Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да спрем да надскачаме себе си


Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените периодично ни убеждават в това с нови и нови проучвания по въпроса за разликите между мъжкия и женския мозък. Явно, че мъжете се чувстват доволни от себе си при завършването на една задача, върху която са работили концентрирано (като например носенето на дивеч вкъщи след тежкия лов), а жените вечно се опитват да „огреят навсякъде”, показвайки се блестящи домакини с просперираща кариера, щастливо семейство и процъфтяващ социален живот.

И ето че броят на задълженията многократно надвишава възможностите ни.

Мултитаскингът или иначе казано – правенето на много неща едновременно – обикновено започва с желанието ни да сме продуктивни, организирани и, когато теглим чертата накрая, да ни е останало и малко лично време. Това обаче се оказва нож с две остриета и след като сме се нагърбили с две задачи едновременно, често си казваме: „Тогава защо не и трета?”, докато накрая се окажем затрупани с графици, с три часа сън на денонощие и вечно недоволстващи семейство и колеги.

Защо се случва това и как така всичко тръгва надолу?

След като веднъж вдигнем летвата, няма как да я свалим. Или поне така ни се струва. След първото успешно надскачане на възможностите си най-вероятно се чувстваме пълни с хъс и способни на всичко. Дори когато се оплакваме на приятелка или колежка и изреждаме километричния си списък със задължения, ние го правим с дълбоко вътрешно удовлетворение.

Нашето оплакване е всъщност хвалене. И какво лошо има? Заслужили сме го. Едва по-късно обаче, трупайки още и още задачи в тефтерите си, започваме да се чудим как ще продължаваме да оправдаваме огромните очаквания, които и ние, и всички край нас вече имат за нашата пословична организираност. И лошото е, че ако първия път всички са впечатлени, то след десетия е нещо естествено и дори задължително ние да сме способни да се справяме с всичко.

Появява се и този нагъл мерзавец, готов да ни трови живота до гроб: страхът, че ще ни отхвърлят. Както прекрасно знаем, да угодим на всички е практически невъзможно. Въпреки това, като всички други признаци на синдрома на мултитаскинга, и този се прокрадва съвсем незабелязано, докато не окупира изцяло живота ни. Да поема смяната на колежка? Разбира се. Какво ще си помисли иначе! Да гледам детето на съседката? Естествено, не искам да смята, че се скатавам! Да сготвя вечеря за десет, вместо за трима души, понеже мъжът ми спонтанно поканил колегите вкъщи? Ами той толкова рядко кани приятели, разбира се, че ще се отзова.

Знанието, че зад всеки отказ да свършим нещо стои по едно неодобрително изражение, се превръща за нас в кошмар и желанието на всяка цена да избегнем това изражение се е вече наша втора природа. Истината е обаче, че ние не сме длъжни пред никого и че имаме свои собствени приоритети.

Да спрем най- сетне сами да надскачаме себе си

Да казваме „Не”. Организираността е качество, което включва не само умението да вършим много неща в кратък срок от време, но и да осъзнаваме кога сме стигнали предела на собствените си възможности. Чудесно е да сме продуктивни, но нашата продуктивност има граници и е глупаво да ги прекрачваме от ужас, че иначе някой ще се обиди. Време е да слезем обратно на земята и да започнем да поемаме количеството отговорности на простосмъртния човек. Нека не се лъжем – винаги има начин да обясниш човешки на някого защо не си способен да поемеш определено задължение. Пък и едно обиждане не е нито непоправимо, нито фатално.

Да преодолеем гордостта си и да кажем „Не мога”. За нас е унижение другите да ни смятат за слаби. Защо? Това е като да се притесняваме да признаем, че сме смъртни същества. Никой не разполага с неограничен капацитет и безкрайни възможности да работи. Трябва да се научим да се обичаме и да осъзнаваме стойността на всяко нещо, което вършим. Едва тогава ще се чувстваме удовлетворени, едва тогава и хората около нас ще спрат да ни третират като роботи.

Не бива да забравяме, че именно нашето собствено поведение определя начина, по който останалите се отнасят с нас. Ако се стараем да оставяме у другите впечатление, че не зачитаме по никакъв начин собственото си време и сме ужасно щастливи да свършим и тяхната работа, те разбира се ще си кажат „Какъв работлив човек!” след което примирено ще признаят пред себе си, че за нещастие те не са така инициативни. И ще оставят работенето на инициативните хора. Тяхната съвест е чиста, а ние сме свободни чувстваме гордостта, че сме се пожертвали в името на каузата.

Тайната се корени в това да не правим драма. Когато осъзнаем, че ни идва в повече, стигнали сме до момент, в който целият свят е готов да се качи на главата ни и вече не издържаме – вместо да изкарваме яда си върху близките и да натякваме как все ние правим всичко, нека спрем за момент. Единствено ние сме тези, които могат да определят какво и кога е по-важно да направим. Ние сме свободно мислещи единици. Следователно никой от околните не е виновен, че за миг сме си въобразили, че сме Супермен.

Да, най-вероятно, разглезени от поведението ни, много личности ще се изненадат неприятно, ще се обидят дори в началото, но трябва да бъдем търпеливи. Те ще свикнат с мисълта, че сме изгубили супер силите си и ще ни обичат отново такива, каквито сме. Вече знаем колко точно напрежение сме способни да поемем, което е прекрасно. Но това не значи, че трябва непрестанно да го поемаме всичкото. И най-важното: най-продуктивни сме, когато сме щастливи.
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
· Как да се справим с тираничен шеф?
· Да се насладим на живота по график
· Въображаемите ни врагове
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· От къде идва чувството на несигурност?
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Психолози: Предновогодишна депресия не съществува
· Тези билкови чайове ще подобрят настроението ви
· Промяната - не скокове, а стъпчици
Виж още статии за:   Здрав дух · Жените днес · Личността · Волята ·
Неделя
17
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да се предпазим от жилещите насекоми
Затоплянето на времето ни прави все по-активни. Същото обаче важи и за жилещите насекоми – оси, пчели...
Най-фертилните храни - II
Да се научим да обичаме Пренаталната психология е категорична, че още от първите дни на зачеването си,...
Шипката - богатство на полезни вещества в малка опаковка
До слънчевата пролет има още много време, сезонът на простудите е в своя вихър, а плодовете и зеленчуците,...
Пролетно презареждане на настроението
Отдавна не е имало толкова продължителна зима по нашите географски ширини. Мразовито, снежно и мъгливо...
За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Суровоядството – спасение от болести
Според някои учени и изследователи човекът трябва да приема единствено сурова храна. Според тях приемането...
Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
Стане ли дума за здравословно хранене на децата, всеки родител действа според разбиранията си. Когато...
Масло от мандарина за хубава кожа и против тревожност
Маслото от мандарина (с ботаническо название Citrus reticulate) е известно като най-сладкото и успокояващо...
Диетата на Снежанка – как да се избавим от пигментните петна - II
В първата част говорихме за храните, от които трябва да се откажете, за да си върнете равномерния тен...
Коя от 9-те вида интелигентност притежавате?
Мислим за интелигентността като за просто и ясно понятие: Учените, академичните преподаватели са интелигентни....
Хламидията - коварство и любов - II
Дебне от засада Както вече споменахме, хламидията често се маскира под клиничната картина на други заболявания....
Дафиновият лист - много приложения и лесно отглеждане
Благородният лавър е декоративно зелено дърво с много отличителен аромат от семейство Лаврови, което...
Антиоксидантите – гардовете на нашия организъм
Знаем, че кислородът е основна предпоставка за живот и че участва активно в много от биохимичните процеси....
Леност или липса на смисъл
На една родителска среща, учителката на моя син каза: „Детето ви е много интелигентно, но за съжаление...
Просто, вкусно и полезно...като леща
Пренебрегваме кафявата леща по куп неясни причини - не особено примамлив вънешен вид, ограничените рецепти...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Хирудотерапия - лечение с...пиявици
Лечението на организма с живи пиявици е известно на човечеството от хилядолетия, разпространено е в целия...
Време за билки: сушене, съхранение и употреба
За да запазим максимално силата на лечебните растения не е достатъчно само да ги съберем внимателно и...
Как да избегнем негативното (само)програмиране
Можем ли сами да програмираме така живота си, че да бъдем нещастни, в лошо здраве и да влияем негативно...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook