"Мамо, не искам да ходя на детска градина!"

Колко пъти това изречение ви е събуждало по-бързо и по-добре от звъна на часовника сутрин?
Ако няма някакъв допълнителен проблем, обикновено детето забравя нежеланието си веднага след като прекрачи прага на стаята в градината и види приятелчетата и играчките си. Но сутрин, когато често е недоспал и поради това кисел, малчуганът не иска и да чуе за госпожата в малкото училище и интересните неща, които ще научи там. За никой от вариантите да накараме детето да заобича детската градина и да ходи там, без да плаче, не може да се каже, че е 100 % успешен. За сметка на това, със сигурност можем да кажем, че караниците и пердахът са успешният начинът да убием и малкото му желание.

Търпение и постоянство
Всяка майка се чувства малко или повече виновна, когато за първи път оставя детето си в детска градина. Дълго стои пред стаята, готова веднага да реагират на детския плач. В някои детски градини дори има специални стъкла, през които майката може да наблюдава детето си, без то обаче да вижда нея. Първите дни са трудни и за двамата. Прекъсва се една връзка, която е била много силна и постоянна през последните 2 или 3 години. Образът на разплаканото детско лице може да преследва майката през целия ден и тя да е неспособна да се концентрира върху каквато и да е друга работа. Детето, от своя страна, изведнъж попада в съвсем нова обстановка, с нови хора, мебели, храна и привички. Това го плаши и то се чувства несигурно без майчината закрила. Търпението и постоянството са единственият начин да се свикне с новото положение. Да заведете детето два дни на градина, а след това два дни да си останете заедно вкъщи, защото ви е жал, може да е почивка за чувствата ви и детските слъзни канали, но не е добра тактика. Хубаво е в началото раздялата да е само за половин ден. Така детето свиква с новия режим постепенно, на малки стъпчици. Ако е възможно, поддържайте контакт по телефона с някоя от учителките на групата. Тя ще ви държи в течение как се чувства детето, какво прави и как се справя с новата ситуация.


Разпределение на отговорностите
Често децата проявяват нежелание да ходят на детска градина, въпреки че го правят от много време. Просто им харесват уикендите вкъщи с мама и татко или пък по-дългите почивки, прекарани заедно, и не желаят да се връщат в училището. Разкажете на детето за отговорностите на всеки във вашето семейство. Таткото има задължението да ходи на работа и да изкарва пари, майката да стои вкъщи с по-малкото сестриче, например, да готви вкусни ястия и да поддържа къщата чиста. А отговорността на малчугана е да ходи в детската градина, където да учи нови неща и да се забавлява в игри с приятелите. Когато се почувства част от нещо по-голямо, в което участват и другите, детето е по-склонно да промени приоритетите си.

Вариантът на детето
Ако инатът продължава и никакви разумни доводи не успяват да разрешат ситуацията, нека детето предложи свой вариант как да се случват нещата. Попитайте го какво би правил, ако не ходи на детска градина. Ако вариантът е приемлив, може дори да експериментирате за известно време с него. Но обезателно разяснете и последствията от това. Например, не иска да ходи на детска градина, а само на тренировки по хокей. Нужно е обаче да знае, че едва ли някой отбор ще иска в състава си състезател, който няма образование. А ако не започне с детската градина, няма как да се запише в по-голямото училище и съответно в спортната академия.

Малки хитрости
Децата бързо се успокояват, ако разберат, че в детската градина ще се случи нещо забавно и интересно. За да стане това, може да му позволите да вземе любимата си играчка, да се похвали с последната си дреха или обувки. На момиченцата, който от малки са кокетки, може да разрешите да ползват гланц за устни или стикери за нокти. Възможността да се похвалят пред останалите деца в групата действа като мотор на ентусиазма им.