Какво трябва да учат децата в училище?

Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица, кризата е повсеместна. Ценностите й, заложени в Просвещението - прогрес чрез наука, заучаване на теория и задълбочаване в красотата на емпиричното познание, са подложени на ревизия, не по нейно желание, а по наложена отвън необходимост. Защото светът се променя, но базата на образованието, така, както е заложено от векове, твърдо остава същата.

Какво учат децата в училище днес?

Основата на днешната рационална наука, разделена условно на две - хуманитарни или точни науки. Родният език и чужди езици. Спорт и изкуства. Основата е предимно теоретична, в в по-огромна степен у нас, затормозява децата, защото системата е такава, че поставя децата наравно, изисква от тях наравно, а те не са еднакви, за да дават по равно знания, умения и компетенции. Езиците са все по-важни и езиковото обучение започва от съвсем ранна възраст, а сякаш родният език получава все по-малко влиятелна позиция в учебните планове. Спортът и изкуството все още се смятат привилегия за "надарени", но това не пречи и "ненадарените" да бъдат тормозени с нормативи, солфеж и сложни акварелни техники. Технологиите се изучават все по-активно, децата боравят свободно и може би те остават единствената област, която има на своя страна и желание да бъде изучавана, и е достъпна, и полезна за живота на учениците като възрастни. И всичко това - наука, езици, технологии, спорт и изкуства, всичко накуп накуп е задължително за всички деца накуп. Защото трябва има и оценяване на целия този куп. Състезание, конкуренция, естествен подбор.



Те могат да решават сложни химични уравнения, или поне се изисква от тях, но не могат да си открият сметка в банката. Могат да пишат сложни есета, но им е трудно да решават конфликти. Днешните деца пишат кодове и разбиват пароли, но им е трудно да зашият копче и да изпържат две яйца. Преувеличавам ли? Едва ли! Децата лесно показват истинското си отношение към нещата от света си. И към училището те показват единствено отегчение. Защото чувстват, че то им е безполезно.

Какво трябва наистина да учат децата в училище?

Полезни умения за банките, бизнеса, институциите. Това засяга всички сфери на обществения и социалния ни живот. Откриване на сметка в банка, предпазване от некоректно интернет пазаруване, започване на собствен старт-ъп или дори бизнес, писане на проекти по програми на Европейския съюз, писане на едно обикновено CV. Дали са малки за това? Не, овладяването на тези компетенции ги кара да мечтаят, да бъдат смели и инициативни. Да не се влачат по течението, а да бъдат активна част от света. Днес все по-често активната гражданска позиция се замазва, хората биват залъгвани и подвеждани за елементарни неща, с които могат да се справят и сами. Но как да го направят - това се учи, докато си млад. А тогава целият ти ден преминава в училището.

Екология, хранене и интернет. Защо заедно? Защото това са едни от най-интензивно развиващите се области на познание днес. Светът ни е в екологична криза и макар изход да е твърде невъзможен, това не значи, че трябва да зарежем всичко просто ей така. Децата трябва да знаят как и защо е рециклирането, как се пести енергия и какви са алтернативите. Да се чувстват стимулирани да развиват своите идеи за бъдещето на планетата. И това значи чиста околна среда, в която расте чиста храна. Какво е пестицид и ГМО, това знаят малко от тях, какво е перма култура и какви са рисковете във веган храненето - също. И понеже всички сме обвързани в една голяма мрежа от кликове и лайкове - децата трябва да знаят как да се пазят от сенките в нея. Сенки, в които дебнат хищници, ползващи тяхната невинност. Знаем как.

Как да оцелеем сами в бита си. Много от днешните деца не могат да приготвят сандвич или омлет. Или защото някой постоянно го прави вместо тях, или ядат навън, или поръчват готова храна. Също така много деца на могат да шият или да забиват пирони. Да оказват първа помощ. Изобщо това, което доскоро се смяташе за даденост, вече е екзотично умения. Дали трябва да го учат в училище? А нима родителите го правят у дома? Дали ще им трябва - да, ако искат да знаят откъде идва храната им и да, ако държат на техниката и мебелите, вместо просто да ги захвърлят, когато се счупят. Бабите и дядовците, които отчасти учеха на тези неща, стават "градски" баби и дядовци, работят до все по-късна възраст и също късат връзката, губят тези предавани в семейството умения. От което страда и връзката между поколенията. Дали могат баби и дядовци в домове за стари хора да обучават младежи в извънкласни занимания? Могат, но някой трябва да посредничи, нали?

Общуване, конфликти, критика, работа в екип. Това е част от идеята децата да бъдат обединявани в класове, в групи по интереси и да правят заедно проекти. Но обсебени от технологиите, точно в тези моменти, когато трябва да работят в екипи, се разбира, колко е пострадало емоционалното общуване и колко е ниска емоционалната им интелигентност. Трудно е да канализират цялата информация, идеалите, към които малко изкуствено са поставени. Да бъдат красиви, слаби, да паснат на реклами и очаквания. Изпитват трудности да изразяват мнение и да посредничат в конфликти. Вербално и с физическо присъствие, а не виртуално зад монитора. Дали това трябва да се учи в училище? Категорично да. И то не трябва да е "страничен ефект" от учебния процес, а негов постоянен спътник.

Спорт и свободата на движенията. Всеобщо преобладава мнението, че да си спортист, трябва да се стремиш да си добър спортист. За да рисуваш, трябва да се стремиш да рисуваш добре, правилно и т.н. С това се убива естествената любов на децата към тези области, които са логичното следствие на играта в ранна детска възраст. Тялото има нужда от спорт и движение за удоволствие и здраве, не от нормативи и правилата на 3-4 спорт. Може просто да тичат или да правят цигански колелета - това е радостта за едни, както има радост от победата за други. Едните са заредени със спортна злоба и хъс, защото такъв е темпераментът им, другите предпочитат усамотение и дълги разходки, медитация и йога - отново, защото такъв е темпераментът им.

Изкуства, креативност Още в началния курс си проличавал талантът. Според кого? И ако го няма, да спрат да творят ли? Да спрат да се интересуват от музика, само защото пеят фалишиво? В училище се набляга на два вида изкуство - музика (пеене и евентуално свирене) и изобразително изкуство (евентуално приложни техники като грънчарство) С това само се вижда колко незначителна роля е отделена на креативното начало на всеки от нас. Да, на всеки. Изкуствата освобождават човека, независимо колко е скаран с тях според общоприетото мнение или е гений, пак според него. Те трябва да заемат също толкова голяма част от образованието, колкото са науките и езиците, стига детето да го иска. Защото си личи колко сме ги пренебрегнали - интелектуалците и хората на духа са във възможно най-ниска позиция от Просвещението (Възраждането у нас) насам. Хората на деня са фейсбук лидери на мнения, популярни личност с добър PR, съмнителни бизнесмени и престъпници. Единственото нещо, в което те са по-добри от децата, са че са усвоили по някакъв начин умения, които не се учат в училище.



Че може без насилие и без да се изисква нещо против природата, естествените им склонности. Интровертите имат нужда от своето пространство, както и екстровертните - от изявата си пред публика. И всичкият онзи голям ресурс от компетентни хора и специалисти, които желаят да споделят опита си с тях - да им позволим да го направят. Защото да си учител е дарба и тя не идва с дипломата. В този смисъл - за всеки ученик има подходящ учител. Мястото, където се срещат, е училището. Голямото, на живота.