Просто да бъде жена

Защо жената постоянно има нужда от дефиниране? Сякаш ще се изгуби в себе си, ако някой не й повтаря постоянно: „Жената е...” и не сложи поне няколко десетки определения, гарнирани със силни прилагателни.



Жената се дефинира чрез външния си вид и красотата си. Всяка жена я притежава и това е безспорно за онези, които виждат отвъд преходните стереотипи за женска красота. Мекотата на кожата, косите й, миглите и веждите как обрамчват очите й, нежните извивки на глезените и шията, устните – готови всеки момент да се усмихнат. Дори в нейната недодяланост момичешка се крие чар. Тя се ражда във очите на тези, които я съзерцават с възхита.



Жената се дефинира заради майчинството, заради чудото, на което тялото й е способно – да приюти, износи и роди живота, да го отхрани с млякото от гърдите си, да го пази, когато той е още беззащитен. Заради начинът как знае най-добре, способна е на всичко и винаги ще бъде до детето си. Жената се ражда още веднъж в ролята си на родител, на майка, но тя може да бъде майка не на собственото си дете, а на чуждите, за домашните си любимци и каузите, които прегръща. Жената като майка притежава и разрушителната сила на Апокалипсиса - тя е готова да премине през всеки и всичко, за да защити детето си. Най-трудният урок е прераждането й, когато пусне децата на свобода и вижда как граденото в детството се руши, за да открие място на младия човек. Жената се ражда заради съзидателната и разрушителна същевременно енергия.



Жената се дефинира чрез любовта на мъжа. Тя не е пълна без нея и каквото и да доказва и обяснява – има нужда от тази любов. От мъжката енергия и това начало, което й противостои и допълва едновременно, дори то да се носи от жена. Влюбената жена е поезия и огън, тя събира всички стихии само тогава, разгръща същността си, разпилява и се събира с всеки отразен поглед, с всяка милувка и дума. Жената се ражда още веднъж чрез зрялата си женственост, когато обича и сама е обичана и това е законът на любовта, който не търпи никакви възражения.



Жената се дефинира още веднъж като част от динамичния, работещ свят. Тя получи и това, което искаше – самочувствието, че може да се издържа сама, да изразява талантите и уменията си, да печели възхищение с качествата си. Жената в работещия свят допълни мъжкото начало отново – там, където се иска не сила, а деликатност, където трябва емоция и малко чар, но и организиране, светкавични действия и когато чакат много задачи едновременно. Жената се роди отново на бюрото, в строгия костюм, в спечеленото за себе си – пари, признание, кариера. Стига да го иска, тя може да го получи, но и жената, която не го иска, не бива да се срамува, че това не е нейният живот и иска да остане у дома.



Тя не трябва да се нуждае от толкова огледала, за да види себе си. Тя трябва да забрави всички тях и да погледне вътре в душата си, в същността си и да се намери. Коя е тя, какво иска, къде е в живота си, кой е изворът на женствеността й. Тя трябва да престане да бъде някаква роля, дефиниция, да престане да се самоизмисля. Намерила същността си, тя ще бъде всичко останало без драма, без угризения, без да властва, без да бъде подчинена, просто да бъде. Жена.