Можем ли да загърбим миналото?

„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с тъга за минали събития... когато страдаме по нещо изгубено или преживяваме наново всичко, което бихме искали да забравим и да оставим зад гърба си, но не можем... Защото онова, което стои в миналото, влияе на настоящето и определя бъдещето ни. Защото вътре в себе си носим отпечатъка на спомените, защото всичко, което сме преживяли, ни е направило хората, които сме сега. Точно това „минало” ни е изградило като личности, променило ни е, направило ни е други. Станали сме различни.


В сянката на спомените

Макар и болезнени, спомените ни са ни скъпи и ако преди сме били щастливи, ни се иска отново и отново да се връщаме към тези отминали моменти на щастие, за да си припомним какви сме били. Ако там някъде са били хора, които сме обичали, но вече не са част от живота ни, спомените са единственото място, на което можем да ги срещнем още веднъж. Ако живеем в друга страна, в миналото можем да открием безгрижното детство в родния град и да си припомним откъде сме дошли... Или пък ако сме преживяли нещо болезнено, искаме или не, все още го носим вътре в себе си, макар и отдавна отминало, все още го усещаме и то ни влияе във всичко, което правим. Понякога това става съвсем неволно и против желанието ни. Ние упорито искаме да забравим, да се отърсим от преживяното, но то продължава да кънти в съзнанието ни и не ни позволява да го заличим, да го изтрием, сякаш никога не е било. Изплува, когато най-малко очакваме и е постоянен нежелан гост в ума ни.

Дори и да се опитаме да избягаме, съзнанието ни ще намери начин да ни върне към отминалите събития и ако някъде там е останал нерешен проблем, той ще ни тормози, ще ни напомня за себе си, ще ни принуждава да се връщаме към него... чрез сънищата, чрез мислите, които ни се натрапват постоянно, чрез тревожността или по всички възможни начини, с които психиката разполага като репертоар.

Ако даден спомен ви се натрапва постоянно, не бягайте от него, не го игнорирайте, а му обърнете внимание и вижте какво иска да ви каже... Може би целта му е да ви предупреди, че не правите нещо, както трябва, че има нещо, които не е наред в настоящето ви и че трябва да го промените.

Много често именно травмите от миналото влияят най-силно. Жертвите на насилие, например, макар и далеч от насилниците си, все още продължават да се страхуват от тях, да не спят спокойно нощем, да носят в себе си страха и травмата от отдавна отминалите събития. И колкото и да се самоубеждават, че вече са в безопасност, една част от тях все още не успява да се справи с миналото и да го остави там, където му е мястото. Тогава се налага сами или с помощта на специалист да се върнем назад, да преживеем наново всичко, колкото и болезнено да е това, защото само така можем да намерим спокойствие в настоящето и да погледнем напред към това, което ни очаква. В тези случаи определящо е не самото събитие, а начинът, по който ние сме го преживели на момента. Колкото по-малки сме били, толкова по-голям отпечатък е оставило върху нас и толкова по-силно ни влияе.

Ако в миналото сме извършили неща, с които не се гордеем, допускали сме грешки и искаме да се променим, бихме могли да го приемем като ценен опит, който сме натрупали и да се връщаме към него не за да се упрекваме, а за да се поучим и да продължим. Все пак важното е, че каквото и да сме направили, имаме желанието да се поправим и имаме своя втори шанс.

За да забравим миналото, да се отърсим от него и наистина да продължим напред, е важно да простим на себе си и на другите, за да не бъдем преследвани от „призрака” на съвестта си, от угризения или от ненужна омраза.
Ако в миналото намираме утеха, тъй като настоящето ни е много по-тежко и не ни харесва, рискуваме да се обречем на живот, потънал единствено в спомени и на практика да спрем да живеем. А времето, тук и сега, ни дава възможността да натрупаме нови случки, преживявания, за които да си спомним утре.