Какво искам да постигна преди да умра

Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави. Но тогава все още нямаме техните стереотипи, живеем често в собствени фантазии, които са изключително важни. Знаем, че можем да променим света, и дори не се съмняваме в това. „Как е възможно?“, ще попита възрастният. „Та ти си просто едно малко дете!“ Но децата имат невероятни сили и възможности, за тях няма невъзможни неща, те са победители, притежават този свят, вярват в чудеса, имат способностите на Супермен и Спайдърмен, въображението на Алиса, вълшебните обувки на Дороти. Могат да се пренасят във всяка точка на света, чувствителни са към болките на другите, могат да намерят елементарно разрешение на всеки един проблем. Те яхват дървената пръчка като кон, мятат конеца като ласо, рисуват невероятни картини, които никой не е виждал, пренареждат стаята по креативен начин, искрени са до болка и понякога ни припомнят важните неща в живота.

Често съм се учудвала и изумявала на мисленето на децата. Но не забравяме ли, че и ние някога сме били такива. Защо сме се отказали от всички тези мечти, желания, идеи, защо всяко нещо, което сме си представяли като малки, сега ни изглежда глупаво? Добре, ами ако не е? Детските идеи понякога са гениални, те мислят толкова опростено без предразсъдъците на порасналите, без техните вътрешни бариери и прегради, които си поставят.

Вече сме големи и веднага виждаме, че не можем това или онова, че дадено действие ни е трудно, че решенията ни имат последствия и ако не поемем по правилния път, ще съжаляваме. Мислим твърде много, правим твърде малко. Отказали сме се от живота, от хубавите неща, отдали сме се на негативното виждане за света, на ограниченията, на липсата на възможности, намираме си всякакви извинения да не направим едно или друго действие.

А спираме ли за миг да преразгледаме мирогледа си, да се запитаме дали преградите, които сме си създали, не са фалшиви. Не злоупотребяваме ли с рамките, в които се поставяме? Какво по-добро от това да разчупим веригата, да направим нещо нестандартно, да излезем от обичайния коловоз, да се впуснем в приключение, което може да ни заведе до опасни места, но може и изцяло да промени живота ни по начин, който ще ни вдъхнови, ощасливи, съживи. Нямаме ли нужда точно от това?

Ще ви предизвикам с една идея, която открих в интернет пространството. Факт е, че сме пораснали, факт е, че омаловажаваме детските си мечти или тотално сме се отказали от тях. Но щом сме пораснали, означава, че животът напредва и след няколко десетки години или дори по-малко ще остареем и ще наближи неговият край.

И тук идва мястото да спомена проекта на Канди Чан „Before I die“ или „Преди да умра“. Чан е художничка, дизайнерка и съосновател на Граждански център, който се стреми да превръща градовете в по-удобно място за хората. Тя преобразува стената на стара сграда в Ню Орлиънс в платно, където е написан 80 пъти изразът „Before I die I want to“ или „Преди да умра, искам“, като е оставено място срещу изречението за допълване на отговора. Оставени са тебешири, с които минувачите да напишат какво искат да постигнат преди да приключи техният живот. Стотици са се спирали пред стената и тя цялата е изписана с техните желания.
Чан казва: „Лесно е да живееш ден за ден и да забравиш какво наистина има значение за теб. С помощта на приятели и съседи превърнах едната страна на изоставена къща (в моя квартал) в гигантска черна дъска, за да поканя хората да споделят какво е важно за тях. Проектът „Преди да умра“ превръща неизползваното пространство в конструктивно място, от където можем да научим за надеждите и стремежите на хората около нас. Ако сте в Ню Орлиънс, спрете на ъгъла на Марини и Бургунди, за да добавите мислите си на стената. Този въпрос ме промени през последната година, след като загубих някого, който обичах много. И вярвам, че дизайнът на нашите публични пространства може по-добре да отразява това, което е важно за нас като жители и човешки същества. Отговорите и историите от минувачите докоснаха силно сърцето ми.“ Проектът се развива и извън рамките на квартала на Канди, като се пренася и в интернет пространството. Всеки може свободно да запише своите най-искрени желания и стремежи в специално създадения за целта сайт: http://beforeidie.cc/, както и да види снимки от първоначалния проект.

Редно е да се замислим наистина за какво пропиляваме дните си, защото днешният ден повече няма да се върне. А изцяло имаме контрол върху него сега, както и властта да променим това, което не ни харесва. Важно е да си поставим приоритети и да отделяме повече време върху това, което е важно за нас, както и на любимите хора.

Представете си например, че сте отишли на лекар и са ви направили обстоен преглед, много подробни изследвания, които показват, че теоретично се чувствате здрави, но в действителност страдате от рядка неизлечима болест, която ще се прояви след 6 месеца, когато ще настъпи вашата мигновена смърт. Страшна ли ви се струва идеята, като се замислите над смъртта? Но знаейки какво ви предстои, преразгледайте миналото си, преразгледайте начина, по който живеете в момента. Замислете се над следните неща:

Какво ви харесва да правите? Какво не ви харесва да правите? Не е ли време да напуснете глупавата си и досадна работа и да се отдадете на по-стойностни неща, които ще доведат до по-добри резултати във финансово отношение и удовлетворение? Или ако харесвате работата си, да бъдете мотиватор и вдъхновител на колектива, с който работите. Какви приоритети ще си поставите и как ще пренаредите целите и задачите си? Какъв план ще измислите, така че да изживеете остатъка от живота си по най-съществения и значим начин?
Какво ще ядете? Ще продължавате ли да се тровите с химии? Как ще се забавлявате? Какви важни дейности искате да извършвате, така че да допринесете с нещо на света? Какъв пример ще бъдете на децата си? С кои приятели и близки искате да изживеете остатъка от дните си? С кои хора ви е неприятно да общувате и ще ограничите контактите си с тях?

И не на последно място: С какво искате да ви запомнят другите?

Разбира се, това упражнение няма нищо общо с реалността, но правейки го, веднага се отключват вашите главни ценности и разбирате какво ви задържа в настоящото ви ежедневие, какво ви вреди и как се въртите на едно място. Успявате да пречупите вижданията си по начин, който ще ви учуди. Веднага ще осъзнаете какви са важните неща за вас в живота и как сега си губите времето ден след ден, без да правите нищо.