Дама в лъскави доспехи – и преди, и след 8-ми март
 Изпрати
Която от вас получила карамфил, получила, която не... нищо – догодина ще се сетят. Еуфорията има изумителното свойство, като те напусне, да те оставя по-празна и отпреди. Ето че домакинството си иска домакинята, децата-майката, шефът-служителката, а мъжът-жената. Карамфилът увяхва, както и нашето повишено самочувствие като жена, която празнува това, че....е жена. Кога на токчета, кога в овехтял анцуг, отново сме изправени пред важната задача: да крепим световното и домашното равновесие!
Ние, жените наистина сме голяма работа – желаем да получим нещо, но не си го поискваме. Тайно се надяваме шефа да ни даде новия проект, но единственото явно нещо, което правим, е да понасяме дебелашките му шеги.
„Много е вкусно, трябва пак да го сготвиш” – са думи, които искаме да чуем от мъжа до себе си, след като половин ден сме ровили в Интернет и още половин приготвяли ястието, което той унищожава сякаш сме му сервирали тройка кебапчета с гарнитура. Обаче, единственото, което правим е да му донесем бира, защото мача започва. И разбира се да сме благодарни, че поне не ни пошляпва, като мъжа на Марчето от горния етаж.
Въпреки нелеката бременност, трудното захранване и безсънните нощи край леглото на нашето дете, не продумваме дума, когато с чувство за срам пред приятелите си, то ни изтиква от стаята - същата, която сме направили специално за него.
Изпълнили сме своя съпружески, майчин, служебен дълг, но в крайна сметка? Кой да спечели уважението на околните вместо нас самите? Някоя бойна феминистка може би, някоя друга кауза? Вероятно е удобно да обвиним ориенталско-патриархалния модел, в който са възпитани родителите ни и в който самите ние сме расли. Да го обвиним, пък да си го изтърпим.
Дали червеният карамфил е подкуп, признание или извинение за останалите дни, в които не ни забелязват? Дали наистина можем всичко? Да се терзаем ли, че сме изпуснали тържеството или че сме си взели болничен заради детето. Дали е редно да осъждаме приятелка, че само работи и няма деца, въпреки добрата кариера. Или да завиждаме на домакинята, която не и се налага да работи и в събота, но която вегетира в собственото си домашно съвършенство. Имаме ли проблем и той ли е в основата на нашата неудовлетвореност?
Мили дами, имаме проблем! Със самочувствието. Ами я да се погледнем в огледалото. Това на стената и това в нас. Колко време мина от последното ходене на фризьор, козметик? Кога отидохме на екскурзия/ бар/ ресторант/ кафе по женски или сами? Кога си купихме книга, билет за концерт театър, за да си освежим възприятията. Кога се почувствахме красиви и желани за последно?
Ами я да се качим на кантара. Този в коридора и този в нас. Кога успяхме да се натоварим толкова. Кой ни каза, че трябва да се доказваме постоянно, на всички житейски фронтове, да сме „домакини в кухнята, кучки в леглото, дами в обществото”, толкова роли, които сами си наложихме.
Ние сме като рицар с позахабени доспехи. Нашето крехко самочувствие са нашите бляскави доспехи. То трябва да бъде лъскано, поддържано, да се носи гордо. Но не да заслепява, а да се огледат околните в него и да оценят по достойнство човека вътре. Същият човек, който сам се цени достатъчно, че да не се хвърля във всяка битка. А не е лошо и да се оставим да ни помогнат, дори и да не стане както искаме. И така, мъжът да сготви вечерята, дъщерята да си изглади полата, някой друг да остане след работно време и да напише седмичния отчет.
А ние да си поизлъскаме доспехите и да сме блестящи, каквито заслужаваме да бъдем. Заради нас самите.
|
Коментари
2015-07-18 #7  Васил Калчев Брей, като чета коментарите, оставам с впечатлението, че има мнооого неоценени и необгрижвани жени. 
2012-03-09 #6  Наталия Мариова Браво, Цвети, много хубава статия.  И много вярна.
В съвременния свят жената действително има и изпълнява много роли и се превъплъщава в какво ли не, за да се адаптира и впише навсякъде. Понякога това е наистина много уморително. И макар чиниите да са идеално измити, къщата да блести, а жената да изглежда като че току-що е слязла от корицата на някое списание и по нищо не напомня на жената, която само допреди половин-един час е фучала из къщи с парцала в ръка и мигом се е преобразила, за да не остане и помен от домакинската й визия... но накрая колкото и прекрасно да изглежда и колкото и да се е "излъскала", тя просто е скапана. И вместо да се тръшне да си почине като хората, тя влиза в следващата роля на неустоима съблазнителка и тепърва започва една от най-важните й задачи - да бъде ЖЕНА в истинския смисъл на думата. Не тази, която чисти, не тази, която приспива деца, предава проекти в срок и ходи на фризьор в обедната почивка, а на неустоимата, красива и все още съблазнителна дама, която да омайва мъжката половина на човечеството, въпреки че денят й е преминал на скоростни обороти. И че утре я чака още един такъв. И ако наистина е дама и държи да неустоимия си чар, тя ще направи всичко възможно да го скрие от очите на всички, които й се възхищават, без да знаят колко точно й коства. И да, тази жена заслужава да има празник, поне веднъж в годината. 
2011-03-09 #5  Цвети Именно, и всичко започва точно в началото - първия работен ден, началото на съжителството( не на връзката! ), в най - ранните години на детето. Ако още оттогава не се въведат някакви правила, отношения и привички, няма за кога 
аз и казах на оназ"лелка", че тя може да не изглежда като лелка, всичко е до самоуважението, "ма то на тез години какво мога да направя". Ако разсъждаваш така пораженчески, няма да как да стане. Имаме един такъв вътрешен стереотип, който да спазваме, някакъв поведенчески и мирогледен код, насаден и предаван на поколенията, но мисля, че нещата задобряват  . Ще се научат, ако ние ги научим
2011-03-09 #4  Инна Георгиева "имам чувството, че любовта, красотата, всички хубави неща са само за младите и красивите, за нас, "лелките" никой не си спомня".
Вътрешният конфликт идва от това, че често искаме да "си спомнят" за нас по точно определен начин - с точни параметри на това как си представяме, че някой си спомня за нас.
п.с. Ако трябва да погледнем фактите в големия процент - жената е била права. Поради ред причини - най-вече /но не само/ вътрешни 
2011-03-09 #3  Iskra За съжаление на нас жените още от малки ни се внушава, че трябва да бъдем търпеливи и да чакаме един ден да ни забележат (без значение дали става дума за мъж, деца или шеф). Да, ама не. Когато се превърнеш в част от декора на дома или офиса, когато не изказваш мнението си и не защитаваш позицията, няма как някой да реши, че трябва да се съобразява с теб или да цени усилията ти. Та ако ума неуважение, вината е и в двете страни.
2011-03-09 #2  Цвети бел. авт.
знам, че има много измежду читателките, които се поддържат - както външността си, така и духа си, които са уважавани съпруги, майки, служителки, че дори и шефки. По- скоро става дума за едни симпатични жени по на средна възраст, които може да са нашите майки примерно, и от които сякаш никой не се интересува. Една такава ми каза един ден - "имам чувството, че любовта, красотата, всички хубави неща са само за младите и красивите, за нас, "лелките" никой не си спомня". Направо ме уцели право в сърцето. 
2011-03-09 #1  Ренета Така е!
|
|
Неделя 4 Юни 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Как да представим Коледа на децата така, че те да схванат смисъла й?
Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене...
  Влюбена в измислен образ
Да се влюбиш в измислен образ е една от самоизмамите, които сами си устройваме. Обикновено сполетява...
  Отгледай уверено дете - II
По- голямото дете отвътре.
При по- големите деца ( 4-7 г ), които вече чувствително разширяват социалните...
  Сама, с дете, търси любов
За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат...
 Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
  Трудностите като нови възможности
Искаме ги или не – трудностите са неизбежна част от житейския ни път. Те са негов естествен спътник,...
 Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
 Сватбата на най-добрия ми приятел - I част
Напук на всички твърдения, че истинско приятелство между мъж и жена не може да съществува, фактът си...
 Най-глупавите причини за раздяла
Да се разделиш с човека, когото обичаш, е едно от най-трудно преодолимите събития в живота ни. Понякога,...
 Не обичам детето си... - II
Прекалено рано
Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
  Какво искат да виждат мъжете в нас?
Непрекъснато четем анкети на тема “Какво харесват мъжете в една жена?”. Отвсякъде ни заливат с проучвания...
 За предразсъдъците без гордост - I
„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен...
|