Съществува ли безусловната любов и в какво се изразява същността ѝ?

„Вярвам, че невъоръжената истина и безусловната любов ще имат последната дума.“ - Мартин Лутър Кинг-младши

Всеки човек мечтае да срещне своята сродна душа и да изживее голяма, истинска, смела любов, която да промени целия му живот (пък и него самия). Това търсене може да постави началото на едно дълго и трудно пътуване докато намерим идеалния партньор. Според специалистите има два основни проблема, които са в основата на много разочарования: първият е, че хората и взаимоотношенията никога не могат да постигнат съвършенство. Вторият проблем е, че често безусловната и условната любов са объркани.



Условната любов – В същността ѝ са привързаност и чувства към някого, който зависи от това, че се държи по определен начин - даващият любов го прави, защото получава нещо в замяна, а именно отговор от човека, получаващ любовта и отговарящ на определени очаквания.

Според Сандра Бросман, автор, духовен съветник и публичен говорител, условната любов е „поляризирана емоция, което означава, че има противоположна емоция. Обратната крайност на любовта е омразата. Условната любов идва от егото и обикновено се фокусира върху някого (романтичен партньор, дете, родител, приятел) или нещо (къща, кола или работа). Когато обичаме някого условно, ние сме склонни да искаме той/тя да изглежда, да действа и да мисли по начини, които отговарят на нашите собствени парадигми и очаквания.“ Ако действат по начина, по който искаме, ние изразяваме одобрението си, но ако те направят нещо в разрез с нашите желания, ние отхвърляме тяхното поведение, изразено обикновено под някаква форма на гняв, раздразнение, обида. Сандра Бросман подчертава: „Веднага щом започнем да смятаме, че някой е прав или греши, това е знак, че ние не сме в пространство на безусловна любов, защото възприемаме, че сме авторитет в живота на някой друг.“

Това в крайна сметка води до игра на надмощие за всички въвлечени в ситуацията, защото фокусът е върху контрола, който обикновено предизвиква отбранителна реакция от хората, които се опитваме да променим. Друга версия на условната любов е страстта - термин, който използваме за сексуалното привличане, което имаме, когато срещнем някого, който завладява съзнанието ни напълно. Според психолозите "търсенето на другата ни половина" категорично показва, че се стремим да се превърнем в цялост чрез някой друг, вместо да работим върху себе си, за да станем повече от това, което наистина сме.

За разлика от романтичната любов, безусловната любов не търси удоволствие или удовлетворение.

Безусловната любов – Според Сандра Бросман безусловната любов е „неутрална и няма противоположна полярност. Безусловната любов идва на нивото на душата, започвайки от нивото на самоприемане и прошка. Когато взимаме съзнателно решение да избираме мисли въз основа на безусловна любов, това не означава, че сме съгласни с всички и всичко. Това означава, че съзнателно се ангажираме да изразяваме уважение, доброжелателност и сътрудничество за всички и за всичко в нашата околна среда.“ Безусловната любов има положителен ефект върху нашето физическо, емоционално, умствено и духовно състояние, създавайки истината, радостта, красотата, здравето, хармонията и всичко в света, което е в наше най-голямо благо.



Безусловната любов е по-скоро състояние на възприемчивост и позволение, което произтича от собствената ни доброта. Любовта, която е безусловна, надхвърля времето, мястото, поведението и светските тревоги. Ние не решаваме кого обичаме и понякога не знаем защо. Мотивите и причините са неразбираеми за сърцето. Безусловната любов се грижи за щастието на някого, без да мисли за това, което може да получи за себе си. Тази любов позволява първо да обичаме себе си, така че да имаме силата, на сърцето и ума, да дадем същото на друг човек. Според автора и консултант Лиса Пул „ние сме програмирани да сме условни, да очакваме нещо в замяна на нашата любов. Всъщност поставяме известна степен на условия върху почти цялата ни комуникация и взаимодействия. Може би само приятелите и семейството, особено родителите ни, могат да бъдат напълно безусловни с любовта си към нас, но има и доста изключения.“

Как можем да обичаме безусловно?

Безусловната любов е по-скоро поведение, отколкото чувство - представете си любовта като поведение сама по себе си, като удовлетворението, което получавате, когато действате по определен начин за друг човек, а не когато някой друг действа по даден начин за вас. Това се превръща в чист акт на щедрост.

Запитайте се: „Аз наистина ли действам с най-голямата любов, която мога да дам на този човек в този момент?" Луси Пул обяснява: „Безусловната любов е напълно нов процес за нас и искаме да предадем искреността на всеки човек, с когото разпространяваме тази любов, така че тя да е истинска и да не е условна.“

Да обичаме някого безусловно не означава, че актът на тази любов винаги ще бъде лесен или ще се чувстваме комфортно. Безусловната любов означава да бъдем искрени, дори в моментите, когато това може да представлява истинско предизвикателство, да не съдим, да погледнем човека, към когото изпитваме силни чувства, от другата страна.

Не забравяйте, че само когато осъзнаем, напълно, че имаме вътрешната стойност да бъдем обичани, можем да дадем любов чисто и от сърце.

Прошката е изключително важна - това е може би най-трудното и наистина безусловно действие, което изпълняваме. Всичко негативно и болезнено, което задържаме в себе си, има отрицателен ефект и пречи на безусловната любов. Известният автор и философ Пиеро Феручи споделя в книгата си "Красота и душа", че прошката „не е нещо, което правим, а нещо, което сме". Това е нещо, върху което трябва съзнателно да работим всеки ден. Няма съвършен, лесен начин да обичаш без условия.

Животът е труден по-често, отколкото бихме искали да бъде. И определено животът е условен – ако не направим това или онова, то има различни последствия (ако не ядем, не спим или не пием вода, то последиците могат да бъдат пагубни). Учени философи, автори, духовни учители винаги са говорели за "безусловната, съвършена и вечна любов" и може би, тя наистина съществува, но не ни е дадена просто така, за нея трябва да положим усилия, да се постараем, да дадем от себе си. Поради вродената несигурност на бъдещето, безусловната любов може да съществува само като усещане, а не като умствена или вербална концепция. Може би никога няма да знаем със сигурност дали обичаме или ни обичат безусловно, но това, което можем да направим е да отворим сърцата си и да дадем най-доброто от себе си, да се стремим към тази любов без да очакваме нищо в замяна.