Бащата и новата му роля

Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато животът на мама се променяше коренно с идването на малкия човек на бял свят, то таткото изглеждаше малко встрани от огромната задача да се отгледа и възпита новия член на семейството, както в ангажиментите, така и в радостите, които я съпътстват. До голяма степен това се дължеше на вкоренения предразсъдък, че децата са чисто женска работа и бащата в най-добрия случай е съчетание от банкомат, финансиращ проекта „БЕБЕ”, мека мебел за катерене или просто мълчалива част от интериора на дневната стая. В това време мама, особено ако става въпрос за първо дете, се учи на родителство, а после успешно го практикува като за двама.

Трябваше да минат години и поколения, за да стане ясно, че тази схема не ощастливява никого в семейството – мама едва диша от умора, татко се чувства изолиран и често напълно ненужен, а детето губи изключително ценен опит от това „присъствено” отсъствие на татко. Ето защо насърчаването на мъжете да участват активно в гледането на детето е от полза за всички. Доводи като „нямам време”, „ изморен съм”, „ не е моя работа” означават, че има спешна нужда от прекрояване на приоритетите. Ако на вас, като майка и съпруга се пада нелеката задача да преборите закоравели предразсъдъци по темата, то ето няколко довода „за” новата роля на бащата, които можете да изтъкнете.

1. Все повече мъже го правят. Това е факт. Неимоверно е нараснал броят на мъжете, които са склонни или вземат майчинство вместо съпругите си. Това вероятно е страничен ефект от кризата, в която често единият от семейството губи работата си и понякога това е бащата, но така или иначе татковци с бебешка количка в градинката пред блока в понеделник сутрин вече ще се срещат все по-често. Тук статистиката водят младите семейства в градовете и такива с по-висок образователен ценз.

2. Бащите, които по една или друга причина (характер, възпитание, дълго очаквано дете) са се включвали във възпитанието на детето, могат да отбележат, че техният наследник се радва на много по-добро самочувствие, умения да учи, успеваемост в училище, желание за изучаване на света и спокойна самоувереност в сравнение с децата на по-консервативно настроени бащи.
Ако татковците са били достатъчно словоохотливи и склонни да обясняват, то децата им също получават добри вербални умения, а създаването на едно положително отношение на детето към самото себе си съвсем не може да е дело само и единствено на мама. Тук има известни нюанси по отношение на момичета и момчета. Ако за малкия мъж таткото е пример за подражание и неговата близост определено създава усещане за стабилност и внушава устойчиви поведенчески модели, то за младата дама бащата е основанието да повярва в своето очарование и да развие чисто женски качества.

3. Бащата е фигурата, която трябва да помогне на детето да се еманципира от затворения кръг мама-бебе. Това е етап от естественото развитие и процеса на откъсване и самостоятелност. Бащинската фигура е призвана да покаже на детето от най-ранно детство, че светът не започва и не свършва с мама, а това, което е извън нея не е задължително враждебно и страшно. Бащата въвежда детето си в света на големите и колкото по-дружелюбно и добронамерено го направи, толкова по-големи са шансовете на детето да заживее като пълноценно и самостоятелно същество. Таткото учи детето как да бъде изследовател, как успешно да се вписва в непозната среда и създава куп други полезни социални умения. Разбира се, така определена ролята звучи доста теоретично, защото поведението на мама също е обект на изучаване и копиране от страна на детето, но когато близките образци са двама, а не един, вероятността от залитане в една или друга посока намалява значително. В този двоичен код природата е измислила механизъм за поддържане на „златната среда” и създаване на най-благоприятните условия за отглеждане на детето.

Ето защо таткото съвсем не е сателитен член от многочисления антураж на детето и фактът, че баба, леля и дядо са на първа линия и готови за помощ, не го прави маловажна фигура. Все пак има доста случаи, в които мама отглежда детето без биологичния баща. Тогава тази роля може да бъде изпълнена както от дядото или чичото, така и от приятел или хора от по-далечното обкръжение, стига да бъдат наистина добронамерени и готови да помогнат.

След всичко казано ролята на таткото наистина изглежда сложна, но всъщност усилията съвсем не са толкова непосилни, а могат да бъдат и истинско удоволствие. Майката може да започне да насърчава таткото още от самото раждане. Храненето с шише, смяната на памперсите и приспиването съвсем не са толкова деликатни задачи, които таткото може да усвои още в онези две седмици отпуск, които се полагат при раждане на дете. Ако решите, че можете да изчакате с включването на бащата в ежедневните грижи, то имайте предвид, че му спестявате гордостта да се справи с още една нова задача. Това освен допълнително самочувствие ще създаде и първата близост между таткото и рожбата. С отрастването на детето игрите на килима в дневната, дори и да изглеждат малко грубички и рисковани според вашите представи, подреждане на кубчета или храненето на домашните любимци ще направят таткото незаменим приятел на детето в игрите. Така той ще се превърне в част от света на детето, както ще се случи и обратното. Съвсем не е необходимо бащата да се отказва от своите мъжки удоволствия. Детето ще бъде неговия най-горещ привърженик в турнира по тенис на маса или в кварталния футболен отбор. Пътуванията заедно, карането на колело или приказката, прочетена от татко за лека нощ са само малки подсказки, които могат да направят от един приятен съпруг и чудесен татко.