Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?

Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича „Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора.” Тя е онзи глас, който ни нашепва, че нещо не е, както трябва, макар логиката ни да твърди точно обратното. Без да се подплатени с нея, и най-рационалните доводи на разума ни нямат сила. Или иначе казано – това е интуицията, без която не можем.



Ако поне веднъж в живота ви се е случвало да вземете привидно нерационално и необосновано решение, напук на всички разумни аргументи и водени от необяснимо вътрешно усещане, то със сигурност сте си имали работа с вашето шесто чувство. Не само това – след време става ясно, че това ви решение ви е предпазило от куп проблеми и неприятни последствия.

Някои я описват като стягане под лъжичката, свиване на стомаха или просто като вътрешно усещане, което не може да бъде ясно установено и формулирано. Но то е там и ни говори. Стига да има кой да го чуе. И не, не бързайте да се оправдавате с това, че само шепа изключителни хора носят в себе си дара, наречен интуиция.

Според някои учени шестото чувство е резултат от опита на предците ни, трупан с хилядолетия назад. Нещо като колективна памет, запечатана някъде дълбоко в гените, клетките и подсъзнанието ни. Други го свързват с гласа на сърцето, в моментите, в които си позволим да изключим разума. Едно е сигурно - всеки се ражда с интуиция. За съжаление с годините, ние хората започваме да разчитаме все повече на неща като логика, чужди съвети, неусетно натрупани предразсъдъци и възприятия за околния свят.



Добрата новина е, че шестото чувство трудно може да бъде изгубено безвъзвратно. Не и ако сами не вземем решение да се основаваме само на разума си. Решим ли обаче да вкараме интуицията отново в употреба, то са ни необходими само малко търпение и упражнения и резултатите съвсем скоро ще бъдат налице. И съвсем неслучайно използвам думата упражнения. Защото интуицията, подобно на всеки мускул в нашето тяло, може да бъде тренирана. И колкото повече я тренираме, толкова по-добре ще ни служи тя.

Как да развием интуицията?

Научете се да изключвате. Започнете с минута-две на ден и постепенно увеличете времето, в което ще изключите мозъка и ще се отдадете на блажена релаксация. Времето на усамотение и отпускане, спокойно реене на ума е времето, когато изключваме разума и освобождаваме място за подсъзнателните емоции, свободните асоциации и интуицията.

Представете си любима картина или преживяване и се съсредоточете върху усещанията ви в този момент. Сега заменете горната картина с неприятен спомен или случка. Какви физически усещания се появяват в тялото ви? Колкото по-често правите това упражнение, с изненада ще отбележите, че физическите усещания в тялото ви в подобни моменти се повтарят, съвсем не са случайни и имат своето точно значение.

Щом сте усвоили добре горното умение, може да тествате интуицията и за някои ситуации от ежедневието. Отпуснете тялото и ума и формулирайте ясно въпроса, който ви вълнува и на който бихте искали да получите отговор. Сигналите, които ви дава тялото, докато сте отпуснати и съсредоточени върху конкретна ситуация, са всъщност тихият глас на интуицията. Колкото по-добре се научите да ги разпознавате, толкова по-добре ще ви служат те и в напрегнати моменти.

Друго упражнение, което се препоръчва за развиване на интуицията е просто да се опитвате да разпознаете цветовете на колода карти за игра. Но не чрез налучкване, а отново като се съсредоточите върху сигналите, които тялото ви изпраща. След няколко месеца редовно практикуване на тази „игра“ ще забележите как сетивността ви е значително по-развита и може да ви служи в редица по-комплицирани ситуации.


В кои случаи да се доверим на интуицията?

Глупаво би било да пилеем ценен дар като интуицията за незначими въпроси и събития. А и някак неестествено е да се допитваме до вътрешния си глас си за въпроси, като „Дали да отида на служебното парти идната събота?“. За щастие, интуицията се появява в най-важните за нас моменти: когато сме на кръстопът и когато най-много имаме нужда от помощ. От нас зависи, дали ще се вслушаме в нея и ще я превърнем в наш най-ценен съветник. По-добър съветник от най-добрия ни приятел или роднина, защото признайте си – дори и да ни мислят доброто, и те грешат в преценката си понякога.

Рационалност или интуиция?

Развиването на интуицията далеч не означава, че тя е на път да измести разума. Едва ли може да очакваме епидемия от спонтанни, но безразсъдни решения. Едно е сигурно обаче - ние се отличаваме от останалите животински видове именно по наличието на мисъл и тази мисъл е решаващ фактор и пръв наш помощник за редица ежедневни предизвикателства, с които се сблъскваме. Колкото и логични и рационални същества да сме обаче, ако някога, стоейки на прага на важно решение в живота си, вътрешният ни глас се опитва да ни подшушне необичайна алтернатива на дълго премисляно наше намерение, то не е лоша идея да му се доверим.