Естетическият вкус на децата

Има особен тип деца, които винаги изглеждат добре. Те са добре облечени от главата до петите, носят уместни аксесоари, обувки и според възрастта им. Имат сякаш свой стил - нито инфантилен, нито като на възрастни. Такива деца ни гледат от списанията, от красивите семейни фотосесии. Те просто излъчват добър вкус. А той идва не от другаде, а от нас, родителите.

За да създадем добър естетически вкус у децата си, не е е задължително да харчим много пари или да робуваме на марки – знаем, че марковото не винаги е по-доброто, ако не умееш да изразяваш личния си вкус и да съчетаваш според него.

Някои ще кажат: „Та те са просто деца!” Да, такива са и носят детски дрехи и обувки, но това не означава безвкусно и пошло от поредния китайски завод (не че големите fast fashion марки не ги шият на подобни екзотични места). Не означава, че трябва да се задоволяваме с каквото има, носят всички или каквото е модерно по магазините.



Жизнената среда на децата

В началото започнете с меки, платнени играчки с приятен дизайн и хармонични цветове (за по-добро развитие на зрението - сменяйте с контрастни). По-нататък, когато възрастта вече позволява, избирайте дървени играчки. Обикновено те са по-добър дизайн, по-трайни, а и повечето са дидактически и развиващи много умения. Играчките от "магазин за 1 лев" и магазини с китайски стоки са с лошо качество, нерядко съдържат вредни пластмаси и оцветители. Заложете на естествени материали и дори ръчна изработка на кукли, камиончета. По-малко играчки, по-развиваща игра.

Детето играе край нас - да му осигурим условия

Когато обособявате детска стая или кът, поинтересувайте се от дизайна. Да обзаведеш детска стая с въображение и стил не е нужно като да е излязла от каталог на дизайнерско студио. Достатъчно са красиви цветове – не само синьо, розово или зелено с оранжево. Има много „нови” цветове – мента, корал, дори пастелно кафяво и бежово. Не трупайте много играчки и дайте път на по-сдържаното и по-качественото, за сметка на кича. Това важи за всеки предмет от бита на детето - столче за кола, количка.

Дрехите и личният стил

От най-ранна бебешка възраст се започва - евтино, достъпно и грозно. Бодита, ританки с огромни кичозни апликации в крещящи цветове и безумно остарели модели и кройки. Огледайте се, вече има аутлети с детски дрешки, внос директно от чужбина, можете да пазарувате от големите сайтове за каталожна търговия. В секънд хенд магазините се предлагат и нови дрешки. Цените са напълно достъпни, а разликата е огромна. Нека бебетата да са модерни и актуални по световния часовник, а не по кварталната мода. Но има и минаване в другата крайност - малки деца, които носят дрехи като за големи - неудобни, ограничават играта и свободното движение, ограничават детското в детето и го превръщат в умален възрастен. А за това също си има време.



За по-големите момичета и момчета от предучилищна и училищна възраст (докато не започнат сами да избират и купуват дрехи) нещата са по-сложни. От една страна те много се влияят от другите деца – а в повечето случаи това е масовата мода. От друга това е изпитанието, в което ще се затвърди вкуса на детето. Този вкус ще е основата на техния личен стил като зрели хора, независимо през какви влияние минат през пубертета.

Относно ценностите и модата:

Дрехите изразяват личността - те не служат за изтъкване на благосъстояние.
Никой не може да бъде съден заради дрехите си, но те също говорят за човека.
Независимо от модата, добрите материи и качественото производство винаги ще са актуални.
Ако една дреха бъде носена с увереност, ако подхожда на настроението и на вътрешното чувство - няма значение кой какво мисли.

Решение за всяка възраст и случай:

Да пазаруваме заедно. Когато едно дете е малко, ние обикновено му купуваме някакви дрехи и го поставяме пред свършен факт. Дори до доста късна възраст ние определяме и съчетаването им. Но децата имат предпочитания, а някои са дори доста категорични. Съобразявайте се с индивидуалността им и следващия път ги вземете с вас. Дайте възможност, ако не да избира, то поне да обсъдите заедно това, което се предлага – какви са цветовете, как се съчетават отделните дрехи, дали има аксесоари към тях.

И тук можете да провокирате у тях размисли от сорта: „Кои цветове с кои си отиват?”, „Защо не е красиво това с това да се съчетава?” и т.н. за материите, за кройките, за модата. Ако едно дете гради стила си пред вас и с ваша помощ, то няма да се поддава така лесно и на влияние от другите деца, от медиите или от някой модерен ролеви модел. Не се налагайте, а се стремете да разберете детето и модата в училище. Нека то само стигне до стила си, за да не бъдете отблъснати съвсем по-нататък.



Да робуваш на марките и да го навираш в очите на другите е много грозно, особено демонстрирано от деца. За съжаление се случва и коренът на това сме ние, родителите. Външният вид не е основание за превъзходство на едно дете пред друго и не трябва той да е определящ в отношенията им. Когато правите някакви усилия в посока естетично възпитание, това не бива да превръща детето в сноб, а в човек със стил и собствени разбирания. Независимо от модата и стила обаче, добрите обноски, толерантността към различния са далеч по-важни.