошото, което можете да направите е да крещите на дете, което изпитва болка, защото се е ударило. Не забравяйте, че това наистина може да бъде травма за един малчуган, който очаква от нас да го утешим, а не да го разплачем още повече.


„Не можеш да го направиш. Няма да се справиш. Малък си за това.”
Винаги ми е било интересно защо някои родители се опитват да убедят децата си, че умеят всичко. И винаги давам за пример майка ми, която в старанието си да увери внучето си, че може всичко, му позволи да се пореже с ножицата. Ако детето ви упорства, че може да реже с ножица, а е твърде малко, е повече от грешно да му кажете „Можеш, давай!”, вместо „Просто дай на мен, за да видиш. Ти ще опиташ следващия път!”. И това далеч не се отнася само за случаите, в които то може да се нарани. Няма да възпитате по-неуверено дете, ако просто му обясните, че за всичко си има възраст и че за някои неща то не е достатъчно голямо или пък, че не всички умеят да рисуват добре, да пеят правилно. Това, разбира се не означава, че не трябва да казвате, че рисунката за мама е прекрасна, дори да не разбирате какво всъщност е нарисувано. Означава, че понякога просто трябва да кажете „знам, че можеш и по-добре да го направиш” и това няма да ви направи лоши родители. Наскоро дъщеря ми (след поредната ми хвалба относно нейна рисунка) ми заяви: „винаги казваш „много е хубаво””, което сериозно ме накара да се замисля защо нямам и други налични изрази за случая. Малко критика и стимули за по-добри резултати не са излишни. Не забравяйте, че правилната самооценка е по-важна от високата.

Всеки родител трябва понякога да бъде строг. И всеки родител има нужда от време и за себе си, защото, когато се пренебрегва постоянно в името на детето, той спира да бъде пълноценен родител. Децата имат нужда от граници, от разбиране за своите възможности и от последователност, за да са убедени, че светът е едно логично място. Строгост и дисциплина не са остарели принципи. Затова, не си натрапвайте някаква безсмислена вина в главите. Виновни сте тогава, когато не общувате с децата си честно. Защото честността те ценят най-вече от всичко. И да, трябва да ги взимаме на сериозно, но да не пестим и от прегръдки, приказки, изненади, приключения. Докато сме живи, ще мислим за грешките и вините си, но може да се смилим над себе си и преразгледаме високите критерии, които сами си поставяме като родители.