Подозрителността – кошмарният трети в двойката
 Изпрати
Подозрителността в двойката е истински трън в отношенията, който боде и не дава мира. Тя торомози първо и най-много човека, разяждан от подозрения, а той от своята страна неволно или напълно съзнателно – своята половинка. Разбира се, това е криза на доверието или направо пълната му липса.
Подозрителността превръща единия в полицай, който следи, наблюдава, анализира другия. Устройва му капани, събира мними и истински доказателства, прави изводи. И обвинява – директно лице в лице или само на ум, разкъсвайки се от мъчителни вътрешни диалози.
Подозрителността, трябва да признаем, може да е оправдана, както и да бъде напълно лишена от основание. Ала за всяко нещо винаги има причина. Дори и при неоснователната подозрителност. Коренът й може да е в по-освободеното държание на партньора, докато представите на половинката му да са доста по-консервативни. В този случай става въпрос за различно възпитание, характери и модели на поведение. В основата може да е ниска самооценка и произтичащото от това усещане за непрестанна заплаха, че може да загубиш любимия човек. Понякога подозрителността е породена от негативен минал житейски опит, който, ако бъде надживян и усещането ще бъде преодоляно. Напълно е възможно да става въпрос за патологична подозрителност или намираща се на границите на нормалното – тогава нещата са наистина страшни, а трудността идва, когато трябва обективно да се прецени дали наистина случаят е такъв.
Ала и на човека, изпълнен с подозрения, никак не му е лесно. Адът е вътре в него. Още повече, че има гранични ситуации, при които е почти невъзможно да се прецени дали подозренията са основателни или не. Даже могат да са едновременно и абсурдни, и тревожни. Докато спи, мъжът до теб произнася името на ваша обща позната и бълнува, че я обича. Какво е това? Просто неконтролиран сън, идващ от нищото? И нима можем да сме отговорни за нещата, които сънуваме? Понякога те са толкова абсурдни и дори противоположни на реалността. Или това е знак за скрито привличане или направо издава тайната връзка между двамата? Много често гранични ситуации си остават само такива, ала това е идеалната благодатна почва, на която вирее подозрителността. Защото дори и когато се окаже основателна, тя е минала първо през периода само на леки съмнения и нещо витаещо във въздуха. А пък появят ли се и фактите - че твоят човек е неверен, крие или директно лъже за финансови разходи, прави тайни от теб планове за живота си, от които ти си изключен, това вече е съвсем друга пиеса. Има проблем и то голям.
Подозрителността обаче е нещо по-различно. Тя жонглира по много тънката нишка на възможното и вероятното, на недоказани предположения. Тя виси в безтегловността между да и не по отношение на твоите или неговите подозрения, клатушка се като махало, без да дава окончателен отговор. И тъкмо в тази неустановеност на ситуацията е най-голямото мъчение. В един момент обладаният от подозрения предпочита пред тази неяснота всичко друго, дори и потвърждение на най-лошите му предположения – само отговорът да е категоричен.
Обикновено за подобни случаи казват, че най-доброто решение е откритият разговор между двамата. Единият директно поставя въпросите, които го мъчат. И после? Очаква отговори. Лошото е, че това трудно работи, защото срещу голи подозрения отсрещната страна обикновено отрича – отрича възмутено, когато всичко е плод на чуждата фантазия, отрича вероятно още по-крайно, когато партньорът е уцелил в десятката, но няма никакви факти, които да сложи на масата. Привидно парадоксално, когато човек е заподозрян в действия, който и през ум не му минават, е възможно да се държи много по-нелепо и неубедително – просто, защото попада безкрайно неподготвен в ситуацията. Господин или госпожа подозрителният търси отговора между редовете – в жестове, мимики, изтървани думи при този уж разговор на истината.
Подозрителността между двама е кошмарният трети, който застава между тях. Да, трима са много в подобна конфигурация, ала и никой от нищо не е застрахован в този живот. Най-добре е, разбира се, да избягваме да се вкарваме в подобни сюжети, а ако все пак попаднем, спасението е скоро да намерим отговора на терзаещият ни въпрос дали е да или не. Дългото заседяване посредата е изтощително и нездравословно. Когато отхвърлим подозренията си, да е окончателно и без да затаяваме нищо. Когато се потвърдят – идва въпросът с много повишена трудност: „А какво правим оттук нататък?“
|
Коментари
2011-09-13 #3  Марияна Михайлова Подозрителността е ужасно нещо! Липсата на доверие също! Дано не ви сполетява, защото доверието се губи за минута, а не може да се върне отново с години...
2011-08-29 #2  Инна Георгиева Подозрителност, ревност - все форми на някакви страхове и чувство за собственост. Много хубаво си го казала Светле "Адът е вътре в него."
2011-08-29 #1  Цвети сещам се за ""дом за нашите деца" и ролята на слабаков, там с бабата цвята - колко години не и простил, подозирайки я в изневяра, защото си загубила едната обеца и провалил живота и на двамата. накрая намери обецата в кладенеца, а жената неподвижна веч. отрова е това, не е живот, камо ли любов.
|
|
Сряда 9 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Детските конфликти - да се намесим ли?
Ние сме добри родители. Поне се стараем. Защитаваме децата си и правим всичко възможно те да са добре,...
  Женските сълзи – сила или слабост
Ние жените плачем от болка и радост, от обида и самосъжаление, от премного чувства и от техния недостиг....
 Съвременните баби и дядовци
Времената са динамични, а възрастните хора се приспособяват най-трудно. В различна степен - някои от...
  Книгата – най-добър приятел
Много родители се оплакват, че децата им не проявяват ни най-малък интерес към книгата. Те четат с неохота...
  Обичам двама!
Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които не са попадали в подобна ситуация ще отговорят...
 Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
 Излизане по женски
В излизането по женски има особено очарование. В чисто дамския формат сме сто процента волни и истински....
  Липсата на цел
Възможен ли е смислен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този начин, но тогава това е съществуване,...
  Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
  8 стъпки към ореола - II
4. Липса на време и желание за детска любов.
Отдалечаване от ореола -6
„Мамо, мамо, искам да те цункам!...
  Бебе слингът - практичен и полезен
Слингът е познат на много народи и родители по света, макар и не конкретно с този термин. Посредством...
 Егоизмът няма място в спалнята
Сексът несъмнено е важна част от всяка връзка и не би трябвало да се срамуваме да говорим открито за...
 Може ли умната жена да бъде и мъдра в любовта?
Каква е разликата между мъдрата и умната жена в една връзка? Коя би била по-щастлива в любовта? Кога...
  Лошите навици, които прехвърляме на децата
Ще започна тази статия така: Смятах, че дъщеря ми е твърде малка и не разбира още нищо, докато не стана...
|