Защо умните деца вършат глупости?

„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд съвет.“ - Съмърсет Моъм

Има моменти, когато родителите с изненада се питат защо интелигентното им и съобразително дете е извършило нещо така глупаво – прекалило е с алкохола на някой купон, излязло е с непознат чрез запознанство в интернет, направило си е татуировка след като е казало, че отива на разходка с приятели и т.н. Списъкът със странни и необмислени прояви е безкраен, но истинският въпрос е: защо тийнейджърите, които са много интелигентни, справят се повече от добре в училище и очевидно разбират много от концепциите на възрастните, правят нещо импулсивно и глупаво?

Свикнали сме да свързваме академичната интелигентност или културната грамотност с други форми на интелигентността – емоционалната такава или зрелостта. Според родителите, има смисъл един тийнейджър, който надминава другите си връстници в една форма на интелигентност, показвайки силни резултати в образованието и извънкласните дейности, да бъде добър и в другите ѝ форми. Истината е, че интелигентността сама по себе си не гарантира логическо мислене – логиката изисква набор от умения, които някои хора нямат или просто не използват.

Учените и психолозите в областта на детското развитие са посветили години на изучаване и различни изследвания, за да дадат отговор на въпроса: Защо умните деца вършат не дотам умни неща? Резултатите подкрепят наблюденията на толкова много озадачени родители - че умните тийнейджъри могат да вземат глупави решения, но те не правят това нарочно. Някои части от юношеския мозък се развиват по-късно от други. В мозъка на тийнейджърите, двете му различни части, които контролират мисленето и вземането на решения, растат с различни темпове. Способността за решаване на проблеми или ангажирането в сериозна дискусия може да се появи до 16-годишна възраст. Способността за рационално мислене, обаче, идва много по-късно - тъй като частта от мозъка (фронталният лоб), който контролира вземането на решения, продължава да се развива - до средата на 20-те години.

Разбира се, това не означава, че не трябва да очакваме тийнейджърите да показват самоконтрол, дисциплина и добра преценка. Означава, че не трябва да очакваме те да показват нивото на функциониране на възрастните. Родителите трябва да се опитат да им помогнат, да ги насочат далеч от импулсивни, неинформирани или неразумни решения. Друг важен момент, върху който специалистите наблягат е, че невинаги родителите имат вина за някоя неразумна постъпка на техните деца. Тийнейджърите може и да не притежават добър импулсен контрол, но имат добра памет. Ако редовно обсъждате безопасността и последствията с тях, този разговор ще остане в съзнанието им в дългосрочен план. Не можете да се докоснете до всяко възможно поведение от тяхна страна, но имате възможност да обсъдите много мерки за безопасност.

Кои са другите фактори, които оказват влияние за извършване на неразумни постъпки?

- Влиянието на приятелите – приятелите могат да имат огромен ефект върху вземането на решения от тийнейджърите. Те са много по-склонни да поемат рискове в присъствието на други хора от средата, в която се движат. За съжаление, често децата са подлагани на подигравки и унижение, ако не направят нещо, което връстниците им вършат. Ето защо типът приятели, които детето избере, е толкова важен.
- Хормони – честото усещане на тийнейджърите за неразбиране също е фактор. Новите и мощни хормони, които бушуват в тях имат нужда от време, за да се адаптират.
- Демонстриране на превъзходство пред останалите им връстници – начинът, по който околните приемат подрастващите, е много важен за тях. Често те са склонни дори на глупави или рискови постъпки, за да покажат на приятелите си превъзходство, смелост, различност.
- Погрешни представи за света - погрешните схващания могат да накарат дори добрите хора да се държат зле. Понякога изкривената представа за света около тях, за това, което се харесва и търси, може да повлияе на тийнейджърите да постъпят не както трябва.

Как да реагират и постъпят родителите?

- Споделяйте очаквания, но останете гъвкави – родителите оказват въздействие върху решенията на децата си. Говорете с тях за риска, за рисковете, които те биха искали да поемат и кои от тях да избягват. Изведете ясно последствията от поемането на тези рискове, избори и решения. И в същото време детето трябва да е свободно да споделя, без риск, че ще се провали във вашите очи.

- Не се страхувайте да кажете "не" на ситуации, при които детето ви може да е в състояние да вземе лоши решения. Едно от най-хубавите неща, които можете да направите за детето си през юношеските години, е да наблюдавате местонахождението и преживяванията им, да бъдете приятели в социалните мрежи, без да се месите, но да следите активността им.

- Казвайте "да" на възможности, които биха могли да изградят, както здрави умения за вземане на решения на детето, така и увереността им да правят добри избори (дори ако трябва да стъпите малко извън собствената си зона за комфорт). За един кандидат-студент може да се каже, че може да вземе уверено решение за бъдещето си, но за един седмокласник родителите все още са фактор.

- Бъдете търпеливи – понякога няколко лоши решения могат да бъдат част от израстването. Помислете за себе си, когато сте били на техните години, никой не е безгрешен. Важното е да поставите акцент върху поуката от конкретната ситуация, опитът, който тя ще донесе на децата.

- Продължавайте да давате на тийнейджърите шансове да вземат решения. Няма как просто да ги затворите някъде докато пораснат, да ги изолирате или да се опитвате да ги предпазвате винаги и от всичко. За развитието и израстването им се изисква опит. Единственият начин да се научат да виждат възможните последици от дадено действие е да бъдат в ситуация, когато трябва да вземат решения, които включват възможни последици.

Грешките на децата ни са пътека към разбирането, към зрелостта и преминаването в света на възрастните. Животът е пълен с несигурност и всички ние се учим да се справяме с нея. Бъдете търпеливи, опитайте се да изградите доверие във взаимоотношенията с децата си, една сигурна и пълноценна комуникация, която да им позволи да споделят с вас, да търсят съвет, тогава, когато имат нужда. Бъдете добър пример за тях, подкрепяйте ги да бъдат уверени в себе си, в качествата си, да бъдат свободни да изразяват собствената си идентичност, без да се съобразяват с някакви масови предразсъдъци и модели на поведение сред връстниците им.