Как да разберем какво се случва с децата в училище?

Училището е истинско приключение и един нов свят за децата, където те се сблъскват с първата важна промяна в живота си, първите задължения, приятели и разочарования. Всяко дете има своя индивидуалност, интереси, таланти и е напълно нормално, ако има затруднения с някой от предметите, ако се нуждае от малко повече време и усилия, за да подготви домашните си, да възприеме нов материал. Ако детето не може да се справя с темпото на другите деца, често това е причина то да се чувства напрегнато или потиснато.

Комуникацията със съученици и преподаватели също оказва огромно влияние върху психиката на децата, тяхното поведение и справяне в учебния процес. За съжаление, много деца стават жертва на тормоз, притесняват се да споделят с родителите си и ежедневно трябва да преживяват стреса от подигравки от другите деца от една страна и да се справят с неразбиране от учителите от друга.



Шансът да получим реална представа за това, задавайки въпроса „Как беше в училище днес?”, е минимален и почти сигурно осигурява отговори с по една дума като „добре” или „нормално’’. Ако искаме да добием ясна представа за това как се справят децата, какви са емоциите, вълненията или притесненията им, е добре да си послужим с по-ангажиращи въпроси, които ще ги предразположат към искрени и обрисуващи ситуацията в училище отговори.


Как можем да започнем разговор:

Кое е най-доброто нещо (най-якото), което се случи в училище днес? (или какво е най-лошото (кофти) нещо, което се случи в училище днес?)

Какво те накара да се засмееш днес (стана ли някакъв майтап днес)? Разкажи ми.

Ако можеше да избираш, до кого би искал/а да седиш в часовете? До кого не би искал/а да седиш? Защо?

Кое е най-хубавото място (най-яко) в училище?

Кажи ми има ли някоя странна дума, която чу днес? (или има ли нещо странно, което някой каза?)

Ако позвъня на преподавателя ти довечера, какво ще ми каже той/ тя за теб?

Как помогна на някого днес?

Някой помогна ли ти днес?

Можеш ли да ми кажеш едно нещо, което научи днес?

Кога беше най-щастлив/а днес в училище?

Кога ти беше най-скучно?

С кого от съучениците си би искал/а да играеш в междучасията?

Ще ми кажеш ли какво добро нещо се случи днес?

Кои думи преподавателят/преподавателката използваше най-често днес?

Какво мислиш, че трябва да научиш/направиш по-добре в училище?

Какво мислиш, че трябва да учиш/направиш по-малко в училище?

С кого от класа мислиш, че можеш да бъдеш по-мил/а?

Къде най-често играеш през междучасията?

Кой е най-забавният в класа ти? Защо той/тя е толкова забавен/на?

Ако можеше да бъдеш на мястото на преподавателя за един ден, какво би направил/а?

Ще ми разкажеш ли за три ситуации, когато използва химикал.цветен молив/маркер днес?

Има ли някое дете, което да има нужда да прекарва повече време на открито?

Ако можеше да смениш мястото си с някого в класа, би ли го направил/а? С кого? Защо?



Децата може и да се преструват, но искат да разказват, искат да са важни техните неща и за вас. Умират да позират, но всъщност искат да си обяснят нещата. И може би трудно, но рано или късно, те ще споделят. Стига интересът да е искрен и да е постоянен. Тези хитри въпроси ще помогнат на децата да разкажат за ежедневните си впечатления и емоции, без да се чувства притеснени. вкарвайте техния жаргон. От вашата уста може дори да прозвучи готино и смешно. И постоянствайте, без да досаждате. По този начин ще можете да разберете за техните училищни неволи и моменти на радост, за малките разочарования или притеснения. Бъдете търпеливи и изслушвайте техните разкази, насърчавайте ги с малки допълващи въпроси без да ги притискате. Нека бъде като една забавна игра между вас – така детето ще изгради навик да споделя, а вие от своя страна ще сте готови да предприемете правилните действия, ако усетите, че нещо не е наред.



Когато детето споделя, не забравяйте:

Емоционалното здраве на децата е много по-важно от оценките и изрядните домашни.

Не насилвайте според ваши критерии и не сравнявайте вашето дете с останалите.

Отчитайте собствения му напредък в ученето и комуникацията.

Винаги подхождайте с любов, уважение и разбиране и към най-дребните техни драми. Не сравнявайте с вашите. За тях те са също толкова значими.

Слушайте ги внимателно, това са вашите деца, всичко е важно.