Бисексуалността

Съгласни ли сте с изречението “Всичко е позволено, ако ни носи удоволствие и не пречи по какъвто и да било начин на хората около нас”? И дали, ако разсъждаваме по този начин, всъщност не си разрешаваме твърде много удоволствия, без които можем и които не са ни необходими, за да бъдем истински щастливи? А дали не правим определени неща просто, защото са наложени като мода? Замисляли ли сте се някога, бихте ли влезли в интимни отношения с човек от вашия пол? Не, сега няма да говорим за хомосексуалността. А за онова, което ни кара в един момент да погледнем със сексуален интерес към собствения си пол и дори да спрем да подбираме партньорите си според пола. Бисексуалността- генетична предопределеност, сложна психическа “нагласа”, мода или любопитство, което в последствие може да се превърне в начин на живот?


Мнението на учените

За древните гърци и римляни е било напълно естествено да изразяват своето сексуално привличане както по отношение на мъжката, така и на женската красота. Защо в днешно време да си „би” е абсолютно неестествено и как всъщност стигаме до там?

Твърди се, че при бисексуалността не можем да говорим за някакъв вид генетична предопределеност, както е при хомосексуалността. Бисексуалността донякъде е свободноизбираема, тя е в резултат на сложен психически механизъм. В рамките на нормалното е до определен етап в живота си да се определяме като хетеросексуални, а в последствие да проявим интерес и към собствения си пол.
Някои учени описват това “състояние” като време на ориентиране т.е. ние сме „би”, докато не стигнем до хетеро- или хомосексуалността и не се спрем там.
Други учени обаче, оспорват това твърдение, заявявайки, че бисексуалността е самостоятелна форма на сексуална ориентация.
От третата страна пък са онези, които са на мнение, че изобщо не може да има такова понятие и че става дума за вид скрита хомосексуалност.
Има и психолози, които работят над хипотезата, че всички хора имат малко или повече бисексуални “наченки”, а сексуалната им ориентация се развива с течение на времето - в едната или другата посока или пък в двете едновременно.

По принцип можем да заявим, че понятието бисексуалност се свързва по-скоро с жените. Взаимоотношенията между представителите на слабия пол са доста по-освободени и по-близки. Жените си споделят повече неща, разменят си дрехи, помагат си да се облекат, понякога дори ходят на разходка хванати за ръце. Всичко това показва някак доста по-размитата “граница” помежду им. А и няма защо да се лъжем, че сексът между две жени е определян като нещо много по-приемливо и красиво, отколкото този между двама мъже- той е по-често критикуваният, осъжданият и пораждащият твърде неприятни асоциации у много мъже и жени.


Може ли бисексуалността да е проблем?

В действителност човек сам определя как ще живее живота си и никой не би трябвало да му налага някакви чужди разбирания и морал. Въпрос на индивидуално усещане и на чисто психическа нагласа е това, дали можем да се почувстваме привлечени от собствения си пол. Доста често е и резултат от определени изживявания в детството ни. И все пак съществува една много проста закономерност- колкото повече се стараем да изявим нашите “двойни” наклонности, толкова по-вероятно е да сме такива просто, за да се откроим, да се покажем като различни, да се впишем в някаква модна вълна дори. И обратното. Ако съзнаваме своята двойна сексуалност, но не я изтъкваме, по-вероятно е тя да е нещо, от което не можем да избягаме. И не трябва и да си го налагаме. Въпреки постоянните спорове и дори откритото заклеймяване на хората с различна сексуална ориентация, тя едва ли може да бъде чак толкова страшен порок или проблем. Всъщност няма нищо по-хубаво от това да изразяваш чувствата си към любимия човек, независимо от пола му. Но е хубаво да се замислим и за онези случаи, в които чисто и просто единствено любопитството, скуката или липсата на някаква различна емоция, ни водят до това да потърсим ласки от собствения си пол. А това едва ли е “решение” на “посивялото” ни ежедневие. Макар, че винаги можеш да опиташ...Въпросът е дали след това няма съвсем да объркаш себе си. Защото понякога причината да стигнем до такъв вид сексуално общуване е някаква емоционална травма, психическа нестабилност, раздяла.

В интерес на истината бисексуалността е проблем само тогава, когато не можем да се задържим с един партньор, а му изневеряваме постоянно с човек от нашия пол. Тогава със сигурност трябва да се замислим, дали пък тази би всъщност не е по-скоро скрита хомосексуалност. Иначе бисексуалните могат да изграждат също толкова здрави връзки, колкото и хетеросексуалните, стига да намерят подходящия партньор, независимо от пола т.е. моногамността не е нещо непознато за „би” хората.

Сексуална лудост или просто дълбоко вкоренен в нас проблем, свързан с детството ни или може би с някоя психическа травма вече в зряла възраст? Никой не може да даде на сто процента еднозначен отговор. Едно обаче, е значимото- всеки има право да обича онзи, който сам избере. И, ако любовта е над всичко, ние нямаме право да съдим, когото и да било. Да осъдиш за лъжа, кражба или убийство няма нищо общо с това да “накажеш” някого заради сексуалната му ориентация. А и нека не забравяме една много важна подробност. Доказано е, че около 450 вида животни понякога осъществяват хомосексуални полови контакти. Какъв е изводът ли? Всеки го знае. Че явно е в природата ни да пожелаваме “неща”, които не са общоприети. И все пак- най-важното е ние да ги приемаме за себе си и те да нямат пагубно влияние върху живота ни. Защото и в бисексуалността, като навсякъде, си има граници.