Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да, вечерям сама



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? "Вероятно е на среща и са й вързали тенекия", мислите си. Храни се, пие, не поглежда нервно часовника и не гледа към вратата. По нищо не личи, че събеседникът й е в тоалетната или пуши отвън. Изпитвате ли съжаление към нея?

Недейте, тази жена или мъж вероятно са последните представители на един изчезващ вид – комфортните с това да бъдат сами в компанията си. Независимо, дали е ресторант, където акцентът пада върху добрата храна и качествен разговор, или бар – където се оглеждаме често за бърза свалка или просто купонясваме.

Днес живеем твърде свързано и споделено. От нас се иска да се забавляваме, да запълваме време - с хора, думи, преживявания. Социалните мрежи, интернет и другите канали за задочно общуване непрекъснато ни подканват да показваме колко добре си изкарваме в компания. Споделяме снимки, отблязваме се в някое модерно заведение или изискан ресторант. Да не си помисли някой, че не сме интересни или забавни или, Опази Боже, че скучаем. Скуката е най-голямото проклятие и на реалния живот. Но тази споделеност и свързаност са привидни, защото са маска, зад която крием страха си да останем насаме с мислите си и да погледнем в себе си. Пазим се, съпротивляваме се на самотата, запълвайки живота си с празни разговори, телевизия и други начини да загубим времето си, да загубим живота си.

Но да си сам, не означава, че си самотен.


В оставането сам не се крие непременно самота, защото е въпрос на избор, а не е онова страшно чувство, което те обсебва. Да избягаш за малко от шумотевица е, защото ти така си избрал, а не защото усещането за самотност те е обзело и доброволно се изолираш. И ако ти се пие коктейл или хапва вкусно в този момент, когато искаш да си насаме със себе си - защо да робуваме на предразсъдъците или на страха, че някой би ни погледнал със съжаление.

Имам един приятел, който често повтаря: "Говоря си сам, защото поне за малко искам да си поговоря с интелигентен човек". В този смисъл да вечеряш сам или да изпиеш едно питие сам има своите предимства:

По-лошо от липсата на компания е лошата компания. Много често се преструваме, че се забавляваме в голяма компания. Защото това се очаква от нас. Но това да е далеч от истинското ни чувство - изнервени, истерични, фалшиви. Ами, ако нямате необходимост да се видите с някой наистина близък да си кажете разни хубави и важни неща, или не се налага по някакъв повод – понякога е по-добре да се усамотите поне за час – два.

Какво да кажат необвързаните? Сигурно имат доста истории за неуспешни срещи, през които са си мислили: "Защо не съм сама, а съм принудена да слушам този глупак?" Страхът на някои жени да не прехвърлят определена възраст и да им лепнат етикета "стара мома" понякога снижава критериите им и много от вечерите им са провалени, вместо да постоят сами с чаша вино и уверени в себе си, всъщност да са много по-привлекателни.

Голият обяд. Ами не разполагате с много време и искате да вечеряте или обядвате, не искате на крак, не искате „за вкъщи”, искате нормално, в добра обстановка. Чудесно тогава! Едно хранене с компания отнема повече време, ако не разполагаме с такова, нима ще ядем нездравословни съмнителни храни от улицата или ще се храним в пластмаса? Това е времето, отделено просто за хранене, без излишни приказки и суетене.

Време за себе си. Много рядко днес, наистина. Купили сте си току-що любимото списание, нова книга и излизате в обедна почивка. Откажете поканите на колегите за общ обяд и почетете на спокойствие. В същата ситуация може да пазарувате онлайн, да влезете в социалната мрежа или да сърфирате из интернет, без да се натъквате на неодобрителни погледи, че игнорирате нечие присъствие.

Барът – тази житейска наблюдателница. Не само в баровете, но и в ресторантите има бар, зад който се вихри някой барман. Да седиш сама на бара е цяло усещане - в него има хем нещо съблазнително, хем нещо недостижимо. Да седнеш там има невероятни предимства и перспективи за наблюдение на ... живота. Дали ще си поговорите с бармана - неизчерпаем извор на житейска мъдрост или ще творите - да попишете или порисувате - времето и мястото ви принадлежат изцяло.

Неочакван бонус – барманът. Да, много заведения са прочути и харесвани заради барманите си. Те често са привлекателни фигури не само заради външния си вид (евентуално), но и заради едно рядко професионално изкривяване – житейската мъдрост. Повечето от тях са се нагледали на какво ли и кого ли не и подобно на таскиметровите шофьори, показват завидни качества на психолози и обикновени злободневни мъдреци.

Сама жена на обществено място крие един риск - нежеланата компания. Преди да предприемем мерки по отстраняването й, трябва да си дадем сметка дали наистина искаме. Ако човекът, който се опитва да поведе разговор, има приятно излъчване, а ние сме необвързани и привлечени, може би не е толкова лошо да пофлиртуваме. Но ако действително искаме да сме сами - директният подход е единствения верен. Помолете учтиво да ви оставят насаме и подчертайте категорично, че не искате компания. Всеки опит за игрички, лъжи тип: "Приятелят ми ще се върне всеки момент" или високомерно държание, могат понякога да ни докарат истински беди.

Направихте ли вече планове за довечера? Аз бих излязла сама в новия ресторант, който мернах на път към вкъщи. Имам семейство и куп задачи, но имам и нова книга, която бих започнала в приятна обстановка, в един кратък отрязък от време, далеч от тях.
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Жените днес · Силната жена ·
Коментари
2015-10-27 #2
Дан
Аз ям сама в ресторант само когато съм на командировка. И се усещам, че гледам по съседните маси, където седят двойки или групи, които споделят момента и усещането, забавляват се. И разбирам, че аз съм там, само за да свърша работа - да се наям, а не защото ми е приятно. И, макар това да е по- добрата грижа за душата и тялото ми, в сравнение с яденето на паркинга или в стаята на хотела, пак ми е някак напразно..... Нали се храним не само с храната и със сетивата си? Нали споделяме ...храна, усещане, удоволствие...? Блазе им на тези, които могат да се насладят и да се чувстват доволни на самотна вечеря в ресторант. Аз още се уча.
2014-10-01 #1
Десислава Ив. Симеонова
Хареса ми статията. Аз правя така, понякога - особено ако съм на служебно пътуване, независимо къде; в София всичко ми е разграфено, най-вече след 17.30ч
Сама отидох на море във Варна през август 1999г, размишлявах, четях, запознах се с интересни хора... На следващия месец се омъжих, за човек от родния ми град (с когото не бяхме разменяли и дума до тогава).
Благодаря на Господа, това е първото от трите най-прекрасни решения в живота ми.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Бъди!
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Жените днес · Силната жена ·
Сряда
31
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме...
Проблемът „много критични родители“
Всеки родител иска най-доброто за детето си. В старанието и себераздаването не рядко той стига до крайности....
Как да (не) кръстим децата си
Изборът на името е една от най-сладките и трудни отговорности на бъдещите родители. Името е за цял живот...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Еко съвети в очакване на бебето
Днес почти всяка сфера в живота ни е свързана със стремежа към щадящо околната среда поведение и начин...
30-годишният девственик
Вероятно и вие сте попадали в тази ситуация– запознавате се много приятен, но малко срамежлив мъж. В...
Революционерът Джейми Оливър
Джейми Оливър – световноизвестният готвач, публична фигура и активист за здравословно хранене, е инициатор...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
Колко и как да споделяме истината с децата?
„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето.”...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Злоядото дете - II част
Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни...
Как да научим детето на търпение?
“Децата не са в състояние да си представят промяна, която не могат да видят.” – Рей Бредбъри ...
Детската любознателност - началото на самостоятелното мислене
Децата са любопитни по природа и как иначе - те имат нужда от това любопитство, за да опознаят заобикалящия...
Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
Валдорфската педагогика - прозорче към детската същност
„Да възприемем детето с уважение, да го възпитаме с любов, да му дадем свобода.“ – Рудолф Щайнер Наред...
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
Ф. М. Достоевски за децата
На детето може всичко да се каже — всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а...
Ще ти кажа нещо... II
Защо пазим тайни? Има хора, които просто обичат да се обграждат с мистериозност, а има и такива, които...
Скъпи, ще си имаме дете
„Любими мой, ще имаме дете!” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето щастие,...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Празнична депресия
Всеки има различно отношение към празниците – повечето хора се радват, но има и такива, които не особено...Ако...
Бебчо идва! Какво е най-нужно да закупя за бебето?
В морето от информация в интернет, в търговската мрежа, съвети на приятели и познати, много вероятно...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook