Колко е лош лошият успех в училище?

Учебната година отдавна започна и вече не повод за вълнения. Очакванията на родителите към собствените им рожби в началото се движат много оптимистично нагоре, но след първите проверки на знанията им, нерядко следва гласно или негласно разочарование. В нас е дълбоко вкоренен един стремеж детето да е „добър ученик”, като всяка шестица е обект на култ, а всяка друга оценка, различна от нея повод за тревоги и истерични изблици от страна на родителите. Разбира се има и други, за които високият успех в училище не е особено важен, колкото е важно просто изтъркулването на средното образование без особени сътресения. Но и едните, и другите признават, че добрият успех на детето им е повод за гордост, за изтъкване пред другите и дори признание за тях като добри родители.


Какво става когато успехът тръгне надолу?
Без паника. Колко точно е лош лошият успех? Само ниски оценки ли има наистина ученикът? Или са по определен предмет? Може би вие сте в процес на развод или има трагично събитие в семейството? Претеглете всички обстоятелства, дайте си сметка за качествата на детето, неговото ежедневие и приоритети.


Когато е инцидентно.
Може би една слаба оценка се дължи на недостатъчна подготовка един- единствен ден. Децата не са роботи да са еднакво добре подготвени всеки един момент, и те имат добри и лоши дни, дни, в които не могат да се концентрират или когато всичко върви наопаки. Да бъдем честни. Една слаба оценка не е повод за трагедия, важното е да се осъзнае на какво се дължи и как може да бъде компенсирана.


Когато оценките по някой предмет тенденциозно вървят надолу.
От една страна това, разбира се, е най- нелюбимият предмет . За някои е вездесъщата математика, за други – излиянията по литература. Едни не могат да помнят цифри и формули, да „виждат” фигурите триизмерно, други не могат да говорят за чувствата на измислен литературен герой или да гадаят, защо именно това е стихотворната стъпка в творбата. Но и се разбира, че системата ни е такава – от всичко по малко. Детето трябва да осъзнае, че оценките по всички предмети са важни за кандидатстването му по- нататък за това, в което се чувства наистина в свои води. И съответно да се старае повечко в това, което не му е по вкуса. А на нас ни остава да го подкрепяме и при минимален успех в по- трудния предмет.

От друга страна, колкото и да е неприятно да мислим по този начин, ниският успех по определен предмет може да се дължи и на личен конфликт с учителя , който го преподава. Това положение е често срещано, особено при по- големите ученици. Дължи се и на качествата и подхода на двете страни в конфликта, и в липсата на желание той да бъде преодолян и да се възцари поне едно минимално разбирателство, в което да тържествува справедливото отношение. Поговорете с детето си, но го слушайте критично. Децата имат склонност да преувеличават, преекспонират и разделянето на проблема на поне две гледни точки за тях е направо невъзможно. Колкото и да е трудно, можете и да се срещнете с учителя, за да се изясни и неговата позиция. Няма неразрешими конфликти, има неправилен подход към тях. Честно е на такава среща да присъстват двете страни, директорът и вие. Предварително детето трябва да бъде уверено, че може да говори свободно в присъствието на тези трима за него авторитети.


Обща лоша картина, когато слабият успех е по повечето важни предмети.
Обикновено трайно не добрия успех е показател за друго не добро емоционално и психическо състояние на детето, особено ако е в малките класове. Причините може да са различни – поява на второ дете, развод или емоционални сътресения в семейството, проблеми с други деца в училище, тормоз. Необходимо е да се вземат мерки колкото се може по- навреме и да се установи тревожността и потиснатостта на детето, лошият успех е само техен синдром.

И все пак причините за лошия успех може да са съвсем тривиални и да се дължат на обективни обстоятелства, а преодоляването им да подобри и работата в училище:

Удобно и спокойно място за учене – има ли детето обособена зона за учене. Тя включва – удобство за сядане, ъгъл към работния плот, достатъчно светлина, място за ученическите пособия.

Изключете компютъра и телевизора – излишните шумове и движения ще разсейват и без това още буйната детска глава. Ако очите постоянно бягат към екрана, те не могат да се концентрират върху учебниците.

Показвайте му как да учи ефективно – да вади най- важното от материала, да си помага с цветни текст маркери, да записва датите и важните факти. Да не учи наизуст и да има смелост да задава въпроси в час, щом нещо не му е ясно. Ако проверявате с него домашните или го изпитвате, задавайте въпроси така, че да си проличи, че има активност от негова страна, а не наизустяване. Вие имате опита – споделете го с него.

Режим и пак режим – подготовката на уроците трябва да е част от ежедневния режим на детето. Обяд, почивка, уроци, игра ( свободни занимания ), вечеря. Дори и да няма за учене за следващия ден, може да си помогне с друг предмет. Но вашата упоритост в следването на режима е неговата опора.

А какво е вашето отношение към ученето?
Интересува ли ви училищния живот на детето, кога има контролни, тестове, как се движат оценките му във времето, какво е мнението му за училищния живот, кои са съучениците му? Отдавате ли гласно значението, което се полага на тази част от живота му? А може би критикувате някой учител или училищни правила? Не си го позволявайте гласно пред ученика, той ще изкопира вашето отношение и мнение. Уважението към училището, учителите и по- нататък – към книгите, знанието и грамотността се внушава и израства в семейството и никъде другаде.