Виното и любовта като отпечатък на страстта

Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник и в суматохата на своето собствено време не отчитаме смисъла на празниците, завещани ни от страстта на предците ни.

В корените на душите ни дишат соковете на предания и легенди за победи, безброй нови начала и страст.

“Не е ли в същността си животът една нестихваща страст?”

Когато подрязваме лозите на Трифон Зарезан поставяме началото на страстта за живот и завъртаме колелото отново - да има, да се роди, да се бориш със стихиите, да откъснеш, да пиеш от страстта, вложена в древния ритуал. Когато попадаме „случайно“ на голямата любов, не е ли това оживяла минала страст, родена още в шепите на нашето детство? Спомен, сън за нещо вече преживяно, събудена жажда?

Нека когато ни спъва тъмнина и прекалена трезвост, студ, да си налеем чаша карамелено вино! Да пием с душата си направо от ручея на звездите, да се докоснем до божественото?

“Какво друго е празникът на виното, нашият Трифон Зарезан - обред пред душата и молитва към висшите сили?”

Любовта е другото име на победата на страстта, но не плътската непременно, а душевната. Питали ли сте се някога над какво тримфуира любовта? Тя е победа над страха - открехваш сърцето си пред непознат. Над мълчанието - споделяш тишината в теб с друг. Над малодушието - изпълваш се със сили и смелост да бъдеш, да си. Любовта, това изгарящо чувство, е стихията, която укротява и най-немирните врагове на доброто.

“В страстта, като в детска люлка, са стаени надеждата за сбъдване и пламъкът на вярата. ”

Погрешно разделяме любовта от страстта. Те са взаимно свързани в една непрестанна игра. Взаимно утоляващи жажда и събуждащи нова. И пак те, като отражение на целия ни свят, са победа над тленното и дребнавото. Над това, без което можем, и над това, без което изглеждаме по-истински и по-човечни.

На 14-ти февруари всеки ще е свободен да избира кое да празнува с целия трепет и въодушевление, на което е способен. Ще избере сам начин да събуди страстта, да не й даде да си отиде с отминаването на датата. Защото не става дума за борбата между два празника, две традиции - това е привидното, злободневното.

“Става дума за това как страстта за живот може и трябва да победи.”

Приказното трябва да победи прозаичното, светът отново трябва да е чудно място. И споменът за този празник да не ни напуска, за да не ни напуска страстта.