Семейните ритуали - тайната на сплотеното семейство

Никога няма да забравя как за началото и края на всяка учебна година майка ми подготвяше за мен и сестра ми истинска гала-вечеря – с красиво подредени порции и чудни специалитети. Или как за рождения ми ден баба ми правеше винаги една и съща торта - с пухкава сметана и хрупкав крокант. Или пък летните утрини, в които дядо ми ме взимаше на плажа по зазоряване с него за риба, а после, на връщане, старателно почистваше с малка метличка пясъка от ходилата ми, преди да се качим в бялото "Жигули". И не само – на последната отсечка, точно преди нашата къща, ме взимаше пред волана, за да караме заедно колата. Това бяха за мен толкова специални моменти, че и досега си ги спомням с истинско умиление и носталгия. И не защото са нещо кой знае какво, а защото се случваха винаги по точно определен начин. Нещо като наш си, специален ритуал, който се изпълняваме винаги, независимо от времето и обстоятелствата. Всяка учебна година. Всеки рожден ден. Всяко лято.

Сега, когато самата аз съм родител, осъзнавам, че дейностите, малките ни ритуали, случващи се в семейството, са нещо много повече от просто „пица всяка събота вечер“ или „ходене за риба всеки първи уикенд от месеца“. За децата те са „невероятната пица на мама, която хапваме всяка събота вечер и за която аз винаги помагам в нареждането“ и „онези приятелски разговори между мен и татко, които имаме на брега на езерото, докато сме на риба“.



Нещо, което за възрастните е рутина и дори понякога истинска досада, за детето е незабравимо преживяване. Нещо, което се превръща в спомен за цял живот. В най-малките подробности и детайли. Но защо точно малките, рутинни дейности и преживявания?

Нима екскурзията до Дисниленд в Париж или най-актуалната електронна джаджа, получена за Коледа, не са спомен за цял живот? Радост предизвикват, да, но ритуалите са нещо съвсем различно. Защото в готвенето и ходенето на риба, заедно, има нещо много по-ценно – любов, споделеност на мига и лично отношение. Има я магията. Ритуалите в семейството са нещо много лично. Нещо, което се случва само между нас си,




И не само. Семейните ритуали са ни се случвали, независимо от всичко. Без значение, дали сме били послушни или не. Без значение, дали сме носили двойки или шестици. Без значение, дали мама и тате са имали пари или не. Така стоят нещата и за нашите деца. Ритуалите обикновено са толкова простички и нескъпи, че може да ги има винаги и независимо от обстоятелствата. И точно това им е хубавото.

Те дават на децата сигурност. Тяхната повтаряемост ги прави нещо сигурно, което винаги ще се случва, а децата копнеят за сигурност. Семейните ритуали са една традиция, която укрепва връзките вътре в семейството. Възпитават в нещо много важно – семейните ценности. Дете, расло в подобна среда, винаги ще има предимство пред връстниците си, защото ще намира у дома си онази закрила, внимание и сигурност, които ще му дават сили и смисъл да продължава, въпреки изненадите и предизвикателствата, които животът ще му поднася.

И не на последно място, за да не бъдем крайно романтични и идеалистични, а поне малко практични, ще споменем, че създаването на ритуали, особено що се касае домакинските задължения, може да бъде от изключителна полза, както за родителите, така и за децата. Ако включим децата в „ритуала“ по почистване на къщата в събота преди обяд например, ще успеем да видим в техните очи незаменими помощници, които с огромно желание помагат на мама и татко, и което е по-важното – ще възпитаме у тях поемането на отговорност към дома и семейните задължения.

Ритуалите, за разлика от правилата и задачите, се спазват с много по-голяма охота и желание. Не е ли така и при вас самите? Просто помислете как бихте могли да превърнете досадните задължения в игра между вас и вашите деца. Игра с ваши си правила, която да вършите винаги по едно и също време и по един и същи начин. Намерете начин неусетно да приобщите децата към семейните ангажименти, а не да играете роля на майката-страшилище, която заплашително повтаря какво, кога и как трябва да се свърши.

Практични или романтични – семейните ритуали носят едно особено очарование и смисъл за нашите деца. Затова, вместо да се чудите как да отделите от семейния бюджет пари за поредната мечтана играчка, поспрете за малко и се замислете – как и колко време прекарвам аз с моите деца и кое от нещата, които обичаме да правим заедно, би останало за тях незабравим спомен от детството? Ако подобни преживявания липсват, то сега е момента да се поправите и да ги създадете. Толкова е лесно – изискват се само малко време, желание и много, много любов.