Нос Добра надежда

Много се говори за благотворителността и за големите благотворителни организации. Толкова много и противоречиви неща, че към благотворителността хората са започнали да се отнасят или с тотално пренебрежение, гледайки на на нея като опит за измама или като към призиви, които толкова често чуват, че не знаят къде и на кой точно да отвърнат.

Това, за което не се шуми толкова е индивидуалният принос на всеки и самата основа на щедростта и благородството. Под една или друга форма благотворителността е част от живота на всеки. Да твориш благо не винаги е свързано с големи парични средства, но винаги опира до едно обикновено човешко дело: да отвориш истински сърцето си и да подадеш ръка, когато почувстваш, че трябва.

Има случаи, в които хората просто дават и гледат набързо да се отърват от неясното си чувство за вина, появило се при узнаването за някоя благотворителна инициатива. Сякаш доброто дело може просто, ей така, да се купи. Естествено, че тези хора допринасят да благородната кауза, но подобно “отчуждаване” в последствие води и до това, че същите тези хора не се интересуват дали парите са попаднали по предназначение или не, как се е развила кампанията. Понякога се оказва, че вместо средствата им да помогнат на някого в нужда, са отишли съвсем не където трябва. Незаинтересоваността е и една от причините за измамните кампании да продължават да съществуват.

Благотворителността е щедрост. Хората не са равни във възможностите си и тези, които чувстват, че могат, помагат. И дума не може да става за вина, когато не можем или просто не сме в състояние да помогнем. Дари или ако в момента не можеш отмини с чисто сърце, за да си в състояние да продължиш и да можеш да си полезен, когато ти дойде времето, а не изхабен от угризения и претръпнал. Благотворителността не бива да се приема като изкупване на вина или някакъв вид вселенска индулгенция, а напротив, като участие в кръговрата от добрини.

Понякога си мислим, че това, с което можем да помогнем е незначително и ще бъде капка в морето, но не е така. Дори и да помогнем с малко, важна е моралната красота на това което правим и факта, че подаваме знак, че там някъде има много звезди от доброта, готови да помогнат. Този особен тип връзка е оздравявяща и вдъхновяваща и за двете страни.

Обвързването с кауза или инициирането на някаква кампания са подходящи за тези, които се чувстват достатъчно силни и готови да се заемат с такова голяма и отговорно дело. Записването в доброволческа организация или просто помагането по време на благотворителни събития или дейности с уменията, които имаме и искаме да отдадем отново е част от щедростта.

Има и други начини да помагаме, освен с пари - с дрехи, физически усилия, храна, вещи и с всичко, което смятаме, че ни е в повече и можем да подарим . Коренът на тези помощи е един и това е съпричастността. Съпричастността такава каквато е в сърцето ни и точно толкова, колкото чувстваме, че можем да дарим - нито повече, нито по-малко.

Най-същественото при благотворитерността е, че тя е и отговорно нещо. Когато се убедим, че това което даряваме ще послужи на благородна кауза, ние довеждаме собственото си благородство докрай и се отнасяме разумно и истински към дарението си. И накрая, няма такова нещо като незначително дарение, всяка подадена ръка е сигнал за добра надежда.