Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лична история: Как се възстанових след развода



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала силно преувеличена, но тогава я усетих напълно – та това е цял, отделен семеен статус. Бездушно издаващ поражение, провал, депресия, проси съжаления...Ако някой ме питаше: „Омъжена ли сте?”, аз имах два избора за отговор. Дългата версия: „Бях млада, срещнах хубаво момче и се влюбих, но допуснахме времето и грижите да ни отдалечат, не се грижехме един за друг, но си разменяхме обиди или мълчание и любовта ни умря. Останалото е следствие, но да, дори след развода, аз все още се чувствам омъжена” Не давах тази версия, а кратката: „Бях, но се разведохме.” А понякога дори забравях за развода и машинално ограждах на семеен статус – „омъжена”.

Трудното, истински трудното идва заради детето. Виждам него в очите й, маниерите, които ме разсмиваха в него, с тъжна наслада забелязвам у нея. Толкова е трудно да се разделиш с някого, а да виждаш умаленото му копие всеки ден. Тъгата, която я обзема внезапно, оставя дълбоки дири в и без това изораното ми сърце. Детето няма вина, опитахме заради нея, но само стана по-зле. Когато решихме, изпитахме облекчение. Мина бързо и лесно, ние двете останахме в нашия си дом, а той е на квартира. Опитва се да събере и той живота си наново. Защото той наистина продължава, без да ни пита, искаме или не, трябва ли или не. И единствената ни възможност е да продължим с него. Не заради детето, заради себе си.

Кога започнах да се съвземам след развода

Когато се прибрах една вечер, дъщеря ми беше на гости у приятелка, и открих, че тишината и самотата ми харесват. Искам да изпълвам пространството с моите си звуци, без да се притеснявам той какво мисли, той какво ще каже – ако увелича музиката или изпия сама една бутилка вино. Свободата от това, което толкова време ме е потискало, изби с пълна сила една ледена февруарска вечер. И докато детето остана да спи у приятелката си, аз изпих една бутилка вино съвсем сама и танцувах до полунощ на любимата си музика.

Когато видях, че детето е щастливо така, с това положение на отношенията ни, защото отчаяно искаше ред. Разделихме се прилично и тихо, говорихме с нея, колкото можахме, въпреки нашата собствена обърканост. Знаех, че я товарим с нашите периоди на мълчание и караници. Сега тя е еднакво спокойна с мен, както и с баща си. Получава вниманието ни, а времето с нас е поделено според предпочитанията й. На рождения й ден, този най обединителен семеен празник, на който си припомняме историите от раждането, първите мигове на детството, беше весело и без да лицемерничим, бяхме прилични родители. Сега тя е по-щастлива от преди.

Когато преоткрих приятелите си. След развода те се разделиха на две – тези, които останаха с него и тези, които останаха с мен. Дори това се дели след раздялата. Една част се радваха, друга смятаха, че съм си виновна, трети просто продължиха, без да ме съдят. С времето те се отсяха сами. Обичам вечерите „по женски”, когато мога да бъбря, без да си мисля, той какво ли прави през това време, дали ще срещна неодобрението му по-скоро, отколкото че съм му липсвала през това време. Обадиха ми се приятели, които отблъснах след брака, намерих нови и контактите с всички тях ме правят все по-самоуверена.

Когато видях как той също преминава през същото. Несръчността му в магазина, когато трябва да пазарува за вечеря, плащането на сметките, домакинстването – всичко това, разказано от детето. Ризите недобре изгладени, когато се срещахме, сенките под очите му. И за него не беше лесно, и той се бореше за нов живот. Дори когато го видях случайно с друга, успях да се зарадвам. Нищо, че мина доста време, преди да се осмеля аз самата да погледна и помисля за друг мъж.

Когато родителите ми свикнаха с мисълта, че дъщеря им е разведена. С тях беше много трудно, те последни разбраха цялата драма и не го приеха добре. Дълго време поддържахме пред моите и неговите родители имиджа на идеалното семейство и криехме майсторски пукнатините. Понякога погледът на майка ми се задържаше по-дълго върху мен, тя е предчувствала, че нещо става, но нямах смелостта да бъде искрена с тях. Но го приеха и ме подкрепиха, когато видяха, колко по-щастлива съм така. За което им благодаря. За тях това е голям удар, имат друг морал и ги разбирам.

Когато усетих, че напълно разполагам с времето си и това ми харесва. Да, ние винаги се търсим – мъже и жени, винаги ще имаме нужда да се намираме. Но и времето сам е безценно. Не ме срам да излизам сама на вечеря, да вземам маса за един, да резервирам единична стая и сега освен с време, разполагам с бюджета си изцяло за мен и детето ми. Това ме прави още по-мотивирана в работата, вместо да се оплаквам, че парите все не стигат.

Когато открих с изненада, че въпреки моите 42 години, все още съм привлекателна за мъжете. Когато ме гледат с възхита, привлечени от моята самоувереност. Смених прическата си, отчасти – стила си на обличане, подмладих се. Заради нея се интересувам от модерна музика и кино, нови заведения и хотели. Смехът ми се върна, станах по-открита и честна към мъжете – нямам време вече да се залъгвам и да гъделичкам нечие самолюбие. Достатъчно ценна съм си сама за себе си да допусна това отново. Първата ми среща след развода мина кошмарно, бях изгубила навици да флиртувам, да се смея на шегите и да бъда остроумна с мъжете. Сега дори смятам, че не ми се налага. Нека който ме харесва, да ме харесва каквато съм. Приех цинизма си като тайна парола, заради която открих много мъже като мен.

Не ме разбирайте погрешно – винаги ще ми е мъчно, че бракът ми се провали, но не смятам това време за изгубено. Та ние имаме толкова спомени, любовни мигове, имаме дете. Но това не е вече мой личен провал. Това дори не е и провал, а стечение на отношенията ни и се радвам, че го разбрах сравнително рано, преди съвсем да остареем и да се чудим н е трябваше ли по-рано да го сторим. Исках да споделя това с повече хора, които може би се чувстват по този начин и не знаят как да се отърват от усещането за провал, за пропадане. И е трудно да се споделя тогава, но има нужда от утеха.

Разведена съм. И ми харесва да е така, засега.

Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
· 4 неочаквани места за първа среща
· 8 старомодни навика от романтичните срещи, които трябва да върнем днес
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Влияе ли тестостерона при мъжете на успехите им?
· Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
· Днес празнуваме Деня на бащата
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Mитът за любовта от пръв поглед е развенчан
· Да храниш птиците... и любовта
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Събота
1
Октомври 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За таткото - с любов
Замисляли ли сте се какъв образ има таткото в очите на децата ни? Как ние възприемаме партньора си в...
Как да изберем безопасно детско колело?
Карането на колело е сред любимите занимания на децата. То е забавление, физическа активност на открито...
Любима или Мамо?
„Моят мъж нищо не може да направи сам! Дори да си сипе ядене от тенджерата” – се оплаква моя приятелка....
Не обичам детето си... - I
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която...
Дневник за вашето семейство - II
Другата част от вашият дневник се отнася за бъдещето, всичко, което е текущо и е хубаво да бъде отбелязвано....
Хората „без емоции“
Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Емоционална подкрепа
При всяка емоционална криза на моя приятелка ми се иска да имах диплома от Харвард по психология. Само...
Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме...
Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
Всеки минава през тежки моменти в живота си. Някои от тях обаче, са далеч по-тежки от други и не се преживяват...
Бебе слингът - практичен и полезен
Слингът е познат на много народи и родители по света, макар и не конкретно с този термин. Посредством...
Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
Да посрещнем студената есен с топлина в душата
Безспорно в живота на всеки от нас има наистина ужасяващи моменти. Няма как да избегнем трудностите и...
Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
Естетическият вкус на децата
Има особен тип деца, които винаги изглеждат добре. Те са добре облечени от главата до петите, носят уместни...
Светът на силно чувствителните хора
„Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката" - Ницше Има много хора,...
Бременност на квадрат - I
Закъсняваща менструация, тест, две чертички. Всичко е ясно – вече сте бременна. Преглед от гинеколог,...
Играчките на децата по света
Вашите деца получиха ли мечтаните подаръци? За Коледа, за рождените им дни, стараем се да ги направим...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Очаквания срещу реалност в първи клас
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше...
Кратък речник на съвременния родител
Ако сте били родители преди примерно седем-осем години или това е първото ви дете вероятно сте изправени...
Голямото семейство и малките ми ритуали сутрин
Имам четиричленно семейство. Всеки е с различен график и има различни изисквания сутрин. Малката не иска...
Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, никога не се печели от това… - Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка! Действието...
Кризата на 30-та година - II част
Трудно нещо може да те развълнува Купонясването на 20 години и на 30 съвсем не е едно и също. През младежките...
Ти и приятелите му
Често срещана ситуация – имаш нов приятел, харесвате се и всичко е както трябва. Първата среща с неговия...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook