Страничните доброжелатели II

Ще ви дам един съвет...
Когато детето продължи да плаче, неминуемо се появяват доброжелатели и съветници. Всъщност, те винаги дебнат от някъде и забележките им могат да ви застигнат дори в съвсем безоблачна обстановка: „О, не го носете в това...(слинга), ще го задушите!” или „Облечете го това дете, крачетата му ще измръзнат”. Болшинството хора в нашата страна обичат да дават съвети и смятат, че всички трябва с благодарност да се поучат от опита им. Има ги и винаги ще ги има, въпросът е как вие ще реагирате на подобна реплика. В правото си сте да ги игнорирате, да обясните вашата гледна точка, да се пошегувате, да доведете забележката им до хипербола, да отвърнете, че не им е работа, но нуждаете ли се точно в този момент от допълнителен скандал или конфликт? Каквото и да е вашето решение, не притаявате агресия или обида. Помнете, че до вас е вашия мъник и той долавя много точно емоционалното ви състояние. Изобщо е безсмислено да преживявате забележките на страничните хора. Те не са професори по педагогика и сами са допускали множество грешки при възпитанието на собствените си деца.

Ако въпреки това, не можете да се освободите от раздразнението към чуждите съвети, замислете се, дали причината не се крие в ниската ви себеоценка като майка. За да се почувствате по-уверена четете повече книги и материали за родители, обменяйте опит с компетентни майки, не се притеснявайте да задавате въпроси и имайте самочувствието, че вие най-добре знаете, как да възпитавате детето си. Помнете, че никоя майка не е съвършена, но е единствена и най-обичана за своето дете.

Поглед от страни
Когато сме от другата страна на бариерата и наблюдаваме чуждите семейства, често забравяме, че не бива да даваме оценка на поведението им. Всички деца и ситуации са различни и да натрапваме собствените си възпитателни възгледи, е най-малкото нетактично.

Кога все пак трябва да се намесим? Има случай, когато дори да зачитаме личните граници на другите, не бива да оставаме безучастни. Например, когато над детето се извършва тормоз или пък самото то издевателства над животни. Но и тук има тънкости. За да бъдем полезни, трябва да действаме правилно. Ако родителоят е изпаднал в агресия, забележката ни само още повече ще го разпали и гневът му ще бъде стоварен с още по-голяма сила върху най-лесната мишена – детето. Затова и при възрастните, най-ефективна е тактиката с отвличане на вниманието. Реплики от типа: „Кажете ми, моля ви, къде е улица еди-коя си?” могат за секунди да извадят родителя от състоянието на афект, в които е изпаднал. Само не отминавайте мълчаливо смятайки, че всички има право да раздава шамари на детето си и това не е ваша работа. Та нали цялата тази агресия ще се върне към вашето мъниче, когато някой ден започне да общува с тези деца.