Несигурни в любовта

В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна. Вътрешно сме убедени, че днес не е като вчера, макар да няма никаква причина за обрат. Тогава започваме да се чувстваме леко несигурни в любовта на човека до нас. Ставаме напрегнати, търсим знаци за и против, а опитите да разведрим обстановката неловко увисват във въздуха. Кои са сигналите, които ни карат да се чувстваме неуверени в чувствата му, да се терзаем и да страдаме?

Не се докосвате – с причина и най-вече без. Тази безсловесна комуникация е един от най-сигурните сигнали за дълбока близост и хармония.

Не споделяте, не бъбрите в захлас за разни дребни неща. Онова сладко бърборене, при което скачате от тема в тема. Онзи лек неангажиращ разговор, който те прави вдъхновен, остроумен, защото е осенен от магията на любовта. Разговорът, който неусетно преминава в споделяне на най-съкровеното, важното, което дори пред себе си не си имал смелостта да признаеш.

Няма ги смехът и дребните шеги, които са ви страшно забавни. Използването на онези ваши думички и изрази, които само вие си знаете – кодът на влюбените, изтъкан от общите ви преживелици, игри на думи, които сами сте открили и са станали вашият таен език.

Любимият ти отговаря кратко и едносрично. Това създава у теб напрежение, отчуждение, болезнена липса на обичайната близост.

Той е в стаята, но все едно, че го няма. Повече мълчи и това те кара да усещаш духовното му отсъствие, от което ти се свива сърцето.

Съвсем доскоро сте си звънели десетки пъти за всякакви сладки незначителни неща, но сега той цял ден не те е потърсил. За онези любовно-мили есемеси от преди, дори не ти се и помисля. Всъщност много ти се иска ти самата да му напишеш есемес бележчица, която да ви върне назад във времето, но ясно си даваш сметка колко нелепо ще звучи тя в строгата тоналност на сегашните ви отношения.

Неочаквано, в последната минута ти казва, че ще ходи някъде сам или с други хора. На фона на доскорошното ви спонтанно споделяне, това ти се вижда странно. Създава ти усещането, че изведнъж си заела място малко привстрани в живота му, а неговият център е някъде другаде, неизвестно за теб къде.

Изобщо сравненията между преди и сега са натрапчиво-неизбежни и те изобщо не са в твоя полза. Какво можем да направим в тази ситуация?

Вероятността да не се случва абсолютно нищо и всичко да е само в нашата глава, е напълно възможна. Затова не бива да бързаме да досаждаме с искане на обяснения и натякване, че „нещо не е наред“. Изострената чувствителност е наша женска отличителна черта, както и подсъзнателното желание да имаме нови и непрекъснати доказателства за любовта му. Той може просто да е в емоционална дупка, с проблеми на работа или да го мъчи някакво здравословно неразположение, което от деликатност да премълчава. При една дълбока и пълноценна връзка всичко ще се изясни бързо. Ако обаче всичко това продължава твърде дълго, ако знаците се задълбочават, добре е да разговаряте. Обяснете как се чувствате и защо. Ако в разговор не се получава – напишете му писмо, което да провокира живия диалог помежду ви. Ако има причина, която е извън вашите отношения – проблем със здравето, служебни тревоги, вероятността да сподели с вас е голяма. Знаейки причината за промяната, ще можете да се отнасяте с разбиране и да го подкрепите.

Далеч по-лошият вариант е, ако любимият ви отрича, че нещо не е наред, а отчуждението се задълбочава. Причините могат да са много и различни, а сред тях не отпадат любовта да се изпарила или да се появил нов човек в живота му. Мъчителността на подобни ситуации е безспорна, но колкото и дълго да продължава агонията, накрая откровеният, макар и болезнен разговор, е за предпочитане. Винаги по-доброто е да знаеш къде се намираш и заедно да решите какво ще правите за напред – дали ще се отдалечите временно, за да си изясните искате ли да сте заедно или не, или ще изберете пълния разрив. Пред лъжите, недомлъвките, неясните ситуации, изобщо – отношения в зоната на здрача, при които единият се мята като риба на сухо, без да е наясно какво точно се случва, и най-лошото е за предпочитане. Нещо като край на мъките, отколкото мъки без край. А и нерядко човек разбира какво е имал, едва пред угрозата да го загуби.