Не мога или не искам

Когато някой каже, че не може нещо това наистина ли е така или просто означава че не иска? Дори, когато ние самите си кажем, че не можем, искрени ли сме към себе си?

Има случаи, в които “Не мога” означава нямам физическата сила или не разполагам с време да направя нещо. Но много често зад този израз се крие нежеланието да се направи нещо. Когато казваме “не мога” ние прехвърляме отговорността за собственото си решение върху външни обстоятелства - заетост, други хора, липса на време, неблагоприятни фактори и въобще всичко, което по някакъв начин стои уж встрани от нас. Когато кажем “не искам” обаче се доближаваме повече до истината и с това печелим усещането, че просто сме направили своя избор, а не сме били принудени от обстоятелствата.

Въпрос на приоритети и мироглед е да използваме израза “не мога”. И все пак продължителното отричане на способностите ни може да ни накара да се чувстваме безсилни и да ни измести от центъра на собствения ни живот. В крайна сметка, няма кой знае какво значение дали казваш “не мога” или “не искам” на другите. Въпросът е вътрешно да знаем, че няма невъзможни неща, има неща, с които не сме се заели защото не сме решили или защото не им е дошло времето.

Пътят от „не мога“ до „мога“ минава през искам

Има моменти, в които ни е някак неудобно да казваме “не искам” и предпочитаме “не мога”. Разбираемо е, но в дългосрочен план самите ние започваме да смесваме двете понятия. “Не мога” без да усетим ни отделя от факта, че не от външните условия, а единствено от нас зависи създаването на условия за нещо.
“Не мога” лесно загубва своето “не” веднага щом преценим искаме или не да направим нещото, което смятаме, че “не можем”. “Мога” звучи кратко и ясно, но едновременно с това е свързано и с няколко паралелни психически нагласи.

Пожелай!
Нашите намерения са най-силното ни оръжие. Те са коренът на бъдещото ни развитие и от тях започва пътят към това, което истински желаем да постигнем.

Прицели се!
Целите, които си поставяме, са нещо като сгъстена представа на желанията ни. Те са осезаем резултат, към който се стремим и ни помагат да измерим напредъка, за да можем да преценяваме доколко се доближаваме до исканото от нас. Тук не става дума за състезание или норматив, който трябва да изпълним. Просто колкото по-ясно сме видели какво искаме, толкова по-лесно ще ни е да го достигнем.

Действай!
Колкото и планово да звучи, създаването на всекидневни, ежеседмични и ежемесечни практики, чрез които да осъществяваме желанията и целите си, е в основата на “мога”. Малките стъпчици, които правим по пътя към желанията си, постепенно се превръщат в големи и все по-здраво ни свързват с осъществяването на това, към което се стремим. Тук трябва да бъдем най-внимателни и да не позволяваме на странични неща да ни разсейват, защото дори и една неизпълнена стъпка, може лесно да ни отклони от пътя, по който сме поели.

Най-важното е когато сме обезкуражени от резултатите от нещо, с което сме се захванали, да не се обвиняваме, че не можем, а да помислим дали наистина го искаме. Или пък да погледнем към начина, по който се стремим да успеем и да направим съответните промени. Защото разстоянието между “мога” и “не мога” никога не е по-голямо, а винаги равно на големината на желанието ни.