Страничните доброжелатели

Преминаващи камиони и коли, хилтито, с което разбиват асфалта по време на ремонт, човешката глъчка – това е обичайната какафония, в която ни се налага да живеем. Но, съгласете се, каквито и дразнещи и неприятни звуци да чуваме около себе си, детският плач е най-трудно поносим от всичко. Има хора, които с десетилетия работят в заводи с изключително високо ниво на шум, без това да разстрои нервната им система, докато дори не особено силен детски плач е способен да ги изкара извън кожа. Просто така е устроена човешката психика. Плачът, писъците, на беззащитно същество се възприемат като опасност за живота му. Повечето мъже намират изход от ситуацията като просто се отдалечават от източника на дразнещия звук, възрастните хора бързат да споделят опита си, жените се опитват да помогнат, а мърморковците неодобрително клатят глава или се възмущават. С други думи, малко са тези, които остават безучастни.

Пред очите на всички
Макар че, на пръв поглед изглежда точно обратното, децата рядко капризничат без причина. Може би мъничето е огладняло, студено му е, уморено, иска да му бъде обърнато внимание или погледът му е привлечен от неустоима играчка или друга вещ. Да се предугади евентуалната причина, преди изострянето на ситуацията, е особен майчински талант. В някои случай той е вроден, но в повечето случаи се учи с опита. Например, ако се налага дълго да чакате пред лекарският кабинет, вземете нещо, с което детето да се забавлява или не излизайте на дълги разходки без количка, ако мъникът едва от скоро се е научил стабилно да ходи.

Но да се предвиди всичко е невъзможно. За тези случаи е нужно да владеете цял арсенал от средства срещу крясъци, с които да отвлечете вниманието на детето от желаната играчка или развлечение. Този метод е особено ефективен за децата до 4-годишна възраст, но изисква много фантазия и изобретателност от ваша страна, защото за да спрете детските сълзи никога не бива да се повтаряте.

Да се съобразявате ли с околните
Ако въпреки всичките усилия обаче мъникът се разреве горко по средата на улицата, без значение, колко хора ще обърнат глави, не нарушавайте своите принципи на възпитание. Често неуверените майки, засрамени от вниманието на околните, са готови на всичко, само и само детето да замълчи. Едни се опитват да го надвикат, заплашват го с Торбалан или буквално се опитват да му запушат устата с ръка. Други, напротив – веднага са готови да угодят на прищявката му, независимо, че влиза в разрез с принципите им. В неефективността на първия метод ще се убедите още на момента, защото детето ще закрещи още по-пронизително, а на вторият – по време на следващата разходка. Да отстъпите на мъника в такъв момент, означава да го подтикнете към нова истерия. Та нали, щом предният път този метод е сработил, значи и сега ще получи желаното.

Какво друго не бива да правите? Да засрамвате детето и да му казвате, че всичко го гледат и му се смеят. То и без друго е разстроено и тези думи съвсем няма да го успокоят. А освен това, подобни фрази, насадени през детството, карат вече порасналите хора да се влияят прекомерно от общественото мнение.