Уверените деца не са случайност, а резултат на възпитание

Никой не притежава рецептата за идеално родителство. Вероятно то е сечение на авторитет с емоционалност, да знаеш кога да натиснеш детето да е упорито, да опита отново, да не се отказва и кога да го оставиш да следва импулсите си. Вероятно то е някъде между стремежа да си любящ и подкрепящ, да обгрижваш и вътршеното превъзмогване да го пуснеш да опита само и да направи своите грешки. Но всички родители се лутаме в тази неизвестност, пълна със съмнения и вини, с една-едничка цел - да отгледаме емоционално стабилни, самостоятелни и уверени в себе си хора.

Уверените деца си личат от далеч. Те излъчват храброст и борбеност, те се вслушват критично в думите на възрастните и сами извличат ползата им за себе си. Такива деца не се боят да се изложат, обичат предизвикателствата и новите неща. Те знаят дълбоко в себе си, че има някой там, у дома, който мисли за тях, който говори с тях и който ги слуша, но който иска да ги вижда свободни и щастливи.

Поощрявайте усилието, независимо от резултата. Всъщност няма значение дали детето ще успее в това, което прави, или не. Като големи приемаме загубите, защото знаем за олимпийския принцип, защото знаем, че всяка грешка е урок, защото не се знае кога затворената врата не е прозорец към друга пътека. Е, след като го осъзнаваме, защо не предадем този опит на децата си. Важното е, че те влагат страст и старание и е важна тяхната освобождаваща потенциала им сила.

Нека се упражняват и се стараят да са по-добри в нещо, без да го превръщате в състезание и без да оказвате натиск. Още един навик, ориентиран към процеса, а не към резултата. Днес децата са нетърпеливи и бързо губят концентрация, но животът ще изиска някой дена да останат в нещото и да го довършат. Да бъдат по-добри, да се развиват. Накарайте ги да видят задоволството от доведеното до край нещо. Да видят неговата цялост и да почувстват гордост от себе си. Похвалете особено много тогава.

Нека решават проблемите си сами, но не отказвайте разговор с тях. Детските проблеми са толкова големи и важни за децата, колкото са нашите в света на възрастните. Но ние никога не можем да се поставим на тяхно място, ние не можем да намерим решенията на техните малки драми. Те са там, те са в ситуацията, те имат ресурса. Затова нека ги оставим сами да стигнат до решение - когато са се скарали с приятел, когато трябва да поправят оценка или друго важно тях нещо. Но ако виждаме, че се потискат и са фрустрирани, не бива да ги оставяме сами.

Не им натрапвайте поведение за възраст, в която те не са. Независмо, дали ни се иска да се държат като по-зрели или вярваме, че още им е рано за някои неща, а те са готови. Нашата перспектива, какво е редно и какво не, ги осакатява те израснат или да запазят невинността си. Децата понякога изглеждат големи физически или стават каки и батковци, но те имат нужда да пораснат според менталното и емоционалното си развитие, в среда с техни връстници.

Оставяйте ги сами да се предизвикват. За едно дете да направи салата е достатъчно трудоемко и ангажиращо занимание. Ако то прояви желание, независимо дали е момче, или момиче, нека го направи. Може да отнеме време, може да не е както трябва, но това е неговото нещо за момента. Не бива да изпускаме нито една възможност те да се включват в домакинството и в семейните ритуали. Това дава увереност, че те са част от общност и че техния принос се цени.

Никога, никога не го критикувайте публично. Това не означава да се прехласваме по всяко техно мигване, но достойнството е еднакво уязвимо и на 5, и на 15 и на 55. Нищо не се постига с публичното критикуване - детето се затваря, натрупва негодувание, отдалечава се от вас и става все по-неуверено, защото повече хора са станали свидетели на "провала" му.

Не драматизирайте притеснението си. Думите, изречени с тревога, в началото на тяхно действие, означават, че подценявате възможностите им и не бихте искали те да рискуват, защото са некомпетентни да се справят. След действието обаче задължително ги похвалете и тогава можете да изразите и своите емоции: "Притеснявах се, когато се качи на най-високата пързалка, но ти показа, че можеш да се пуснеш от там без проблем" или "Цял ден мислих за теб, когато беше на екскурзията, но сега съм щастлива, че всичко е минало добре и е било толкова забавно".

Поощрявайте детето всеки път, когато иска да опита нещо ново. Няма нищо по-красиво от ентусиазирано дете на прага на ново начинание. Нещо, което е гъделичкало любознателността, мобилизирало е силите му, освободило е цялата скрита енергия. Децата са много борбени и много силни, те не се двоумят, нямат притеснения и задръжки, когато са в нещо, което ги вълнува дълбоко. Окуражавайте това. Защото тази смелост в тях да опитват нови неща трябва да се запази за цял живот. И ако в такива моменти то не получи подкрепа, и като възрастен ще се съмнява в себе си много повече.