Какво би станало, ако...

Думичката „ако“, без която не можем, щом се замислим за нишките на собствения ни живот. Неизбежно идва момент, в който се изкушаваме да си кажем: „ако не бях направил това, животът ми щеше да бъде съвсем различен...“ Пускаме се по течението на подобни разсъждения, макар че сме наясно – животът е като историята – в него няма „ако“. Има само един път и няма как да разберем какво би се случило по другите неосъществили се писти. А и дори обстоятелствата след това магическо „ако“ да се бяха развили по различния начин, едва ли бихме изживели версията в розово, която щедро рисуваме в мислите си. Да, щяхме да изживеем друга сюжетна линия на собствената си житейска история, но само друга, не и безоблачна. Единствено трудностите, изпитанията на пътя ни щяха да са различни. Разбира се, възможно е при друг направен избор животът ни да би се случил по-щастливо, по-успешно, но също толкова вероятно е непознати от сегашната ни гледна точка препъни камъни да го бяха довели и до по-лоша развръзка.

Освен това при различните възможности на другата ситуация, ние сме нещото, което е постоянна величина, защото факт е, че човек не може да избяга от себе си. Ако е саможив и некомуникативен, той ще живее затворено не само в кой да е български град, но и в центъра на Париж. Ако е амбициозен и способен, ще успее навсякъде. Само възможните за покоряване върхове ще са от различен мащаб.

Когато се плъзгаме по измамно привлекателните разсъждения на тема „какво би станало, ако бях постъпил по друг начин“, забравяме и друга съществена подробност. Върху конкретния ни избор в точно определен момент са ни влияели съвкупност от обстоятелства, които след време или сме забравили, или ни се струват маловажни, но тогава са били от решаващо значение. Именно те са наклонили везните в определена посока. След като си завършил образованието си, ти си се върнал в родния град, а не си заминал някъде далече, където са големите възможности, защото си се страхувал да бъдеш сам срещу и в света, имал си нужда от сигурността, която дава семейството, познатата обстановка. Ако водещият мотив е била твоята нерешителност и плахост, ето разковничето – постъпил си според логиката на собствената си същност. Сега се чудиш на избора си, защото си много по-смел и решителен човек, преминал през различни изпитания на живота, но тогава това е било твоето друго, изпълнено със страхове, младежко аз. Или чудиш се защо някога си избрал един абсурден и затова обречен брак, но забравяш колко самотен си бил тогава, как си имал чувството, че животът преминава, а ти оставаш извън него. Да, сега знаеш, че на 25 или на 30 години човек е безумно млад и дори застоят от година-две е нищо на фона на целия живот, но тогава са надделели други движещи сили.

Магическото „ако“ едва ли ще спре да ни подмамва поне в мислите ни. Едва ли ще престанем понякога, от време навреме, да чертаем измислени проекции – какво би станало с живота ни, ако бяхме постъпили различно в един или друг момент. Това е хлъзгава повърхност, по-добре е да останем твърдо стъпили в настоящето, което е плод на нашите избори, а те пък – резултат на собствената ни същност. Защото винаги сме били верни на себе си, на своята природа – авантюристично-оптимистична, плаха и несигурна или сляпа и глуха за всичко в преследване на целта.

Да приемем реалността, макар че все пак...това алтернативно мислене винаги ще е в нас. То е нещо много човешко, стига да не гледаме само назад и към пропуснатото, вместо към другите перспективи, върху които можем да влияем – настоящето и бъдещето. Защото днес е бъдещото вчера, над което след време също ще умуваме „какво би станало, ако...“