Чувството, че си неудачник
 Изпрати
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо дали е само субективно усещане или факт, по-важно е пагубното му действие. То срива самочувствието, лишава от онази вътрешна хармония, която ни прави удовлетворени от живота си хора.
Вероятно по-парадоксално изглежда, когато това усещане е в противоречие с качествата на личността. Причината е, че става въпрос за вътрешна самооценка на постигнатото, на начина ни на живот и на това, как точно се чувстваме. То може да идва от възможностите, които е имал човек в определен момент, но ги е пропилял. Най-често заради грешен избор. Младежът, който завършва училище с отлична диплома, има на практика пред себе си почти всички възможности - безброй варианти за бъдеща професионална и лична съдба, контакти с интересни хора. Грешният избор може да го превърне в неудачника, който не работи онова, което го влече и за което се е готвил с хъс. Или да се окаже слабо котирана професия във финансов план. Докато друг избор на житейския кръстопът би му осигурил престижна работа, просперитет, независимост.
В друг случай външно всичко ни е наред, но отново усещаме неудовлетворение от живота си. Тогава това чувство е сигнал, че не сме щастливи. Че нещо зад видимата фасада куца и имаме голяма емоционална липса.
Как приемаме събитията, може да зависи и от гледната точка – житейският провал за едни е прилично позициониране според други. Определя се от ценностната система, от целите, мечтите и потенциала на личността.
Може и наистина човек да бъде неудачник – всичко, с което се захване, неминуемо да се проваля. Причини разни – лошият късмет, слаб характер или е просто некадърност. А понякога комбинация от трите. Лоша съдба е да загубиш в ранна възраст много близък, но ако това ти е алибито да се пропиеш напълно, като и преди си залитал по алкохола, къде е вината? В следствие на алкохолизма загубваш добра работа, здравето ти е съсипано, молиш за пари всеки познат. Жертва на обстоятелствата ли е този човек или просто сам си е съсипал живота?
Вероятно повечето хора са имали периоди, когато са се чувствали провалени. Нещата не се получават, всичко удря на камък или пък се намират в някакъв застой, който им се струва убийствено вечен. Няма как човек винаги да е все успяващ и оптимистичен. Обикновено има и от двете.
Как да се отървем от смачкващото чувство, че сме неудачници? Добре е първо да се вгледаме в себе си, да си направим равносметка, защо се чувстваме по този начин. Понякога отговорите са на повърхността, друг път само изглежда, че е така. Човек има лошия навик да се самозалъгва. Правилно поставените въпроси към самия себе си помагат да се намери истинският отговор. След като минем този важен етап, следва действеният. Необходима е промяна и тя трябва да се изразява в дела. Ако сме неуверени в себе си, добре е да си поставяме малки постижими цели с повишаваща се сложност. Така ще придобием самочувствието, че можем. Ако сме силен характер, но просто сме изпаднали в дупка, не е изключено с един замах да направим голяма промяна в живота си – да сменим работата, града, държавата.
Има и втори вариант. Понякога, по ред причини – ангажименти към близките, понапреднала възраст, човек не може да промени нищо в живота си. А чувството, че е неудачник, го яде отвътре и го съсипва. Тогава просто трябва да се приеме реалността, каквато е, да се види положителното в ситуацията и да се избягват безплодните терзания. Звучи примиренчески, но това може да ни съхрани и направи щастливи с онова, което имаме. В противен случай буксуваме на едно място, отрицателните ни мисли са насочен навътре към нас и ние се самоунищожаваме.
Висш житейски пилотаж е способността да приемаме онова, което не можем да променим, да имаме смелост да променим онова, което можем и мъдрост – да ги разпознаем. За да не преминем живота си с чувството, че сме неудачници!
|
Коментари
2013-04-29 #7  taylar човек се чуства така когато е сам без приятели на които да разчита да се упре да сподели тажните моменти
2013-01-31 #6  Десислава Ив. Симеонова Аз имам подобен проблем... Все ми се струва, че не съм достатъчно образована. Две висши..., а пак не съм само-/уверена.... Проблемът ми е в главата  , зная го, ама няма измъкване. От две години, да речем, съм убедена, че съм супер страхлива - едно от най-омразните ми човешки качества... И по-гадно, и по-зле... - не съм се усещала. Мдаа-а.
2011-06-10 #5  Цвети Алекс, трябва да ти кажа, че много се разсмях, като прочетох поста ти  ))) В интерес на истината аз особено много държа на правилата за правопис и пунктуация. Обожавам запетайките, пълния и непълния член, а разни казуси като "расна" и "раста" са ми обект на задълбочен размисъл, често и диалектични дискусии с разни познати и непознати  Но понякога си пиша както си ми харесва, обичам и търновския диалект и тези, които ме познават и във ФБ, го знаят много добре  ))) Просто тук съм си у дома си 
2011-06-09 #4  Инна Георгиева Ами да, защо да искат всички да са победители. Тя тази корона има отговорности и болка 
2011-06-09 #3  Alex Цвети, много сладурски коментари правиш, но защо тенденциозно пишеш неграмотно, не разбирам.
2011-06-09 #2  Цвети сичкото е от семейството, ниската самооценка ни внушават ето такива себеусещание - на загубеняк или победител. после е иситнска битка да се пребориш с тез правилно и неправило образи, дето пак оттам идат в най- голяма степен. няма как растем с това, те формират сичко в нас от деца. после обаче трябва някоя и друга битка, някой друг белег, някоя друга скъсана обеца, дето си си закачил сам и сам си формираш тез образи. но без тях не може. то това си е морал ( навътре ) и светоглед ( навън ).
но не всичко могат и искат да са победители, това също го знам.
2011-06-09 #1  Инна Георгиева Ако спрем да изграждаме образи на правилно и неправилно ще избягаме много лесно от подобни състояния.
|
|
Вторник 17 Май 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Най-трудната борба
Животът е низ от усилия, справяне с предизвикателства или крушения. Най-трудната борба обаче не се води...
 Коремните преси вредят на гръбначния стълб?
Коремните преси, лицевите опори, клековете - това са основните упражнения за добра форма, всеизвестно...
 Грешките, които ни пречат да постигнем целите си
Когато поставяме цели в живота си, е добре да предвидим и малките стъпки, чрез които да стигнем до тях,...
 Масло от мента за облекчаване на алергии и за повече енергия
Маслото от мента е едно от най-универсалните етерични масла. Може да се използва за ароматерапия,...
 Физическите признаци на депресията
В последните години все повече млади хора са засегнати от една от най-незабележимите психични болести...
 Да се научим от Коледа на чудеса!
Обожавам Коледа! Харесва ми как грейва целия град с блещукащи украси и усмихнати лица. Студеният въздух...
 Ски упражнения - Да подготвим краката - II
Кое е първото нещо, което трябва да научим, когато караме ски? Как да падаме!
Падането е неизменна...
 Плодове и зеленчуци в услуга на кариеса
От какво пазите зъбите си? "От сладко", сигурно ще ми отвърнете. А знаете ли, че е добре да не ги “подлагате”...
 Колко вредни са трансмазнините и как да ги разпознаваме на етикетите
Мазнините се съдържат в почти всяка храна, която консумираме. Често пъти ние ги слагаме в графа „вредни“,...
  Бакла - полезният зеленчук в началото на лятото
Баклата е растение от Бобови, един от най-ранните зеленчуци. И макар да е полезен, далеч не колкото зеления...
 Необикновената обикновена леска
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Освен че плодовете и са...
  За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
|