Нуждаем ли се от равноправие?

За последното столетие жените постигнаха големи успехи що се отнася до равноправието между половете. Вече свободно можем да учим, да работим, да гласуваме и да бъдем избирани. Но заедно с това се появиха нови проблеми, които и до днес остават неразрешими.

На теория, на книга, в речите на политиците равноправието е нещо прекрасно. Но на практика си има своите подводни камъни. Да започнем с това, що е равноправие в България? Когато жената работи наравно с мъжа, получава по-малка заплата, но когато се прибере у дома я очакват за „релакс” всички така наречени женски задължения – готвене, почистване, грижа за децата. В резултат на това рано или късно достига до пълно изтощение и си задава логичният въпрос: „Какво ни донесе равенството между половете – повече права или задължения?

Половите стереотипи вчера и днес
Да, в много аспекти положението на жените се е променило към добро. Вече сме по независими, свобoдни, уверени в собствените си сили, но заедно с това се променя представата и за самите нас, както и отношенията ни с другия пол. Във въздуха витае някаква чудовищна неопределеност и загуба на собствената идентичност – вече нито жените, нито мъжете знаят, как е „правилно” да се държат. Например, когато започваме нова връзка винаги си задаваме неловкия въпрос – да си разделим по равно сметката или да оставим кавалера да плати. И дали в първия случай няма да обидим мъжкото му достойнство, а във втория, да ни обвини в меркантилност.

Докато в миналото всичко е било ясно – жената е слабо и зависимо същество, затова е необходимо да бъде защитавана, обгрижвана и обезпечавана. Но какво поведение да имаме днес, когато не само работим, но и заемаме ръководни длъжности или управляваме собствен бизнес? Получили сме право да действаме в тези сфери, където преди е властвал само силният пол, затова се е наложило да развием някои типично мъжки качества (лидерство, решителност, хладнокръвие, конкурентен дух), а това променя класическият сценарии в любовните отношения.

Мъжете също са в интересна ситуация. Свикнали да доминират, сега те търсят нови начини да се докажат като от своя страна развиват женски качества (дипломатичност, умение за компромиси, усет към хората). Това, което се случва в момента с право може да се нарече трансформация на половите стереотипи, но тъй като все още не е приключила няма изградели нови модели и норми на поведение, включително и вътре в семейството.

За хубаво ли е това или за лошо – никой не би могъл да каже, но е факт...които често води до недоразумения. Парадоксът е, че ние жените, макар да сме усвоили правилата на мъжкия свят, копнеем да се отнасят с нас като с нежни и крехки същества. Дори се възмущаваме, когато мъжът ни хлопне вратата под носа или безучастно гледа, как мъкнем тежък куфар. Продължаваме да искаме той да плати сметката в ресторанта и да осигурява семейството. Също има и не малко мъже, които предпочитат жена им да се грижи повече за дома и децата, а не да внася пари в семейната хазна.